Произведено в Иран: Опитът на Тръмп да смаже ислямската република даде тласък на местното производство
В историята едва ли е имало по-лош миг за започване на нов бизнес в Иран. Още преди корнавируса да засегне ислямската република, стопанската система на страната бе подложена на голям напън от американските наказания. За трима млади висшисти, приключили дизайн, пазарът от десетки милиони консуматори, лишени от редица вносни артикули, си коства риска, написа Голнар Мотевали за Блумбърг.
„ Произведено в Иран “ се появи като необичаен лъч вяра на фона на финансовото опустошаване в страната, която е откъсната от международния петролен пазар и световната търговия в изискванията на пандемия. В страната, в която животът на толкоз доста хора е белязан от поредност западни наказания, месните марки като Koi, Zi Shampoo и Bonmano Coffee запълват празнотата, оставена от към този момент изчезналите вносни марки.
„ Бяхме сигурни, че ще се получи, защото самите ние, а и доста хора към нас, към този момент не устояха без елементарни, съществени артикули “, споделя 30-годишната Армита Гасаби, която е един от създателите на Koi.
Компанията за облекла употребява платове, доставени от текстилния цех в Северозападният град Хой, елиминирайки потребността от вносни материали. Липсата на конкуренция от международните марки и ниските разноски за труд оказват помощ за поддържането на налични цени и положителни маржове на облага, споделя Гасаби. За всеки продаден чифт дънки за иранския еквивалентна 18 щатски $, компанията изкарва 11 $ облага, които влага в нови продуктови линии.
Иран от години се гордее със своята резистентност, нещо, което висшият водач аятолах Али Хаменей пробва да разшири и наложи в доктрината си за „ стопанска система на съпротивата “(resistance economy).
Постигнатото през 2015 година съглашение за нуклеарната стратегия на Иран целеше да реинтегрира страната в интернационалната общественост, само че през 2018 година американският президент Доналд Тръмп изтегли Съединени американски щати от контракта и стартира офанзивата си против иранската стопанска система.
Едно от първите неща, които изчезнаха от улиците на Техеран след подновяването на глобите, бяха магазините за облекла. Популярните търговски центрове в иранската столица, които от години бяха домакини на неофициални магазини на марки като Mango и Zara или франчайзи на Adidas и Benetton, в този момент седят празни.
Комбинацията от неочакван срив на цената на иранския риал, тежкия удар върху потребителската покупателна дарба и държавната възбрана върху стотици несъществени артикули, в това число облекла, разтресе бранша на търговията на дребно в сраната. Ограниченията върху вноса доведоха до дефицит на елементарни артикули, като цените на задграничните марки шампоан внезапно нарастнаха.
Назанин, която е съсобственик на дребна маркетингова компания в Техеран и избира да не споделя семейството си поради рисковете, които носят интервютата с задгранични медии, споделя, че е почнала да купува шампоан от локалната марка Zi Shampoo, защото към този момент не може да си разреши L’Oreal. В съпоставяне с 2018 година цената на шампоаните на френската марка е скочила 6 пъти.
„ Качеството е съвсем същото. Настина нямах избор, а и не желая да закупувам от по-старите обичайни ирански марки “, споделя тя.
През последните години иранските управляващи слагат фокус върху разширението на частния бранш и износа за околните страни. Редица от най-големите локални индустриални фабрики, като да вземем за пример тези от автомобилния бранш, обаче остават мощно подвластни от глобите. Същевременно с това пандемията от ковид нанесе тежък удар върху трансграничната търговия. На този декор голям брой дребни компании регистрират напредък, макар че иранският БВП се е свил с 12% от 2018 година насам.
„ През последните две години има забележима наклонност повече хора да стартират дребни бизнеси и да продават неща, които самите те създават “, споделя Амир Али Сабур, шеф маркетинг и връзки в Basalam.com.
Сайтът, който свързва непосредствено производители и снабдители, регистрира 48 хиляди регистрации на дребните бизнеси през тази година, като за съпоставяне през 2019 година регистрациите са били 4 хиляди
Разбира се, иранската стопанска система продължава да е изправена пред големи проблеми. Тази седмица смъртните случаи от COVID-19 в страната доближиха рекорден брой. Бяха въведени ограничавания върху пътуването от и към пет града, в това число и столица Техеран.
Много съществени артикули, създадени в Иран, също нарастват, защото разчитат отчасти на вносни материали. От Koi да вземем за пример имаха проблем с набирането на висококачествени ципове и други железни детайли от основаната в Токио YKK Group, като иранската компания се нуждаеше от два месеца с цел да получи разрешение за импорт на японските артикули. Важното е, че продажбите на компанията са положителни, най-малко в кратковременен проект.
„ Даването на каквито и да е било прогнози е мъчно. Не знаем какъв брой по-бедни ще бъдат иранците на идващия ден “, споделя Фоджан Фард, един от създателите на компанията.
„ Произведено в Иран “ се появи като необичаен лъч вяра на фона на финансовото опустошаване в страната, която е откъсната от международния петролен пазар и световната търговия в изискванията на пандемия. В страната, в която животът на толкоз доста хора е белязан от поредност западни наказания, месните марки като Koi, Zi Shampoo и Bonmano Coffee запълват празнотата, оставена от към този момент изчезналите вносни марки.
„ Бяхме сигурни, че ще се получи, защото самите ние, а и доста хора към нас, към този момент не устояха без елементарни, съществени артикули “, споделя 30-годишната Армита Гасаби, която е един от създателите на Koi.
Компанията за облекла употребява платове, доставени от текстилния цех в Северозападният град Хой, елиминирайки потребността от вносни материали. Липсата на конкуренция от международните марки и ниските разноски за труд оказват помощ за поддържането на налични цени и положителни маржове на облага, споделя Гасаби. За всеки продаден чифт дънки за иранския еквивалентна 18 щатски $, компанията изкарва 11 $ облага, които влага в нови продуктови линии.
Иран от години се гордее със своята резистентност, нещо, което висшият водач аятолах Али Хаменей пробва да разшири и наложи в доктрината си за „ стопанска система на съпротивата “(resistance economy).
Постигнатото през 2015 година съглашение за нуклеарната стратегия на Иран целеше да реинтегрира страната в интернационалната общественост, само че през 2018 година американският президент Доналд Тръмп изтегли Съединени американски щати от контракта и стартира офанзивата си против иранската стопанска система.
Едно от първите неща, които изчезнаха от улиците на Техеран след подновяването на глобите, бяха магазините за облекла. Популярните търговски центрове в иранската столица, които от години бяха домакини на неофициални магазини на марки като Mango и Zara или франчайзи на Adidas и Benetton, в този момент седят празни.
Комбинацията от неочакван срив на цената на иранския риал, тежкия удар върху потребителската покупателна дарба и държавната възбрана върху стотици несъществени артикули, в това число облекла, разтресе бранша на търговията на дребно в сраната. Ограниченията върху вноса доведоха до дефицит на елементарни артикули, като цените на задграничните марки шампоан внезапно нарастнаха.
Назанин, която е съсобственик на дребна маркетингова компания в Техеран и избира да не споделя семейството си поради рисковете, които носят интервютата с задгранични медии, споделя, че е почнала да купува шампоан от локалната марка Zi Shampoo, защото към този момент не може да си разреши L’Oreal. В съпоставяне с 2018 година цената на шампоаните на френската марка е скочила 6 пъти.
„ Качеството е съвсем същото. Настина нямах избор, а и не желая да закупувам от по-старите обичайни ирански марки “, споделя тя.
През последните години иранските управляващи слагат фокус върху разширението на частния бранш и износа за околните страни. Редица от най-големите локални индустриални фабрики, като да вземем за пример тези от автомобилния бранш, обаче остават мощно подвластни от глобите. Същевременно с това пандемията от ковид нанесе тежък удар върху трансграничната търговия. На този декор голям брой дребни компании регистрират напредък, макар че иранският БВП се е свил с 12% от 2018 година насам.
„ През последните две години има забележима наклонност повече хора да стартират дребни бизнеси и да продават неща, които самите те създават “, споделя Амир Али Сабур, шеф маркетинг и връзки в Basalam.com.
Сайтът, който свързва непосредствено производители и снабдители, регистрира 48 хиляди регистрации на дребните бизнеси през тази година, като за съпоставяне през 2019 година регистрациите са били 4 хиляди
Разбира се, иранската стопанска система продължава да е изправена пред големи проблеми. Тази седмица смъртните случаи от COVID-19 в страната доближиха рекорден брой. Бяха въведени ограничавания върху пътуването от и към пет града, в това число и столица Техеран.
Много съществени артикули, създадени в Иран, също нарастват, защото разчитат отчасти на вносни материали. От Koi да вземем за пример имаха проблем с набирането на висококачествени ципове и други железни детайли от основаната в Токио YKK Group, като иранската компания се нуждаеше от два месеца с цел да получи разрешение за импорт на японските артикули. Важното е, че продажбите на компанията са положителни, най-малко в кратковременен проект.
„ Даването на каквито и да е било прогнози е мъчно. Не знаем какъв брой по-бедни ще бъдат иранците на идващия ден “, споделя Фоджан Фард, един от създателите на компанията.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ