В края на 2017 година най-харесваните от българите политически личности

В края на 2017 година най-харесваните от българите политически персони са Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова. Това са и трите политически персони, които имат позитивен рейтинг за годината - доверието на жителите към тях надвишава недоверието. Това сочат данни от обичайния ежемесечен " Политически и стопански показател на " Галъп интернешънъл ". Социологическото изследване е направено в интервала 30 ноември - 7 декември и обгръща 756 души на възраст над 18 години.

Държавният глава се черпи с доверието на 57% българите, Мая Манолова - 51%, а Фандъкова - 40%. След тях в статистиката се подреждат Бойко Борисов (33%), както и един " пакет " от персони като Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, които се черпят с доверието на 25% от българите. Този % при Томислав Дончев е 24%.

22% от българите са декларирали, че доверяват на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, а 20% се доверяват на външния министър Екатерина Захариева. След нея в класацията на " Галъп " се подреждат Владислав Горанов (18%), Цвета Караянчева (17%), Веселин Марешки (14%), Валери Симеонов (12%), Волен Сидеров (7%), Божидар Лукарски (7%), Мустафа Карадайъ (5%), Христо Иванов (4%), Атанас Атанасов (4%) и Лютви Местан (2%).

Най-голямо е недоверието по отношение на Лютви Местан - 93%. След него в тази ранглиста се подреждат Мустафа Карадайь (85% недоверие), Волен Сидеров (84% недоверие), Валери Симеонов (69% недоверие), Веселин Марешки (67% недоверие) и Божидар Лукарски и Христо Иванов, при които 66% от интервюираните ни съграждани са показали, че не нямат доверие на тази персона.
Недоверието при водача на ГЕРБ Бойко Борисов е 51%, а при водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова - 62%.

С най-ниско съмнение разумно са Румен Радев (24% недоверие), Мая Манолова (28% недоверие) и Йорданка Фанадъкова (34% недоверие). Между омбудсмана и кмета на Столична община обаче се вмества еврокомисарят Мария Габриел, при която недоверието е като при Манолова - 28%. Интересното при Габриел е това, че 29% от интервюираните са показали, че не познават тази персона.

Другите най-непознати персони у нас, само че със относително доверие измежду обществото са ръководителят на Народно събрание Цвета Караянчева, при която 28% от интервюираните са декларирали, че не са чували за тази персона, и водачът на ДСБ Атанас Атанасов, който е чужд за 36% от българите.

Най-разпознаваемите персони у нас са премиера Бойко Борисов и водача на " Атака " Волен Сидеров - при тях единствено 1% от интервюираните са показали, че не са осведомени с тези персони. След това по този индикатор се подреждат Румен Радев и Веселин Марешки - 2% от българите не знаят кои са те. Съответно 3% и 4% от българите не знаят кои са Корнелия Нинова и Мая Манолова.

Според данните на " Галъп " у нас се открояват закономерни трендове в доверието към главните институции и политически персони. През декември доверието в президентската институция е предстоящо високо, а доверието в държавното управление е по-високо от това в Народното събрание. Най-харесвани са личностите, които са по-далеч от ежедневния политически развой.

Институцията на президента приключва годината с равнища на доверие от 56% против 29% съмнение. Така президентската институция затвърждава нормалния си висок публичен престиж, който беше мощно обезверен в предходния мандат. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни равнища с доверието в институцията. Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се употребява с персонално доверие от 25% - това също е относително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.

През декември държавното управление има 31% доверие и съмнение от 58%. Това са нива, които се повтарят относително стабилно през годината. Така първите няколко месеца на кабинета " Борисов 3 " се оказват с нива на доверие малко по-добри спрямо началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата " Орешарски " и доста по-неблагоприятни спрямо началните равнища на първия кабинет " Борисов " през 2009 година Налице е нормалното за всяка власт " изхабяване " на поддръжката, само че и задоволително знаци, че ГЕРБ има продължително въздействие.

Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от държавното управление в края на годината - 70% отрицателни и 22% положителни оценки. През 2017 година се долови известно подсилване на доверието в Народното събрание. Според " Галъп " е евентуално това да се дължи на активизирането на електората на ръководещите партии, които имат по-сериозна външна страна.

Нивата на позитивните оценки са останали относително трайно над 20%, а на отрицателните - под и към 70%. Подобен вид оценки за последно са били регистрирани през 2009 и 2010 година - първите години на първия мандат " Борисов ".

Според социологическата организация в последните месеци обаче към този момент проличават и признаци на разколебаване в тези индикатори и идните месеци ще покажат дали удобните нива не са били единствено преходен резултат.

Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното държавно управление в края на януари 2017 година Парадоксално, по-благоприятни стойности на утвърждение в Народното събрание пристигнаха в интервал, когато той на процедура отсъстваше. Това се дължеше на общото утешение, което всекидневно идваше след разрешаване на политически рецесии, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 година /news.bg