Хората са потомци на анунаките, обитавали тайнствената Нибиру
В края на XIX в при разкопки на територията на Месопотамия били отрити руините на доста антични градове, за чието битие се загатва в Библията. Археолозите се натъкнали на останките от Ерида, Вавилон, Акада, Лагаш и други
Едни от най-ценните находки обаче били голям брой глинени плочки, изпълнени с античната шумерска книжовност - клинопис. Плочките, които съгласно учените са на възраст към 6 хилядолетия, в действителност съдържали историята на античната шумерска цивилизация.
Но паралелно с това били открити и разчетени шумерски хроники, в които в детайли е разказана историята на Земята отпреди цели 500 000 години.
На една от плочките се загатва, че преди към 6000 години на територията на Месопотамия ненадейно поражда високоразвита цивилизация безусловно от нищото.
Тази цивилизация имала високи технологии, мощно развита обществена организация с монархическа форма на ръководство, свои закони, вяра и морал.
Тази цивилизация в действителност идвала от тайнствената планета Нибиру, която на всеки близо 3600 години се приближава оптимално покрай Земята.
Но да се върнем още по-назад, до античните древен времена, когато нефилимите бродели на Земята.
Още в Библията се загатва за нефилимите. Според Светото писание нефилимите били потомството от половите връзки сред Божиите синове (ангелите) и човешките дами. Падналите ангели се съвокуплявали с дамите, вследствие на което се раждали нефилими (исполини).
Според античните шумери обаче нефилимите или анунаките, както те ги наричали, били в действителност коренните жители на планетата Нибиру.
Анунаките били високи човекоподобни същества, които били извънредно дълголетни - живеели приблизително по 350 000 земни години. Мъжките анунаки достигали височина 5 м а женските - 3-4 м.
За първи път анунаките пристигнали на нашата планета преди към 445 000 години, с цел да добиват злато. Това е било от изключителна значимост да тях, тъй като атмосферата на Нибиру последователно се разреждала.
За да спрат този унищожителен развой нейните поданици решили да разпилян в озоновия пласт на аления колос фини частици злато, които да образуват предпазен щит, която да отразява светлината и топлината назад към повърхността на Нибиру.
Затова те пристигнали на Земята и почнали за добиват злато в началото във водите на Персийския залив, а по-късно и в мини в региона на Югоизточна Африка. На всеки 3600 години, когато Нибиру се доближавал оптимално до Земята, те изпращали добитото злато на своята родна планета.
Около 100 000 - 150 000 години по-късно анунаките решили да не добиват сами златото, а да основат работна мощ, която да го прави вместо тях. За задачата те съчетали част от своята ДНК с гени на едни от локалните маймуни, вследствие на което се появил Хомо Сапиенс. Останалото го знаете.
