Хипотезата Гея: Земята е дишащ организъм
В завършек на 70-те години на предишния век откривателят Джеймс Лъвлок стартира дефинираната от него Хипотеза Гея в научните среди. Идеята, че земята е жив, дишащ и саморегулиращ се организъм се сторила толкоз нелепа на учените, че те единомислещо я отхвърлили.
Но когато част от тях интерпретирали данни, получени от проучвания, в светлината на новата догадка, се оказало, че тя може би не е толкоз нелепа или неправилна, колкото им се сторило в началото.
Хипотезата на учена носи името на древногръцката Майка Земя. Идеята за наименованието на дефинираната от Лавлок доктрина дал не какъв да е, а от писателят Уилям Голдинг.
В основата си концепцията на Лавлок твърди, че биосферата на планетата може да е формирана от напълно разнообразни по тип организми, само че те би трябвало да се преглеждат като един-единствен формиран организъм, сходно на пчелен кошер. Нещо повече, съгласно учения даже и материалното обграждане би трябвало да се преглежда като част от този организъм.
Смятаната от някои за неуместна, концепцията на Лавлок получила удостоверение от проучвания, провеждани по галактическата стратегия на НАСА. Изследвания на състава на атмосферите на Венера, Марс и Земята посочили, че първите две планети несъмнено могат да се дефинират като мъртви. Техните атмосфери били в отлично химично равновесие, т.е. всички химични реакции сред тях към този момент са се случили и те са в положение на покой.
Не такова било ситуацията в земната атмосфера. Тя съставлява динамична примес от доста газове, сред които непрестанно протичат химически реакции, макар което тя остава в граници, в което животът може да съществува.
Учените се натъкнали и на други необясними системи в динамично равновесие, както и на естествени константни, с помощта на които животът на планетата продължава да съществува.
Те открили, че планетата съумява да резервира междинната си температура в допустимите за живот граници. Това се е случило даже по време на ледниковия интервал.
Удивително доказателство в интерес на Хипотезата на Гея е фактът, че кислородът в състава на земната атмосфера се задържа в границите на идеалните за поддържане на живота 21 % в последните 200 милиона години, без значение от всички типове вулканични изригвания и други катаклизми.
В изгода на препоръчаната от Лавлок догадка може да се преглежда и константната стойност на концентрацията на сол в морската вода. Тя остава в оптимално за поддържането на живот в нея равнище в продължение на епохи без значение от климатичните промени и преваляванията.
Хипотезата на Лавлок е в контраст на лансираната от палеонтолога Питър Уорд Хипотеза на Медея, съгласно която хората и другите висши организми на земята носят в себе си семената на самоунищожението и сходно на ревностната Медея е въпрос на време Земята да ни изпрати някаква нелечима чума, която да ни унищожи, с цел да не нарушим нейното равновесие.
