Възродено НАТО
В края на март тази година покрайнините на Талин осъмват с мощни залпове и продан на патрони. Димна бомба обгръща гористата околност, до момента в който фигури във военно облекло шумно минават в офанзива.
Случващото се обаче не е нова фаза на съветската експанзия, почнала с второто навлизане в Украйна. Всъщност, събитията са част от образование на доброволческата естонска лига за защита, която към началото на 2022 година наброява 15 000 души. Още съвсем 11 000 са членовете на младежката й конструкция и на отбранителната лига на дамите, които допълват главната организация. Заедно със в този момент присъединяващите се, общият брой доближава съвсем 2% от цялото население на страната. За информация, наемниците в естонската войска са едвам 7 000.
Чувство на неустановеност по периферията
Значителна част от средствата за действието на всички тези структури идва от министерството на защитата, а публичното утвърждение за тях доближава 80%. Доброволците минават осем-седмична базова военна подготовка и в нейния край получават оръжие от самата страна.
Тази гражданска защитна инфраструктура не просто добавя военната дарба на естонската страна, само че илюстрира продължаващото възприятие на неустановеност по периферията на НАТО и чувството за непълнота в досегашната стратегическа и оперативна рамка на организацията.
От години, мнозина упорстват за смяна в съществени нейни параметри като неявяване на перманентни формирования, по-интегрирани оперативни качества за реакция, незадоволителна компактност на сдържащия детайл и други. Днес тази смяна е към този момент в ход.
Преобразяването
Преобразяването на Алианса има голям брой аргументи, някои по-очевидни, други не толкоз. Очаквано, най-непосредствената е втората съветска инвазия в Украйна и промененото схващане за задачите и държанието на Русия.
Ако предходните офанзиви на Москва бяха одобрявани като лимитирани интервенции, сегашната е пълно-мащабна война, която проблематизира целия европейски ред и сигурност на последните десетилетия. Спектърът на опасността е по-широк, и като инструментариум, и като обсег, и като времева рамка.
Авторитарната ос сред Русия и Китай е действителност, укрепва по време на войната в Украйна и се обрисува като дълготрайна. Вече няма подозрение в съществуването и необратимостта на офанзивните тактики на двете страни, което автоматизирано подвига политическия залог, слага под подозрение устойчивостта на интернационалния ред и изисква реакция оттатък европейския терен.
Нео-имперските упоритости на Москва и Пекин към този момент дестабилизират голям брой периферии на разнообразни континенти. „ Дивидентът на мира “ от последните десетилетия бе интерпретиран от Запада като съображение за редукции в вложенията в отбранителни качества и инфраструктура на сигурността. От няколко години обаче е явна неустойчивостта на сходна настройка и смяната в НАТО идва и от желанието за компенсиране на това закъснение. Завръщането на географията е друга причина за разбъркванията в Алианса и адаптирането на неговата тактика. Влиянието още веднъж минава през територия.
Промяна по няколко оси
Фундаменталната смяна в НАТО е по няколко оси. Най-напред, тя включва отчасти изместване на фокуса от въздържане към защита, което води до значими разбърквания. Отбранява се всеки милиметър и от първия миг на офанзива.
Това от своя страна води до нова конструкция с непрестанна висока подготвеност и доста по-голямо предно наличие, като брой, оперативни връзки и техника. Създава се и ефикасна връзка и подготвеност сред военни формирования на първа линия и навътре в Алианса.
Предходните сделки с Русия допускаха само ротационно и лимитирано наличие по неговата външна външна страна, което теоретично допускаше краткотрайна окупация на страните там, едвам тогава последвано от надалеч по-мащабен отговор. Подобен сюжет в този момент става доста по-малко евентуален. В последна сметка, общият брой на силите за бърза реакция ще доближи над 300 000 души.
Друга смяна е обвързвана с ускорената рационализация и придобиване на нови качества, нужни за реакция на голям брой съответни закани. Моделът на тяхното придобиване обаче няма да е просто посредством финансова инвестиция, а посредством по-дълбоко консолидиране сред обособени страни-членки. Подобен modus operandiноси не просто резултатност, а взаимно заплитане в самата вътрешност на съюзническата сигурност и защита.
Обръщането към китайската опасност, към този момент посочена категорично, основава и по-глобална рамка и поръчка за наличие. Вярно е, че сходна динамичност видяхме след 2001-а година, само че терористичната опасност действително не трансформира НАТО в такава дълбочина. С усилването на геополитическата конкуренция това се трансформира, най-малко по логиката на възходящите опасности и закани, в случай че към момента не по готовността за политическо деяние.
Укрепването на НАТО има и доста значими географски аспекти. Алиансът явно получава „ азиатско измерение “, очевидно и от символното наличие, за първи път, на представители на Австралия, Япония, Южна Корея и Нова Зеланди я на срещата на върха в Мадрид. То ще се ускорява във времето и още през идните месеци са вероятни дейности по съгласуваност с AUKUS (Австралия, Англия и САЩ), както и усилване на двустранните партньорства с обособени азиатски сътрудници.
Организацията от ден на ден обръща вниманието си и към Арктика , с оглед нейното бъдещо развиване и оформяне като терен на противостоене с Русия и Китай . Търговските последици и резултатите върху сигурността на този развой занапред се осмислят на институционално равнище и организацията стартира да работи и в тази посока.
Присъединяването на Швеция и Финландия пък укрепва по невиждан метод северния фланг на НАТО, което се добавя от засилените политически позиции на Полша и прибалтийските републики. Техните предизвестия за желанията на Путин дълги години бяха пренебрегнати и това в този момент ускорява тази част на общата конструкция. Радикалните им ограничения по енергийно разкачване от Москва и вложенията в защита са още един мотив в тяхна изгода.
Това географско пребалансиране и обичайно твърдата евро-атлантическа политика на Румъния ясно обрисува продължаващата, и към този момент възходяща, накърнимост на юго-източния фланг на Алианса. Тя е композиция от неувереното държание на София, възходящото значение на Черно море, релативно положителните позиции на Русия в Северна Македония, Черна гора, Сърбия и Република Сръбска в границите на Босна и Херцеговина.
Слабите точки
Укрепеното НАТО обаче ще продължи да бъде уязвимо по разнообразни, множеството задоволително познати способи. Продължава да отсъства повсеместен modus operandi с Европейски Съюз в региона на сигурността и защитата, а равнищата на приемливост към риск и закани няма дълготрайно да бъдат задоволително синхронизирани.
Нео-изолационистката настройка е към този момент надълбоко вкоренена във значими сегменти на двете американски политически партии и в обозримо бъдеще властовите преходи там ще носят външнополитическа неустановеност и доза непредвидимост.
Ще остане и значителен диференциал в готовността и способността за вложения в сигурност, изключително в обстановка на множествени рецесии като сегашната (стопанска, енергийна, фискална). Все отново, и без значение от тези съображения, НАТО на процедура е първата западна групова организация, която прави действителни и дълготрайни стъпки на акомодация към новата, разтърсена световна среда. При това го прави задоволително бързо и задоволително съществено.
Развитието на общата отбранителна платформа е в действителност основата, върху която ще стъпят останалите западни структури. Погледнато исторически, това не е изненада и следва политическата еволюция след рухването на Берлинската стена. Сега огромната въпросителна е в каква степен и какъв брой бързо останалите организации на Запада ще създадат същото изпитание.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Случващото се обаче не е нова фаза на съветската експанзия, почнала с второто навлизане в Украйна. Всъщност, събитията са част от образование на доброволческата естонска лига за защита, която към началото на 2022 година наброява 15 000 души. Още съвсем 11 000 са членовете на младежката й конструкция и на отбранителната лига на дамите, които допълват главната организация. Заедно със в този момент присъединяващите се, общият брой доближава съвсем 2% от цялото население на страната. За информация, наемниците в естонската войска са едвам 7 000.
Чувство на неустановеност по периферията
Значителна част от средствата за действието на всички тези структури идва от министерството на защитата, а публичното утвърждение за тях доближава 80%. Доброволците минават осем-седмична базова военна подготовка и в нейния край получават оръжие от самата страна.
Тази гражданска защитна инфраструктура не просто добавя военната дарба на естонската страна, само че илюстрира продължаващото възприятие на неустановеност по периферията на НАТО и чувството за непълнота в досегашната стратегическа и оперативна рамка на организацията.
От години, мнозина упорстват за смяна в съществени нейни параметри като неявяване на перманентни формирования, по-интегрирани оперативни качества за реакция, незадоволителна компактност на сдържащия детайл и други. Днес тази смяна е към този момент в ход.
Преобразяването
Преобразяването на Алианса има голям брой аргументи, някои по-очевидни, други не толкоз. Очаквано, най-непосредствената е втората съветска инвазия в Украйна и промененото схващане за задачите и държанието на Русия.
Ако предходните офанзиви на Москва бяха одобрявани като лимитирани интервенции, сегашната е пълно-мащабна война, която проблематизира целия европейски ред и сигурност на последните десетилетия. Спектърът на опасността е по-широк, и като инструментариум, и като обсег, и като времева рамка.
Авторитарната ос сред Русия и Китай е действителност, укрепва по време на войната в Украйна и се обрисува като дълготрайна. Вече няма подозрение в съществуването и необратимостта на офанзивните тактики на двете страни, което автоматизирано подвига политическия залог, слага под подозрение устойчивостта на интернационалния ред и изисква реакция оттатък европейския терен.
Нео-имперските упоритости на Москва и Пекин към този момент дестабилизират голям брой периферии на разнообразни континенти. „ Дивидентът на мира “ от последните десетилетия бе интерпретиран от Запада като съображение за редукции в вложенията в отбранителни качества и инфраструктура на сигурността. От няколко години обаче е явна неустойчивостта на сходна настройка и смяната в НАТО идва и от желанието за компенсиране на това закъснение. Завръщането на географията е друга причина за разбъркванията в Алианса и адаптирането на неговата тактика. Влиянието още веднъж минава през територия.
Промяна по няколко оси
Фундаменталната смяна в НАТО е по няколко оси. Най-напред, тя включва отчасти изместване на фокуса от въздържане към защита, което води до значими разбърквания. Отбранява се всеки милиметър и от първия миг на офанзива.
Това от своя страна води до нова конструкция с непрестанна висока подготвеност и доста по-голямо предно наличие, като брой, оперативни връзки и техника. Създава се и ефикасна връзка и подготвеност сред военни формирования на първа линия и навътре в Алианса.
Предходните сделки с Русия допускаха само ротационно и лимитирано наличие по неговата външна външна страна, което теоретично допускаше краткотрайна окупация на страните там, едвам тогава последвано от надалеч по-мащабен отговор. Подобен сюжет в този момент става доста по-малко евентуален. В последна сметка, общият брой на силите за бърза реакция ще доближи над 300 000 души.
Друга смяна е обвързвана с ускорената рационализация и придобиване на нови качества, нужни за реакция на голям брой съответни закани. Моделът на тяхното придобиване обаче няма да е просто посредством финансова инвестиция, а посредством по-дълбоко консолидиране сред обособени страни-членки. Подобен modus operandiноси не просто резултатност, а взаимно заплитане в самата вътрешност на съюзническата сигурност и защита.
Обръщането към китайската опасност, към този момент посочена категорично, основава и по-глобална рамка и поръчка за наличие. Вярно е, че сходна динамичност видяхме след 2001-а година, само че терористичната опасност действително не трансформира НАТО в такава дълбочина. С усилването на геополитическата конкуренция това се трансформира, най-малко по логиката на възходящите опасности и закани, в случай че към момента не по готовността за политическо деяние.
Укрепването на НАТО има и доста значими географски аспекти. Алиансът явно получава „ азиатско измерение “, очевидно и от символното наличие, за първи път, на представители на Австралия, Япония, Южна Корея и Нова Зеланди я на срещата на върха в Мадрид. То ще се ускорява във времето и още през идните месеци са вероятни дейности по съгласуваност с AUKUS (Австралия, Англия и САЩ), както и усилване на двустранните партньорства с обособени азиатски сътрудници.
Организацията от ден на ден обръща вниманието си и към Арктика , с оглед нейното бъдещо развиване и оформяне като терен на противостоене с Русия и Китай . Търговските последици и резултатите върху сигурността на този развой занапред се осмислят на институционално равнище и организацията стартира да работи и в тази посока.
Присъединяването на Швеция и Финландия пък укрепва по невиждан метод северния фланг на НАТО, което се добавя от засилените политически позиции на Полша и прибалтийските републики. Техните предизвестия за желанията на Путин дълги години бяха пренебрегнати и това в този момент ускорява тази част на общата конструкция. Радикалните им ограничения по енергийно разкачване от Москва и вложенията в защита са още един мотив в тяхна изгода.
Това географско пребалансиране и обичайно твърдата евро-атлантическа политика на Румъния ясно обрисува продължаващата, и към този момент възходяща, накърнимост на юго-източния фланг на Алианса. Тя е композиция от неувереното държание на София, възходящото значение на Черно море, релативно положителните позиции на Русия в Северна Македония, Черна гора, Сърбия и Република Сръбска в границите на Босна и Херцеговина.
Слабите точки
Укрепеното НАТО обаче ще продължи да бъде уязвимо по разнообразни, множеството задоволително познати способи. Продължава да отсъства повсеместен modus operandi с Европейски Съюз в региона на сигурността и защитата, а равнищата на приемливост към риск и закани няма дълготрайно да бъдат задоволително синхронизирани.
Нео-изолационистката настройка е към този момент надълбоко вкоренена във значими сегменти на двете американски политически партии и в обозримо бъдеще властовите преходи там ще носят външнополитическа неустановеност и доза непредвидимост.
Ще остане и значителен диференциал в готовността и способността за вложения в сигурност, изключително в обстановка на множествени рецесии като сегашната (стопанска, енергийна, фискална). Все отново, и без значение от тези съображения, НАТО на процедура е първата западна групова организация, която прави действителни и дълготрайни стъпки на акомодация към новата, разтърсена световна среда. При това го прави задоволително бързо и задоволително съществено.
Развитието на общата отбранителна платформа е в действителност основата, върху която ще стъпят останалите западни структури. Погледнато исторически, това не е изненада и следва политическата еволюция след рухването на Берлинската стена. Сега огромната въпросителна е в каква степен и какъв брой бързо останалите организации на Запада ще създадат същото изпитание.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ