Люлякът в кухнята
В края на април и през май градове и села се изпълват с чудноват мирис - на люляк. Великолепните декоративни шубраци се окичват с гроздове - нежно лилави, розови, виолетови, винени, бели. Много хора ги берат единствено с цел да изпълнят домовете си с тяхната пролетна прохлада и надали подозират, че люлякът е и целебно средство, а и превъзходен метод за ароматизиране на блюда.
Портрет на люляковия шубрак
Шведският академик Карл Линей го е нарекъл на името на древногръцката русалка Сиринга, която пази фамилната идилия. В Европа стартират да садят люляк през XVI в. и го знаят като турска калина. Ценят го поради декоративните му качества, благовоние и непридирчивост - растението не се бои от измръзване, елементарно понася и сушата и изобщо не умира, в случай че вандалски се късат цъфналите клонки. Напротив - следващата година цъфтящите гроздове се удвояват.
Цветно лекуване
Изсушените листа и цветове на люляка лекуват разнообразни болести. Веществото сирингин, което се съдържа в цветовете, ги прави нагарчащи, само че като хинина то обезболява и работи противовъзпалително. Настойка от листата лекува бъбреци, а настойка от цветовете намалява температурата и е чудесно потогонно средство. За задачата се смесват в равни количества люлякови и липови цветове, варят се като чай, който се пие 3-4 пъти дневно. Важно е да се знае, че преди да се употребяват цветовете, би трябвало да се натопят в студена вода за 3 до 5 часа или да се варят 15-20 минути - в противоположен случай са отровни! За да се запазят лечебните качества на растението, гроздовете цвят би трябвало да се късат цели, да се навържат на снопчета и да се сушат на сенчесто място. Друг вид е да се наредят на един пласт в тавичка, застлана с чиста тъкан. Цветчетата се оронват едвам откакто изсъхнат.
Какво да сготвим с люляк?
Снимка: Албена Асенова Цветовете му имат забавен усет - горчиво-сладък, с прекомерно характерно тръпчиво послевкусие. Трябва да кажем, че то не се харесва на всеки. Най-подходящи за потребление в кулинарията са съцветията с 5 венчелистчета. С тях може да ароматизирате торти, сладкиши, кремове и сосове, както и да експериментирате съгласно усета си.
