Червената армия взриви червената ни левица
В къщата на Левицата всичко се обърка. Първо, Корнелия научи, че Румен прави скришен проект с Канадеца, и съобщи на другаря си, че не може повече да живее в една къща с него. Корнелия не излизаше от стаята си, а Румен не се прибираше у дома. Това състояние продължи няколко месеца и измъчваше както самите съпрузи, по този начин и всички членове на семейството и присъдружните партии.
После обаче се оказа, че Корнелия е във връзка с Канадеца, а Румен е сам-самичък в огромната бяла къща. Съседите заподозряха, че горкият ще образува нов план - със Стефан, само че родата му отхвърли това със известие във фейса. После избухна войната и Корнелия реши да избяга от Канадеца, който искаше да прати пушки на източния фронт. Накрая другарката се усмири, щото реши, че ще й е по-удобно да си трае. И се завърна при Румен, без да напуща Канадеца. Така наподобява българската политическа сапунена опера. Която обаче се разиграва в едни комплицирани интернационалните времена, които имат отражение и у нас.
Инвазията на Владимир Владимирович в Украйна
докара до непредвидени промени по света и у нас. Европейският съюз реализира изумително високи равнища на единение и още по-странно - повиши бързината на действието си. НАТО най-сетне обърна внимание на източния си фланг, а страните членки започнаха да се замислят за повишение на военните си бюджети - тематика, която десетилетия наред дълбоко неглижираха, с изключение на по времето на Тръмп.
В български условия също се случиха забавни неща - макар напомнянията на един куп платени русофили и " потребни идиоти ", че " слънцето постоянно изгрява от изток ", се случи знамение, сходно на това, което Исус прави в Кана Галилейска - " Газпром " ни спря газа, само че ние отново си имаме.
Войната засилва всички -фили и -фоби и по инстинкт ли, по традиция ли българската левица съвсем целокупно зае страната на Кремъл. От години формата на ръководство в РФ не е комунистическа, не е социалистическа, даже изобщо не е " лява ", само че българската Левица очевидно има други жалони, които я накараха да се построи като дребна дървена армия зад позицията на Москва.
Но тук се случи още по-интересно знамение - проруската левица - единна и мобилизирана, с ясни лозунги и развети плющящи флагове, започна да се... разпада. Това кьоше на политическия площад се разпознава, надигна мощен глас и започна
да се рои по този начин, както и седесари не са се роили
Това за роенето е значимо... Едно време под " Левица " разбирахме единствено мощната Българска социалистическа партия, тъй като всеки ляв, който не е в Българска социалистическа партия, бързо приключваше с политическата си кариера. Когато Първанов напусна Партията обаче, стартира развой на люспене, което в този момент, при Корнелия Нинова, просто потегли на бързи обороти. На последния парламентарен избор предходната година Българска социалистическа партия остана без орден, класира се 4-та с мизерните за стандартите й 10.21%. Нинова обаче направи троен аксел и съумя да влезе в изпълнителната власт, като даже дава тип, че дърпа някакви управнически конци. Но процесът по овластяването на социалистите не подейства като антибиотик на вируса - роенето на Левицата продължава.
И по този начин, през последните две седмици се появиха 3 нови партии, които са леви и които
биха си турили " Z ", " V " и Георгиевска лента на знамето,
т.е. изрично са загрижени за съветската позиция.
Появи се партия " Развитие ”, която се отдели от ИТН на Слави Трифонов, само че в тази ситуация е значимо, че незабавно зае проруската позиция. Миналата неделя се роди последната за момента партия на Мая Манолова, която също изясни на света, че не би трябвало да бави успеха на Русия с нови колета евроатлантически пушкала. Като нова партия би трябвало към този момент да броим и " Български напредък " на Стефан Янев - индивида, който пръв ни сподели, че в Украйна няма никаква война, щото Владимир Владимирович така му бил споделил.
Т.е. войната разля русофилската позиция по българския политически терен, който така и така бе цялостен с партии и персони, споделящи тази позиция. В момента две парламентарни сили - Българска социалистическа партия и " Възраждане " - са се залостили в тази ниша, три други партии също са от тази страна на бариерата, а нови три се учредиха и също напират в тази посока. Отделно от това е и Румен Радев, който несполучливо бабува политически планове, само че е към момента мощен глас в русофилския хор.
Ясно е за какво е по този начин. Русофилството тук е обичайно и поради войната е във прогресивен тренд. Партии като " Възраждане " се завърнаха към него незабавно откакто им свърши антиваксърския интервал. По времето на Нинова Българска социалистическа партия е крепко стъпила на този терен просто тъй като консервативната Корнелия е във война с демократичната европейска левица на Сергей Станишев.
Случаят с Радев обаче е по-интересен
Президентът доближи своя политически връх, когато вдигна юмрук и поведе борбата с Бойко Борисов. И до момента мнозина мърморят, че той е повел непозната борба, т.е. играл е кукувица в непознато гнездо. Това няма огромно значение - значимото е, че неговият ход бе самоуверен, освен това в сложни времена. Радев завоюва своите избори и се сътвори усещане, че в действителност Политическа партия е негов политически план - и в това нямаше нищо неприятно (освен в главите на недочелите, които твърдяха, че президентът няма право на политическа дейност). И тъкмо когато се очакваше безметежен втори президентски мандат, Радев предприе няколко странни стъпки - разграничи се внезапно от Политическа партия по доста параграфи, а по-късно се разграничи и от Има Такъв Народ и Демократична България - с неевропейската си позиция за украинските оръжия. Така Радев освен се сепарира, само че и се запъти към опозиционното кьоше, населявано сега от Бойко Борисов.
Накратко - Радев с подготвеност заряза всичките си триумфи, включително оценките си от Съединени американски щати, които го определяха като " предстоящ стратегически водач ” и “войн от ХХI век " заради спорна, прокремълска позиция. Това е необичайно. Защо едни европейци и северноатлантици реагират по този начин? Лесният отговор - тъй като са зависими от Москва - не стига. Такъв отговор е дъвка за обществените мрежи. Безадресното " човек на Путин " надали има по-силна тежест от " човек на Сорос ". Така че развръзката тук следва.
Голяма част от раздвижването в левицата може да се изясни с вътрешни цели - прегрупирането е популистки ход, целящ през днешния ден електорални лайкове, които на следващия ден вероятно ще се трансформират в действителни изборни гласове. Т.е. мощното русофилство е позиция за вътрешна приложимост. И какъв брой мощно ще бъде то зависи от степента на рецесията, от продължителността на войната и от метода, по който ще приключи тя.
После обаче се оказа, че Корнелия е във връзка с Канадеца, а Румен е сам-самичък в огромната бяла къща. Съседите заподозряха, че горкият ще образува нов план - със Стефан, само че родата му отхвърли това със известие във фейса. После избухна войната и Корнелия реши да избяга от Канадеца, който искаше да прати пушки на източния фронт. Накрая другарката се усмири, щото реши, че ще й е по-удобно да си трае. И се завърна при Румен, без да напуща Канадеца. Така наподобява българската политическа сапунена опера. Която обаче се разиграва в едни комплицирани интернационалните времена, които имат отражение и у нас.
Инвазията на Владимир Владимирович в Украйна
докара до непредвидени промени по света и у нас. Европейският съюз реализира изумително високи равнища на единение и още по-странно - повиши бързината на действието си. НАТО най-сетне обърна внимание на източния си фланг, а страните членки започнаха да се замислят за повишение на военните си бюджети - тематика, която десетилетия наред дълбоко неглижираха, с изключение на по времето на Тръмп.
В български условия също се случиха забавни неща - макар напомнянията на един куп платени русофили и " потребни идиоти ", че " слънцето постоянно изгрява от изток ", се случи знамение, сходно на това, което Исус прави в Кана Галилейска - " Газпром " ни спря газа, само че ние отново си имаме.
Войната засилва всички -фили и -фоби и по инстинкт ли, по традиция ли българската левица съвсем целокупно зае страната на Кремъл. От години формата на ръководство в РФ не е комунистическа, не е социалистическа, даже изобщо не е " лява ", само че българската Левица очевидно има други жалони, които я накараха да се построи като дребна дървена армия зад позицията на Москва.
Но тук се случи още по-интересно знамение - проруската левица - единна и мобилизирана, с ясни лозунги и развети плющящи флагове, започна да се... разпада. Това кьоше на политическия площад се разпознава, надигна мощен глас и започна
да се рои по този начин, както и седесари не са се роили
Това за роенето е значимо... Едно време под " Левица " разбирахме единствено мощната Българска социалистическа партия, тъй като всеки ляв, който не е в Българска социалистическа партия, бързо приключваше с политическата си кариера. Когато Първанов напусна Партията обаче, стартира развой на люспене, което в този момент, при Корнелия Нинова, просто потегли на бързи обороти. На последния парламентарен избор предходната година Българска социалистическа партия остана без орден, класира се 4-та с мизерните за стандартите й 10.21%. Нинова обаче направи троен аксел и съумя да влезе в изпълнителната власт, като даже дава тип, че дърпа някакви управнически конци. Но процесът по овластяването на социалистите не подейства като антибиотик на вируса - роенето на Левицата продължава.
И по този начин, през последните две седмици се появиха 3 нови партии, които са леви и които
биха си турили " Z ", " V " и Георгиевска лента на знамето,
т.е. изрично са загрижени за съветската позиция.
Появи се партия " Развитие ”, която се отдели от ИТН на Слави Трифонов, само че в тази ситуация е значимо, че незабавно зае проруската позиция. Миналата неделя се роди последната за момента партия на Мая Манолова, която също изясни на света, че не би трябвало да бави успеха на Русия с нови колета евроатлантически пушкала. Като нова партия би трябвало към този момент да броим и " Български напредък " на Стефан Янев - индивида, който пръв ни сподели, че в Украйна няма никаква война, щото Владимир Владимирович така му бил споделил.
Т.е. войната разля русофилската позиция по българския политически терен, който така и така бе цялостен с партии и персони, споделящи тази позиция. В момента две парламентарни сили - Българска социалистическа партия и " Възраждане " - са се залостили в тази ниша, три други партии също са от тази страна на бариерата, а нови три се учредиха и също напират в тази посока. Отделно от това е и Румен Радев, който несполучливо бабува политически планове, само че е към момента мощен глас в русофилския хор.
Ясно е за какво е по този начин. Русофилството тук е обичайно и поради войната е във прогресивен тренд. Партии като " Възраждане " се завърнаха към него незабавно откакто им свърши антиваксърския интервал. По времето на Нинова Българска социалистическа партия е крепко стъпила на този терен просто тъй като консервативната Корнелия е във война с демократичната европейска левица на Сергей Станишев.
Случаят с Радев обаче е по-интересен
Президентът доближи своя политически връх, когато вдигна юмрук и поведе борбата с Бойко Борисов. И до момента мнозина мърморят, че той е повел непозната борба, т.е. играл е кукувица в непознато гнездо. Това няма огромно значение - значимото е, че неговият ход бе самоуверен, освен това в сложни времена. Радев завоюва своите избори и се сътвори усещане, че в действителност Политическа партия е негов политически план - и в това нямаше нищо неприятно (освен в главите на недочелите, които твърдяха, че президентът няма право на политическа дейност). И тъкмо когато се очакваше безметежен втори президентски мандат, Радев предприе няколко странни стъпки - разграничи се внезапно от Политическа партия по доста параграфи, а по-късно се разграничи и от Има Такъв Народ и Демократична България - с неевропейската си позиция за украинските оръжия. Така Радев освен се сепарира, само че и се запъти към опозиционното кьоше, населявано сега от Бойко Борисов.
Накратко - Радев с подготвеност заряза всичките си триумфи, включително оценките си от Съединени американски щати, които го определяха като " предстоящ стратегически водач ” и “войн от ХХI век " заради спорна, прокремълска позиция. Това е необичайно. Защо едни европейци и северноатлантици реагират по този начин? Лесният отговор - тъй като са зависими от Москва - не стига. Такъв отговор е дъвка за обществените мрежи. Безадресното " човек на Путин " надали има по-силна тежест от " човек на Сорос ". Така че развръзката тук следва.
Голяма част от раздвижването в левицата може да се изясни с вътрешни цели - прегрупирането е популистки ход, целящ през днешния ден електорални лайкове, които на следващия ден вероятно ще се трансформират в действителни изборни гласове. Т.е. мощното русофилство е позиция за вътрешна приложимост. И какъв брой мощно ще бъде то зависи от степента на рецесията, от продължителността на войната и от метода, по който ще приключи тя.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ