В Източна Африка има над 120 племена, различаващи се едно

В Източна Африка има над 120 племена, различаващи се едно от друго със своите обичаи, традиции, занаяти, метод на прехранване или най-общо казано - метод на живот. Някои от тези племена гледат напред към бъдещето и се стремят да догонят това, което ние през днешния ден гордо назоваваме цивилизация. Има обаче и такива, които нямат никакво желание да живеят в крайник с времето и чиито обичаи са непроменени от епохи.

В следните редове ще ви срещнем точно с едно такова племе, известно като племето Масаи. По своя полуномадски метод на живот, който води, то наподобява на доста други източно африкански племена, само че в същото време въобще не може да бъде сравнявано с тях.

Масаите се срещат из цяла Източна Африка, само че е по-вероятно да ги видите из Кения или в Танзания. Да ги видите е много нагледно казано, тъй като те населяват земи, намиращи се надалеч от градовете, селата и изобщо надалеч от обществото. Все отново, в случай че сте били в миналото в по този начин известния като туристическа дестинация остров Занзибар, няма по какъв начин да не сте се сблъсквали с тях. Счита се, че най-големият подарък, който бихте занесли на своите обичани хора от острова, са точно масайските бижута (ръчно направени, естествено), както и така наречен масайско одеало.

Масаите живеят в колиби със сламен покрив, в които централно място заема огнището. То е единственият източник на топлота и осветяване. Всъщност колибите разполагат и с дребни прозорци, само че заради напастта от всевъзможни инсекти, те елементарни са затворени даже и през деня.

Едно семейство разполага с няколко колиби. Това не се дължи на обстоятелството, че фамилиите са заможни, а на това, че масайският мъж има доста дами и е негова отговорност да обезпечи за всяка една от дамите и нейните деца независима барака. Всички колиби са ситуирани в кръг, като в центъра му се отделя пространство, в което се отглеждат животните - най-вече крави и магарета.

Макар мъжете да са многоженци, постоянно вратата на първата брачна половинка се разполага от лявата страна от центъра на фамилния парцел (броят на колибите зависи от това какъв брой дами има мъжа от племето масаи), а на всички останали е отдясно.

Жените от племето имат грижата за развъждането на децата и поддържането на реда в дома си. Те постоянно оказват помощ и на останалите дами от фамилията и всички живеят доста заедно.

Мъжете от племето прекарват множеството от времето си като пастири и е допустимо да не се прибират по цели дни и седмици вкъщи. Те вземат решение в коя барака да се появят, както и всяка от дамите е длъжна да е в подготвеност за тяхната поява и постоянно да има нещо, което да се предложи на масата. В нашия феминистки надъхан свят това наподобява много необичайно, само че е значимо да се означи, че само дамата има право на лични палати в колибата и никой няма право да ги прекрачва без нейното разрешение. Дори и брачният партньор ѝ.

Освен всичко казано дотук е значимо да отбележим, че масаите не са нито мюсюлмани, нито християни. Вероятно заради прекомерно сухите земи, които всекидневно населяват, те имат вяра в бога на дъжда и също по този начин се смятат за призвани да опазят всички рогати животни, които видят. Не виждат нищо неприятно в това и за оцеляването на упоменатите животни да отмъкнат храна от някоя непозната равнища.

Дори и това да не се хареса на притежателя на равнищата, колкото и старания да постави от своя страна, няма по какъв начин да изясни на масаите кое е персонално негово, щом става въпрос за препитанието на рогатия добитък. Всъщност масаите са от тези племена, които живеят напълно в синхрон с природата и във връзка с т.нар от нас битовизми са доста по-напред от нас самите.