Добро утро… ако изобщо може да се нарече така.Два различни

Добро утро… в случай че въобще може да се назова по този начин.

Два разнообразни града, две разнообразни изявления във Фейсбук - и една и съща картина: живот на пауза поради липса на най-елементарното.

В Асеновград денят стартира без вода.

„ Усмивката ми изчезна в мига, в който пуснах чешмата… в 6 часа сутринта вода няма “, написа Нели Попова. И предлага решение, почтено за справочник по оцеляване: потребление на водата от сушилнята, с цел да си измиеш най-малко зъбите и лицето. „ Така направих и се почувствах като бял човек, който би трябвало да излезе на работа в порядъчен тип. “

На фона на това, в Пазарджик обстановката не е по-различна - просто е… по-комбинирана.

„ Добре пристигнали в 19 век! “, написа Десислава Джингарова. „ Първо няма вода поради тока. После идва водата, само че стопира токът. Пълна естетика на парадокса! “

И в случай че в единия град хората търсят различни източници на вода, в другия към този момент стартират да се тормозят и за уредите си. „ Пазете си уредите, съграждани, че с тези токови удари не се знае кое първо ще замине… “, предизвестява тя.

Два града. Една и съща утринна действителност.

Вода, която я няма. Ток, който идва и си отива. И хора, които просто желаят да стартират деня си обикновено - с душ, с кафе, с малко успокоение.

Вместо това получават импровизация.

А въпросът остава същият - обикновено ли е това да се трансформира в всекидневие?