Почти неизвестни исторически факти
В историята съществуват голям брой забавни условия и любопитни обстоятелства – които обаче си остават относително непознати.
Ето някои от тях.
– Валерий Чкалов бил един от най-известните летци през 30-те години, направил рекордни полети – от Москва до Камчатка и от Москва до Съединени американски щати. Слабо знае се обаче, че през 1938 година Сталин предложил на Чкалов да оглави Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Той отказал. Ако се бил съгласил, евентуално през днешния ден нямаше да го помним с неповторимите му летателни върхове – а просто като един от ръководителите на сталинските секрети служби.
Валерий Чкалов
– На 9-годишна възраст бъдещият маршал Георгий Жуков решил да изпита своята храброст и се обзаложил с други деца, че цяла нощ ще спи на гробището. И в действителност, завил се добре с овчи кожи и умерено спал до сутринта.
– Английският крал Хенри VIII получил от своите съвременници прозвището „ Крал Меден нос “. Поради недостиг в държавната хазна той пуснал в оборот, вместо сребърни, медни монети, покрити единствено с тъничък пласт сребро. След време монетите се изтърквали и медта се показвала отдолу под среброто. Върху гърба на монетата бил изсечен портретът на краля анфас. Най-изпъкналата част естествено, бил носът – по него среброто се изтърквало най-бързо и медта се показвала изпод. Крал „ Меден нос “.
Английският крал Хенри VIII
– Наполеон проспал борбата при Ватерло. Измъчвали го хемороиди, които се лекували симптоматично – при поява на болежка, посредством клизма се впръсквала анестезия, причиняваща тежка унесеност. Бонапарт задремал преди сражението и никой не посмял да го разсъни, чак до момента в който се стигнало до най-критичните моменти.
– Друг образец за въздействието на тази част от тялото върху историята е Людовик ХVІ, който бил екзекутиран на гилотината по време на френската гражданска война. Той имал присъщ недостатък, който не му разрешавал да задържа газове. Редовното и обществено, мощно изпускане на газове (неразположение, познато в медицината под названието „ метеоризъм “) се възприемало от придворните и гостите като липса на положителни маниери и пренебрежение към самите тях. Кой знае, може би това в допълнение разрушавало публичния почит към короната, с цел да се стигне до свалянето на монархията.
– Защо било взето решение железопътните линии в Русия да се строят по-широки, в сравнение с в Европа? Това станало по няколко аргументи. Руските инженери пресметнали оптималното разстояние сред релсите, като изхождали от габаритите и тежестта на възможните товари. А в Европа релсите били полагани върху коловозите, останали от талигите на античните римляни – дистанцията сред техните колела било общоприетоо и се определяло от размерите на две конски задници. Друга причина били чисто военни съображения – с цел да не могат възможни нападатели да употребяват свои ешелони на съветска територия.
– За произхода на военния привет посредством козируване има две хипотези. Едната твърди, че за пръв път го употребявал британският корсар Френсис Дрейк, когато кралица Елизабет І го посетила на кораба му. При типа на коронованата персона Дрейк засенчил очи с длан, като че ли виждал слънцето и бил омаян от него. Другата версия гласи, че то произлиза просто от гражданския бит да се смъква шапката в символ на привет. Но тъй като не всеки път било комфортно и елементарно да се смъкват тежките бойни шлемове и каски, заменили свалянето с елементарното им допиране. А нищо чудно и двете хипотези да са правилни – тъй като актуалният английски привет съставлява точно сходство на помрачаване на очите с ръце. А в армиите на други страни се допира шапката с изпъната длан. При това в някои армии, да вземем за пример в полската, това става единствено с два пръста – тъкмо, както се повдига мъжката шапка в символ на привет. В изгода на схващането за реплика на гражданския привет приказва и фактът, че не се козирува, в случай че не се носи фуражка, пилотка, барета или различен тип военна шапка.
– Последният съветски император Николай II имал боен чин полковник. Когато генералите го убеждавали да вземе най-малко генералски чин, той отговарял: „ Господа, не се безпокойто за моето звание – по-добре мислете за личната си кариера “.
– През V-ти в. прочие Хр. спартанският военачалник Павсаний предал родината си на персите. Измяната била разкрита и съдът осъдил предателя на гибел. Павсаний се скрил в храма на богинята Атина. Там не можело да бъде погубен, тъй като това щяло да бъде неприемливо осквернение. Спартанците обаче намерили излаз: просто го зазидали в храма.
