В една януарска сутрин през 1974 г. група лабораторни шимпанзета,

В една януарска заран през 1974 година група лабораторни шимпанзета, които не били виждали слънчева светлина от шест години, получили опцията да излязат от студените си стоманени кафези и да стъпят на същинска трева.

Но те били прекомерно уплашени, с цел да пристъпят на открито.

„ Те бяха ужасени да излязат от сигурността на транспортната си клетка “, споделя Линда Кьобнер, експерт по държанието на животните и техен гледач. По това време Линда е единствено на 23 години.

В документален филм от 1999 година, наименуван „ Мъдростта на дивата природа “ Линда споделя, че от години шимпанзетата, които били употребявани за опити, не били стъпвал на друго с изключение на на железна клетка.  Те не знаели какво е чувството за вятър и слънце.

„ Те просто се скупчиха на вратите и не желаеха да излязат. “

Но в последна сметка Кьобнер, която по това време била студент, помогнала на уплашените маймуни да слязат на тревата.

Шимпанзетата, които били употребявани за проучване на хепатит, към този момент не били нужни в лабораториите, защото била открита ваксина.

Маймуните са родени в плен и са отглеждани единствено за опити. След това специалистите нормално убиват животните – тъй като е съвсем невероятно да ги върнат в естествената им среда.

Но Линда била друга от всички останали: момичето не можел да разреши шимпанзетата да бъдат убити, без да им даде късмет още веднъж да бъдат оправдани в джунглата.

Те били пуснати в резерват в южна Флорида, само че имали потребност от Линда, с цел да ги научи по какъв начин да бъдат диви.

Адаптацията

В последна сметка Линда основава Chimp Haven в Луизиана и прекарва идващите четири години паралелно до шимпанзетата.

Ветеринарната лекарка прекарвала с маймуните целия ден, като ги пускала за известно време от клетката по няколко пъти дневно.

Линда гледала с удивление по какъв начин животните, диви по природа, разпознавали миризмата на трева за първи път, ходели по земята с нараснало внимание, страхували се да се приближат до дърветата и се отвръщали от боязън даже от най-малките безобидни животни.

Все отново до този миг те не били видели нищо с изключение на клетката си, човешки лица, спринцовки и принадлежности.

„ Шимпанзетата ни дадоха толкоз доста на този свят “, споделя тя във кино лентата. „ Толкова доста познания за себе си, за нашия обществен живот, за нашия обществен живот, тъй като те доста наподобяват на нас като същества. “

Но в един миг Линда трябвало да продължи напред и да се сбогува с маймуните.

Шимпанзетата съвсем се научили да оцеляват сами в дивата природа, като последователно се интегрирали в „ обществото “ на огромните маймуни.

Проектът на Линда бил сполучливо приключен и тя постигнала мечтаното.

Срещата след 18 години

След 18 години дамата решила да откри косматите си другари. Оказало се, че единствено две от маймуните, Долл и Суинг, са към момента живи.

През това време женските се трансформирали от сладки, космати домашни любимци в мускулести животни със мощни лапи и челюсти.

Но Линда не се страхувала – тя в действителност желала да ги срещне още веднъж.

„ Мина толкоз доста време “, споделя тя във кино лентата.

След като намерила своите шимпанзета, Линда ги поздравила с маймунски звуци.

Тя въобще не била имала контакт с тях през последните 18 години, тъй че първоначално спазвала уважителна отдалеченост.

Жената не очаквала животните да я разпознаят, само че щом се качила в лодката, с цел да пресече реката и да се приближи до тях, Кукла и Люлка се втурнали да я посрещнат.

— Помните ли ме? – попитала Линда.

Тогава се случило нещо необикновено: едно от шимпанзетата се протегнало към дамата с лапи и я прегърнало с цялата си деликатност!

Станало ясно, че шимпанзетата не били не запомнили своята спасителка, те доста добре знаели кого прегръщат и за какво. Обикновено маймуните се държат много диво с непознати.

Линда не очаквал такава среща. Минали съвсем 20 години, само че нищо не се било трансформирало за животните!

Долл и Суинг не можели да изразят благодарността си с думи, само че прегръдката им казвала задоволително!