Маркет линкс: Пет партии в НС и ограничен шанс за кабинет след 2 април
В края на предизборната акция наподобява все по-вероятно резултатите от изборите на 2 април да образуват петпартиен парламент. Това демонстрират данните от изследване на „ Маркет линкс “, оповестено на интернет страницата на организацията.
Според резултатите от проучването няма явен победител и изходът от политическата конкуренция ще се реши в последните дни. Определящи за финалните резултати на партиите ще бъдат настройките на към момента колебаещите се гласоподаватели.
Всеки седми гласуващ към момента не е решил коя политическа мощ да поддържа, като в този сегмент и двете водещи сили имат своя капацитет.
Декларираната подготвеност за присъединяване в изборите се покачва, което допуска, че е допустимо да се записва по-висока изборна интензивност от тази на 2 октомври 2022 година
Като цяло, обществото стартира да се успокоява от насъбраните страхове при започване на зимата, които бяха главен способ за влияние в предизборната акция през септември. Оптимизмът, изключително във връзка с финансовото положение на семействата, гладко се завръща. Това е причина за по-слаб мобилизационен резултат от послания, залагащи на провокиране на всеобщи страхове от разнообразни вероятни сюжети за бъдещето в дните до 2 април.
Въпреки това, цялостното отношение към главните политически фигури продължава да се дефинира от мощно изразени отрицателни настроения.
На фона на тази обща картина доверието в водача на ГЕРБ Бойко Борисов отчасти се възвръща и той приключва акцията с най-голям резултат от водещите фигури на всички парламентарно показани сили. Мажоритарният капацитет на Борисов е по-висок от позитивното отношение към самата ГЕРБ и това е една от опциите за известно разширение на поддръжката за партията.
Партийната готовност демонстрира добре позната картина на висока степенна подготвеност за присъединяване на изборите измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи (90%) и Българска социалистическа партия (86%), само че също по този начин висока такава за обединението на „ Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “ (84%).
Значително по-назад се подреждат ГЕРБ (76%) и „ Възраждане “ (70%), демонстрират данните на изследването. Според тях през последните избори вотът за ГЕРБ всекидневно е ясно структуриран доникъде на акцията и не демонстрира забележителна динамичност в последната седмица преди изборите, до момента в който този за „ Възраждане “ е значително прочувствено зареден и е допустимо партията да реализира известно активизиране в дните до вота.
Докато първото място следва да бъде решено, то наподобява, че конспирация за третото няма да има. Движение за права и свободи се обрисува като съвсем сигурната трета по посланичество групировка в страната.
Като евентуален сюжет се обрисува Българска социалистическа партия да бъде най-малката политическа мощ в 49- ия парламент, макар, че не може да бъде изключен пробив най-много отстрана на коалиция „ Левицата “ и „ Български напредък “.
Делът на към момента нерешилите за кого ще дадат своя глас остава забележителен. На последните два вота сред 15% и 20% са тези, които заявяват, че взимат решение в последната седмица, като половината от тях - в последните три дни.
В главната си част това беше флуиден избор, който през есента на 2021 година и 2022 година имаше характера на протестен избор против модела ГЕРБ и главен негов бенефициент беше „ Продължаваме Промяната “, считат от „ Маркет линкс “.
В сегашната обстановка близо една трета от сегмента на нерешилите са предходни гласоподаватели точно на тази политическа мощ, а близо всеки пети е дал своя вот за ГЕРБ. Успешната готовност на тези гласоподаватели ще реши изхода от борбата за първа политическа мощ на 2 април.
Картината на електоралните настройки съгласно изследването демонстрира, че българското общество остава разграничено сред двете съществени визии за бъдещето на страната – по-консервативна и залагаща на връщане към управническия модел на ГЕРБ и демократична и прогресивна опция, показана от „ Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “.
Паритетът на върха и антагонизмът сред двете съществени политически сили допуска доста стесняване на възможностите за сформиране на постоянен кабинет в идващия парламент.
Проучването е финансирано и осъществено взаимно от bTV и „ Маркет линкс “. Проведено е измежду 1014 лица над 18 година в страната в интервала 21 – 27 март 2023 година по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета. Представените данни не са прогноза за резултатите на партиите и обединенията на предварителните парламентарни избори на 2 април.
Според резултатите от проучването няма явен победител и изходът от политическата конкуренция ще се реши в последните дни. Определящи за финалните резултати на партиите ще бъдат настройките на към момента колебаещите се гласоподаватели.
Всеки седми гласуващ към момента не е решил коя политическа мощ да поддържа, като в този сегмент и двете водещи сили имат своя капацитет.
Декларираната подготвеност за присъединяване в изборите се покачва, което допуска, че е допустимо да се записва по-висока изборна интензивност от тази на 2 октомври 2022 година
Като цяло, обществото стартира да се успокоява от насъбраните страхове при започване на зимата, които бяха главен способ за влияние в предизборната акция през септември. Оптимизмът, изключително във връзка с финансовото положение на семействата, гладко се завръща. Това е причина за по-слаб мобилизационен резултат от послания, залагащи на провокиране на всеобщи страхове от разнообразни вероятни сюжети за бъдещето в дните до 2 април.
Въпреки това, цялостното отношение към главните политически фигури продължава да се дефинира от мощно изразени отрицателни настроения.
На фона на тази обща картина доверието в водача на ГЕРБ Бойко Борисов отчасти се възвръща и той приключва акцията с най-голям резултат от водещите фигури на всички парламентарно показани сили. Мажоритарният капацитет на Борисов е по-висок от позитивното отношение към самата ГЕРБ и това е една от опциите за известно разширение на поддръжката за партията.
Партийната готовност демонстрира добре позната картина на висока степенна подготвеност за присъединяване на изборите измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи (90%) и Българска социалистическа партия (86%), само че също по този начин висока такава за обединението на „ Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “ (84%).
Значително по-назад се подреждат ГЕРБ (76%) и „ Възраждане “ (70%), демонстрират данните на изследването. Според тях през последните избори вотът за ГЕРБ всекидневно е ясно структуриран доникъде на акцията и не демонстрира забележителна динамичност в последната седмица преди изборите, до момента в който този за „ Възраждане “ е значително прочувствено зареден и е допустимо партията да реализира известно активизиране в дните до вота.
Докато първото място следва да бъде решено, то наподобява, че конспирация за третото няма да има. Движение за права и свободи се обрисува като съвсем сигурната трета по посланичество групировка в страната.
Като евентуален сюжет се обрисува Българска социалистическа партия да бъде най-малката политическа мощ в 49- ия парламент, макар, че не може да бъде изключен пробив най-много отстрана на коалиция „ Левицата “ и „ Български напредък “.
Делът на към момента нерешилите за кого ще дадат своя глас остава забележителен. На последните два вота сред 15% и 20% са тези, които заявяват, че взимат решение в последната седмица, като половината от тях - в последните три дни.
В главната си част това беше флуиден избор, който през есента на 2021 година и 2022 година имаше характера на протестен избор против модела ГЕРБ и главен негов бенефициент беше „ Продължаваме Промяната “, считат от „ Маркет линкс “.
В сегашната обстановка близо една трета от сегмента на нерешилите са предходни гласоподаватели точно на тази политическа мощ, а близо всеки пети е дал своя вот за ГЕРБ. Успешната готовност на тези гласоподаватели ще реши изхода от борбата за първа политическа мощ на 2 април.
Картината на електоралните настройки съгласно изследването демонстрира, че българското общество остава разграничено сред двете съществени визии за бъдещето на страната – по-консервативна и залагаща на връщане към управническия модел на ГЕРБ и демократична и прогресивна опция, показана от „ Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “.
Паритетът на върха и антагонизмът сред двете съществени политически сили допуска доста стесняване на възможностите за сформиране на постоянен кабинет в идващия парламент.
Проучването е финансирано и осъществено взаимно от bTV и „ Маркет линкс “. Проведено е измежду 1014 лица над 18 година в страната в интервала 21 – 27 март 2023 година по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета. Представените данни не са прогноза за резултатите на партиите и обединенията на предварителните парламентарни избори на 2 април.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ