Мисля, че не съм обичал жена си и съм й

Мисля, че не съм обичал жена си и съм й го казвал повече от един път. Тя не е отговорна – живеехме добре. Никога не ми е вдигала виканица и не ме е упрекввала – постоянно е била блага и грижовна. Но казусът остана – нямаше обич.

Всяка заран се събуждах с мисълта, че желая да си потегли. Мечтаех да намеря жена, която да обичам същински. Но даже не можех да си показва по какъв начин ориста ще обърне всичко по друг метод.

Чувствах се добре към Ирина. Тя освен управляваше с опитност семейството, само че и изглеждаше необикновено. Приятелите ми ми завиждаха и не разбираха по какъв начин имам подобен шанс с жена си. А аз самият не разбирах с какво съм заслужил нейната обич.

Аз съм елементарен човек, не се разграничавам от другите. Но тя ме обичаше… Как е допустимо това?

Нейната обич и лоялност не ми даваха покой. Още повече ме измъчваше мисълта, че щом си потегли, различен ще заеме мястото ми. Някой по-богат, по-успешен, по-красив. Когато си я представях с различен мъж, ми идваше да полудея.

Тя бе моя, даже в случай че в никакъв случай не съм я обичал. И това възприятие за благосъстоятелност беше по-силно от разсъдъка.

Но в действителност ли е допустимо да живееш целия си живот с някого, който не обичаш? Мислех, че мога да се оправя, само че грешах.

„ Ще й кажа всичко на следващия ден “, взех решение, до момента в който заспивах.

На сутринта, на закуска, събрах храброст:

— Ирина, седни, би трябвало да приказвам с теб.

— Слушам те, скъпи.

— Представи си, че се разделим. Аз си тръгам, заживяваме на разнообразни места…

Ирина се засмя:

— Какви странни мисли? Това някаква игра ли е?

— Изслушай ме до края. Сериозен съм.

— Добре, показах си го. И след това какво следва?

– Отговори ми почтено, ще намериш ли някой различен, откакто си потегли?

— Митко, какво става с теб? Защо въобще си решил да си тръгнеш?

— Защото не те обичам и в никакъв случай не съм те обичал.

—  Какво? Майтапиш ли се? Нищо не разбирам…

— Искам да си потегли, само че не мога. Мисълта, че ще си с някой различен не ми дава мира.

Ирина намерения няколко минути и по-късно умерено отговори:

— Не мога да намеря по-добър от теб, тъй че не би трябвало да се притесняваш. Отивай си, няма да бъда с никой различен.

— Обещаваш ли?

— Разбира се — увери ме Ирина.

— Чакай, къде ще отида?

— Нямаш ли къде?

— Не, цялостен живот сме дружно. Изглежда, че ще би трябвало да остана близо в бъдеще – споделих тъжно.

— Не се притеснявай — отвърна Ирина. — След развода ще заменяем жилището за два едностайни жилището.

— Наистина ли? Леле, не чаках да ми окажеш помощ по този начин. Защо го правиш?

— Защото те обичам. Когато обичаш, не можеш да задържиш човек срещу волята му.

Минаха няколко месеца и се разведохме. Скоро научих, че Ирина не е спазила обещанието си. Намерила си различен мъж и в никакъв случай не е имала желание да дели жилището, който баба й остави.

Останах без нищо, самичък като пръст. Как да имам вяра на дамите в този момент? Нямам идея…