Когато родителите се разделят ♥ Франсоаз ДОЛТО
„ В прочут смисъл „ Когато родителите се разделят “ е книга на една гражданка, психоаналитичка по специалност, която се интересува от несъзнаваните премеждия на децата, премеждия, които постоянно се дължат на неизреченото или на лъжата, изречена „ за тяхно положително “. Родители, някои от тях провалили брака си – от време на време даже няколко брака, – имаха опцията да проучват дружно с мен завръщането на изтласквания от своето детство, свързани с раздялата на личните им родители и с мълчанието, наложено върху подбудените от това прекарвания. Ето за какво тази книга е предопределена както за родителите, по този начин и за техните деца. “
Франсоаз ДОЛТО за книгата си „ Когато родителите се разделят “ (изд. „ Колибри “)
(1908 ~ 1988)
Раздялата на родителите и несъзнаваното на детето
Инес Анжелино: Неразбирателството сред родителите не разстройва ли детето също толкоз надълбоко, колкото и раздялата или разводът?
Франсоаз Долто: Нима е допустимо в едно семейство, в което бащата и майката живеят в недоразумение, детето да не почувства някаква опасност за вътрешното си равновесие, за своята жизнеспособност? Много от тези деца са прекомерно тревожни и питат родителите си: „ Ще се разведете ли? “. Те желаят да знаят сигурно дали родителите им ще се разведат, или ще продължат да живеят дружно в разкол. Децата също имат логическо мислене. Ето за какво родителите са длъжни да им обяснят разликата сред уговорките на съпрузите един към различен и на родителите към децата им. Когато сред родителите е налице недоразумение, разлъка или бракоразвод, те не се отхвърлят от поетата от тях отговорност да отгледат децата си. Разводът узаконява положението на недоразумение и води до освобождение от атмосферата на разпри, както и до нов статут на децата. За тях изначало разводът е нещо загадъчно, само че това не трябва да продължава дълго; в действителност разводът е законово регламентирана обстановка, която носи позволение и за децата. Тези неща може да им бъдат обяснени в кабинета на психолога или на лекаря, когато родителите дойдат с децата си, признаят съществуващото посред им недоразумение и ясно заявят: „ Ние ще се развеждаме “.
Често пъти разводът е предизвикан от срещата с някой различен, който наподобява като евентуален сватбен сътрудник, само че не всеки път е по този начин. Понякога разводът обяснява една обстановка на недоразумение, която с порастването на децата се утежнява от ден на ден, до момента в който в това време самите деца се пробват да възстановят предходната фамилна атмосфера. Възможно е също по този начин през пубертета подрастващите да влязат в открита война с единия от родителите си с убеждението, че другият родител не е благополучен. Във всички тези случаи за детето разводът обяснява обстановката, стига всичко това да се каже ясно и публично пред останалите членове на фамилията и пред приятелите.
Инес Анжелино: Виждаме затова, че децата се оказват в обстановка на триангулация по повод и на двамата си родители. И това е мотив да напомня, че от 40 години насам твоите клинични способи се основават на дейностите и знанията на кърмачето – тъй като в този момент към този момент сме наясно с обстоятелството, че то нито е лишено от познания, нито е пасивно. Твоят клиничен опит и твоите теоретични постановки изместват акцента оттатък това, което се назовава диадата „ майка – дете “, и го слагат върху триангулацията „ майка – татко – дете “, чието създаване стартира със зачеването на детето. В същото време ти настояваш и върху ролята на мрежите от връзки, в които то взе участие.
Франсоаз Долто: Диадата „ майка – дете “ е термин, препоръчан от доктор Андре Берж. Тази диада съществува и тя се припокрива с интервала, в който кърмачето не може да бъде отделено от майка си без заплаха за живота. Става дума за положение на обединение сред организма на детето и майчиния организъм, обединение, чието цялостно или даже единствено дълготрайно спиране провокира резултати, които може да не са обилни в кратковременен проект, само че са неизличими в дълготраен аспект. Следите от сходни ранни руптури и резултатите от тях излизат нескрито при психоанализата на възрастните като доста рискови стадии, претърпени след раждането. Диадата от вътреутробния живот продължава да работи в продължение на седем, осем, най-вече девет месеца в живота на бебето отвън майчината вътрешност. Но тя по никакъв метод не изключва триангулацията „ майка – татко – дете “, в която детето заема една от страните още сега на зачеването и която стартира да съществува от оня миг нататък. В реалност диадата е постоянно триангулация. За детето майката е бивокална. Още по време на вътреутробния живот то възприема по-добре гласа на своя татко, който приказва на майка му, в сравнение с нейния личен. И майка му оживява още повече, когато бащата ѝ приказва.
За доста деца при съществуването на любящ татко, който доста интензивно участва в дома, майката е бицефална. Но, както споделих, тя постоянно остава бивокална и това е по този начин още от вътреутробния живот на детето: за него има една майка, чийто глас не се чува толкоз ясно поради високите честоти, и един мъжки глас, който плодът в утробата по предписание възприема по-добре, в сравнение с майчиния. Ето за какво за детето бащата постоянно заема изключително място.
Но би трябвало и майката да акцентира какъв брой значим е за нея гласът на бащата. А значително майки обичат да се „ кичат “, в случай че мога по този начин да се изразя, с детето си, да го употребяват като свое „ бижу “: то е единствено тяхно дете и те не вършат нищо, с цел да влезе бащата в контакт с него, а би трябвало да приказват на детето за бащата, да му кажат да вземем за пример: „ Ето, баща ти идва. Знаеш ли, че когато беше в корема ми, той ти говореше? “. Обаче те рядко го вършат. Голяма част от майките попадат в клопката на своята каптативност във връзка с детето, изключително в случай че е момче. Те не съумяват да проявят същото възприятие в такава степен по отношение на дъщерите, тъй като девойките се насочват към бащата. А момчетата се оставят напълно да попаднат в клопката на своите майки, които за тях съставляват едно изцяло несъзнавано полово допълнение. В наличието на бащата бебето от мъжки пол си споделя: „ А, но какви са тези работи? Този какво търси тук? Щом мама не е удовлетворена от наличието му, и аз няма да бъда удовлетворен “. Ако обаче тя е удовлетворена, то ще би трябвало да се „ помири “ с това. Но момчето разпознава и гласа на татко си, изключително в случай че бащата му приказва и в случай че майката приказва на бащата. Бащата придобива значение в живота на дребното момче само с помощта на обстоятелството, че майката му приказва за него, както и посредством метода, по който тя му приказва за него. А момиченцата от единствено себе си – даже когато майките им не приказват за бащите – реагират непосредствено на бащата и биват непосредствено привлечени от него. Това привличане минава освен през гласа, само че и през мириса на мъжа, а и през още нещо, което ние не познаваме – най-малко към този момент. За дъщерята бащата е определеният първообраз на мъжете, а дъщерите се интересуват от всички мъже, в случай че майката не е настроена срещу тях до степен да не може да ги понася. В подобен случай дъщерята усеща, че възможното ѝ ориентиране към мъжете заплашва живота ѝ.
Това разграничение сред момчетата и девойките се вижда напълно ясно още в интервалите на кърмене през първите дни от живота на кърмачето. Когато в стаята влезе мъж, момченцата не се обръщат към него, а се сгушват, скриват се в майчиния скут и се хващат крепко с ръчички за майката, търсейки протекция. Докато момиченцата пускат зърното и поглеждат кой идва – по този начин реагират на обзелото ги предпочитание, в случай че, несъмнено, не са примрели от апетит. И назад, в случай че в стаята влезе жена, момиченцата въобще не нарушават спокойствието си и не престават да сучат.
Много е забавно да се следи това прекомерно рано проявяващо се разграничение в държанието на едните и на другите – държание, което от време на време не се среща по-късно в живота заради несъзнателното образование, обещано от майката на детето. Във всеки случай то е очевидно, осезаемо, инстинктивно, първично и несъзнавано.
От друга страна, наличието на бащата по време на раждането, в случай че той желае да види раждането на детето си, дава на майката някаква сигурност. В предишното е било нещо напълно естествено на раждането да участва бабата по майчина линия. Днес родилките избират да виждат до себе си своя брачен партньор, а съм сигурна, че за детето е по-добре да бъде посрещнато на този свят от гласа и насладата на двамата си родители, в сравнение с от някакъв древногръцки хор в лицето на своята баба, която кой знае по какъв начин претърпява отначало раждането на личната си щерка, до момента в който я гледа по какъв начин подарява живот. Бихме могли да кажем, че детето, което се ражда в наличието на двамата си родители, попада незабавно в сегашното, което се отваря към бъдещето, до момента в който в случай че е посрещнато на белия свят от акушерки и баби, то бива отнесено по-скоро към своите предшественици.
От: „ Когато родителите се разделят “, Франсоаз Долто (в съдействие с Инес Анжелино), изд. „ Колибри “, 2022 година
Снимка: Françoise Dolto (1908-1988)
