Проклятието да си вдовица в Индия
В Индия съществува остаряло поверие, съгласно което, когато една жена овдовее, тя би трябвало да се хвърли в огъня, където по бит изгарят тялото на мъртвия ѝ брачен партньор. Остане ли жива, не я чака лека орис.
За обществото не е значение дали тя има деца, които ще остави сираци след ритуалното самоубийство. Според техните правила брачната половинка няма право да продължи живота си, откакто мъжът ѝ е умрял.
Момичетата в Индия от дребни се учат да бъдат положителни съпруги, с цел да домакинстват и да се грижат за съпрузите си. Внушава им се също, че без мъжете си те са безполезни.
Счита се, че вдовците носят неприятен шанс и в случай че откажат да се самоубият след кончината на мъжа си, те са изгонени от обитаемото място, което са обитавали.
Повечето дами в Индия са необразовани и с цел да се препитават, те просят или проституират. Предлагат също и домашен услуги, само че рядко са наемани, имайки поради, че са вдовици. Тези дами са и най-честта жертва на обезчестяване.
Повечето девойки в страната са омъжени още в тинейджърска възраст и нерядко се случва някои от тях да останат вдовици на 20 години.
Те нямат право да виждат личните си деца или да се върнат при родителите си след гибелта на брачна половинка.
По непотвърдени данни вдовиците в страната са към 40 милиона и по неразбираема към този момент причина огромна част от тях идват в град Вриндаван. Тези дами идват от разнообразни краища на Индия.
Обществото от женски жанр стартира да се обръща към тях в междинен жанр, внушавайки им, че са безполови същества. На места ги назовават и дами, изяли брачна половинка си.
Понеже не ги чака лека орис, множеството от тях избират да сложат завършек на живота си малко откакто половинката им почине, макар че публично това поверие се счита за прекратено.
