В края на март т.г. танковете Т-34, които са част

В края на март т.г. танковете Т-34, които са част от мемориала на починалите руски воини в берлинския квартал „ Тиргартен “, бяха увити с украински флагове. Същевременно в Дрезден един политик от Партията на свободните демократи прикани да се демонтира паметника на червеноармейците в града. През април на два пъти беше опозорен руският боен монумент в берлинския парк „ Трептов “, а в средата на месеца депутатката от ХДС Щефани Бунг изиска да се разиска опцията руските танкове от мемориала в Берлин, за които към този момент стана дума, да бъдат отстранени.

Всяка от тези начинания е директно обвързвана с войната, която Русия води против Украйна. За някои хора в Германия паметниците на руските воини явно не са просто знак на освобождението на страната от нацизма. Също по този начин явно е, че на някои им е мъчно да отделят тези монументи, които всекидневно се наричат  просто„ съветски “, от дейностите на настоящето съветско управление, чиято изразителност непрекъснато се базира на руските военни триумфи.

Съветските монументи в Берлин

Съдбата на руските монументи и военни гробища бе разисквана по време на договарянията, предшестващи Обединението на Германия и изтеглянето на руските войски от територията на страната. В съглашението от 16 декември 1992 година Федерална Република Германия се задължава да подсигурява съхранението на паметниците, поддръжката и ремонта им. Всяка смяна във външния им тип би трябвало да се съгласува с съветската страна – това планува регламентът.

Паметникът в квартал Тиргартен беше обгърнат в украински знаменаСнимка: Kay Nietfeld/dpa/picture alliance

След края на Втората международна война в Берлин са издигнати четири мемориала в памет на починалите руски бойци. Това не са единствено монументи, напомнящи за успеха над нацизма, само че и военни гробища за падналите в боевете червеноармейци. Един от мемориалите – този в „ Тиргартен “, е открит на 11 ноември 1945 година. На входа му са сложени два танка Т-34 и две гаубици, взели участие в борбата за Берлин.

Депутатката Бунг, която в този момент упорства оръдията и танковете да бъдат отстранени, се аргументира по следния метод: „ Днес танкът в „ Тиргартен “ е освен знак на освобождението на Германия от нацизма и фашизма, само че и знак на нападателната война, която не почита границите и живота на хората “. Берлинският сенат обаче към този момент отхвърля да провежда обществена полемика по въпроса, отбелязвайки, че паметникът е в чест на падналите във Втората международна война бойци, измежду които има и доста бойци от други националности в границите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, в това число и украинци.

Мемориалът в парка „ Трептов “ е най-големият монумент от този тип в Германия и е основният паметник на руските воини в Берлин – там са заровени 7000 бойци. Вчера украинският дипломат в Берлин Андрий Мелник постави венец на мемориала, край който се бяха събрали няколкостотин души – както проруски настроени поданици на Берлин, по този начин и съперници на войната в Украйна.

След оскверняването му на два пъти през април паметникът в този момент е под засилена полицейска защита. „ Събарянето на монументи, както и тяхното боядисване или увреждане e неефикасно и неприемливо, а смесването на понятията „ руски “ и „ съветски “ е неправилно. Моето мнение е, че всички монументи би трябвало да бъдат оставени по местата им, без да им се нанасят вреди - с цел да приказват сами за себе си и да провокират мнения. Ако мнението за едни или други исторически обекти се трансформира, паметниците също трансформират лицето си, даже формата им да остава същата “, отбелязва историкът Юстус Улбрихт, шеф на организация, която се занимава със отбраната на паметниците.

Паметникът на руските бойци в Трептов-парк в БерлинСнимка: Wolfgang Kumm/dpa/picture alliance

Какво ще стане с дрезденския червеноармеец?

Паметникът на руските войни в Дрезден е открит през ноември 1945 година. През 1994 година е пренесен на различен площад – по-далеч от центъра на града. В края на март локалният политик Щефан Шарф от Партията на свободните демократи написа в Туитър: „ Не, руският монумент не може да остане в Дрезден. Не поради 1945 година, а поради 1953, 1968 и 2022 година “.

Политикът има поради, че Първа гвардейска танкова войска, която до 1993 година е била ситуирана в Дрезден, е взела участие през 1953 година в потушаването на националното въстание в Германска демократична република, а през 1968 – в потушаването на митингите в Чехословакия, а в този момент взе участие и във войната против Украйна. Шарф е на мнение, че в Дрезден не трябва да има монумент в чест на военно формирование с толкоз неприятна популярност. Той упорства паметникът да бъде демонтиран и пренесен в музей.

Съветски боен мемориал в ДрезденСнимка: Daria Bryantseva/DW

Историчката Кристиане Янеке, която е научна ръководителка на Военно-историческия музей на Бундесвера, е уверена, че никой няма да маха паметника, чието място не е в музея. „ Ако паметникът бъде отстранен, градът ще се лиши от част от своята история, а и паметта за онази война ще напусне общественото пространство – мисля, че това не е вярно. Историята не трябва да се пренаписва. Тези монументи ни припомнят за това, което се е случило. “