Грешките на Меркел: Защо Германия не видя опасността от Путин
В изявление за общественоправната медийна мрежа АРД политоложката проф. Даниела Шварцер разяснява рисковата енергийна взаимозависимост от Русия, която в по-късната фаза от ръководството на Меркел даже бе разширена.
Защо бе позволено това?
Д. Шварцер: От една страна федералното държавно управление имаше стопански интерес да купува преференциално фосилни горива от Русия. Освен това както Ангела Меркел, по този начин и тогавашният външен министър Франк-Валтер Щайнмайер бяха уверени, че с Русия е по-добре да се поддържа партньорство, в сравнение с борба. Становището бе, че икономическите връзки, също както културният и политически продан способстват за мирното взаимно битие. При това обаче бяха подценени съветският капацитет за експанзия и волята за империалистическо разширение на властта.
Кои са грешките на Меркел в политиката по отношение на Русия?
Д. Шварцер: Допускането на едностранната енергийна взаимозависимост бе политически пропуск - тъй като след анексията на Крим в Европейски Съюз се водеха интензивни съвещания по тематиката за сигурността на енергийните доставки. Ясно бе, че зависимостта от Русия е прекомерно огромна – и че това носи опасности. А имаше и неправилни кардинални възгледи за желанията на Путин и инструментите, които той употребява.
Какво по-различно можеха да създадат Германия и Европа?
Д. Шварцер: Както в Германия, по този начин и в Европа не бе направено задоволително за диверсификация на енергийните източници, с цел да се реализира по-бързо самостоятелност от Русия. Така бе свито пространството за дейности, от което бихме имали потребност през днешния ден, с цел да защитим Украйна.
Меркел дефинира съветското нахлуване против Украйна като „ варварска война “. Изненадана ли бяхте като експертка от войната на Путин?
Д. Шварцер: Не, не бях същински сюрпризирана: отнесох се доста съществено към сведенията за 120 000 съветски бойци, ситуирани на източноукраинската граница, за построяването на полеви лазарети, за доставката на банки с кръв – и всичко това в подтекста на дефинираната от Путин визия за една все по-голяма Русия, която несъмнено включваше и някогашни руски републики като Украйна.
Дали немското държавно управление под ръководството на Меркел не е било предизвестено от специалистите за този допустимо най-лош сюжет?
Д. Шварцер: От 2008 година насам – от войната на Русия против Грузия, непрекъснато се е разисквало на какви стъпки е кадърен Путин. И най-късно след анексията на Крим и началото на войната в Източна Украйна през 2014 година към този момент се разглеждаха и най-лошите вероятни сюжети. Особено откакто Путин оповести предишното лято и във тип на текст империалистическата си визия за по-голяма Русия и непрекъснато повтаряше, че Украйна нямала право да съществува като независима нация.
Въпреки това Берлин сякаш не допускаше, че ще се стигне до такава степен. Меркел до последно поддържаше газопровода „ Северен поток 2 “.
Д. Шварцер: Очевидно чувството за риск от страна на политиците е било друго. Смятало се е, че Русия ще може да бъде възпирана посредством взаимни стопански зависимости и с покупката на изкопаеми горива. Тази брутална война бе невъобразима за мнозина и заради това, че разноските за Русия са доста високи. Но рационалността на Путин просто е друга.
Смятате ли, че Ангела Меркел ще признае позволените неточности?
Д. Шварцер: Това е нейно персонално решение. Но съгласно мен по-важното е ние да си извлечем поука от грешките и да я използван и по отношение на други сфери на външната политика. Това към този момент се случва – към този момент се вършат политически заключения от обстановката: да вземем за пример, че на Германия и на Европа им е мъчно да наложат енергийно ембарго в подтекста на опасенията, че Русия може да спре доставките. Вече се гледа иначе и на взаимната взаимозависимост сред Китай и Европа. Гледа се към този момент доста по- на съществено към сходни зависимости, както и на най-лошите вероятни сюжети, когато става дума за властнически страни.
Какво значи това?
Д. Шварцер: Не става дума да се изолираме стопански. Но би трябвало да сме наясно с рисковете пред нас и да диверсифицираме – таман в един свят на икономическа неприкритост. Това е належащо, с цел да имаме политическо пространство за дейности и да можем да ограничим загубите си при положение на борба.
Какви поучения би трябвало да си извлече канцлерът Олаф Шолц от геополитическите неточности на предишното?
Д. Шварцер: Още в речта си пред Бундестага от 27 февруари той очерта ясно направленията на немската политика по отношение на Русия. От една страна съобщи, че немската взаимозависимост от съветските доставки на сила ще бъде оптимално бързо понижена. От друга – че Украйна ще бъде подкрепена с оръжие, а немската защита ще бъде в допълнение финансирана. Това са значими промени.
Защо бе позволено това?
Д. Шварцер: От една страна федералното държавно управление имаше стопански интерес да купува преференциално фосилни горива от Русия. Освен това както Ангела Меркел, по този начин и тогавашният външен министър Франк-Валтер Щайнмайер бяха уверени, че с Русия е по-добре да се поддържа партньорство, в сравнение с борба. Становището бе, че икономическите връзки, също както културният и политически продан способстват за мирното взаимно битие. При това обаче бяха подценени съветският капацитет за експанзия и волята за империалистическо разширение на властта.
Кои са грешките на Меркел в политиката по отношение на Русия?
Д. Шварцер: Допускането на едностранната енергийна взаимозависимост бе политически пропуск - тъй като след анексията на Крим в Европейски Съюз се водеха интензивни съвещания по тематиката за сигурността на енергийните доставки. Ясно бе, че зависимостта от Русия е прекомерно огромна – и че това носи опасности. А имаше и неправилни кардинални възгледи за желанията на Путин и инструментите, които той употребява.
Какво по-различно можеха да създадат Германия и Европа?
Д. Шварцер: Както в Германия, по този начин и в Европа не бе направено задоволително за диверсификация на енергийните източници, с цел да се реализира по-бързо самостоятелност от Русия. Така бе свито пространството за дейности, от което бихме имали потребност през днешния ден, с цел да защитим Украйна.
Меркел дефинира съветското нахлуване против Украйна като „ варварска война “. Изненадана ли бяхте като експертка от войната на Путин?
Д. Шварцер: Не, не бях същински сюрпризирана: отнесох се доста съществено към сведенията за 120 000 съветски бойци, ситуирани на източноукраинската граница, за построяването на полеви лазарети, за доставката на банки с кръв – и всичко това в подтекста на дефинираната от Путин визия за една все по-голяма Русия, която несъмнено включваше и някогашни руски републики като Украйна.
Дали немското държавно управление под ръководството на Меркел не е било предизвестено от специалистите за този допустимо най-лош сюжет?
Д. Шварцер: От 2008 година насам – от войната на Русия против Грузия, непрекъснато се е разисквало на какви стъпки е кадърен Путин. И най-късно след анексията на Крим и началото на войната в Източна Украйна през 2014 година към този момент се разглеждаха и най-лошите вероятни сюжети. Особено откакто Путин оповести предишното лято и във тип на текст империалистическата си визия за по-голяма Русия и непрекъснато повтаряше, че Украйна нямала право да съществува като независима нация.
Въпреки това Берлин сякаш не допускаше, че ще се стигне до такава степен. Меркел до последно поддържаше газопровода „ Северен поток 2 “.
Д. Шварцер: Очевидно чувството за риск от страна на политиците е било друго. Смятало се е, че Русия ще може да бъде възпирана посредством взаимни стопански зависимости и с покупката на изкопаеми горива. Тази брутална война бе невъобразима за мнозина и заради това, че разноските за Русия са доста високи. Но рационалността на Путин просто е друга.
Смятате ли, че Ангела Меркел ще признае позволените неточности?
Д. Шварцер: Това е нейно персонално решение. Но съгласно мен по-важното е ние да си извлечем поука от грешките и да я използван и по отношение на други сфери на външната политика. Това към този момент се случва – към този момент се вършат политически заключения от обстановката: да вземем за пример, че на Германия и на Европа им е мъчно да наложат енергийно ембарго в подтекста на опасенията, че Русия може да спре доставките. Вече се гледа иначе и на взаимната взаимозависимост сред Китай и Европа. Гледа се към този момент доста по- на съществено към сходни зависимости, както и на най-лошите вероятни сюжети, когато става дума за властнически страни.
Какво значи това?
Д. Шварцер: Не става дума да се изолираме стопански. Но би трябвало да сме наясно с рисковете пред нас и да диверсифицираме – таман в един свят на икономическа неприкритост. Това е належащо, с цел да имаме политическо пространство за дейности и да можем да ограничим загубите си при положение на борба.
Какви поучения би трябвало да си извлече канцлерът Олаф Шолц от геополитическите неточности на предишното?
Д. Шварцер: Още в речта си пред Бундестага от 27 февруари той очерта ясно направленията на немската политика по отношение на Русия. От една страна съобщи, че немската взаимозависимост от съветските доставки на сила ще бъде оптимално бързо понижена. От друга – че Украйна ще бъде подкрепена с оръжие, а немската защита ще бъде в допълнение финансирана. Това са значими промени.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ