Преди седмица съседката ми имаше юбилей – 90г. Не мога

Преди седмица съседката ми имаше празник – 90г. Не мога да кажа, че сме доста близки, само че въпреки всичко не сме непознати.

Понякога спирах единствено с цел да си поговоря с нея. Веднага си личеше, че дамата е умна, добре възпитана, образована и забавна. Така разбрах, че скоро е рожденият ден на Екатерина, и то не кой да е, а кръгло число.

Естествено, никой не ме предложения на празник, тъй като нормално хората на нейната възраст не честват, само че тогава към този момент знаех, че сигурно ще отида при бабата с торта, с цел да я поздравя.

Баба Катя живееше сама, брачният партньор й умря, а децата живееха в други градове. Реших да отида по-късно, с цел да може старата дама първо да отпразнува годишнината си с децата си, тъй като се виждат доста рядко – по този начин ми сподели.

Ето за какво, когато отидох в дома й, бях изумена. Къщата беше чиста, усещаше се аромата на готвена храна, а бабата седеше безшумно в един фотьойл и гледаше телевизия.

„ Вероятно всички към този момент са си тръгнали “, помислих си тогава, само че самата аз не повярвах, тъй като щях да виждам коли по улицата.

Когато старата дама ме видя, тя се усмихна. Ясно беше, че се радва, че съм пристигнала, че най-малко някой е пристигнал да я поздрави. Забелязах, че очите й блестяха от сълзи.

Тогава разбрах, че аз съм първата, която е пристигнала да я поздрави.

Опитах се да успокоя бабата, само че си личеше, че я боли сърцето. Тази нощ съвсем не спах. Продължих да се пробвам да схвана по какъв начин можеш да бъдеш толкоз ангажиран през уикенда, че да не поздравиш личните си майка и баба за рождения им ден.

Помнете постоянно родителите си, посещавайте ги по-често, тъй като те ви чакат!