Евгений Кънев: Най-големият виц е плашенето с постоянно растящия държавен дълг
„ Клише 4: Колкото повече недостиг, толкоз по-голям дълг. Най-големият анекдот е плашенето с непрекъснато растящия държавен дълг. Да, обикновено е когато стопанската система пораства и дългът да пораства. Даже това е смисълът да се тегли дълг – да пораства по-бързо стопанската система, която да го връща. Въпреки че Брутният вътрешен продукт набъбна над 10 пъти номинално след 1997 г, дългът се е нараснал едвам към три пъти, само че някои „ икономисти “ не престават да го съпоставят като безспорна стойност с посткомунистическия интервал. “
Това разяснява политическият анализатор Евгений Кънев във, където написа още:
„ И в случай че тогава държавният дълг е бил над 100% от Брутният вътрешен продукт, то в този момент е под 25%. Нищо неприятно няма да се тегли дълг – стига Брутният вътрешен продукт да пораства с по-голяма стойност от дълга. И тъкмо по този начин става след 2021 г – макар изтегления забележителен дълг като стойност, той понижава като дял от Брутният вътрешен продукт тъкмо тъй като Брутният вътрешен продукт е повишен повече.
Проблем обаче е когато се тегли дълг, с цел да се заплащат големи нараствания на заплати в обществения бранш – както в този момент на бранш сигурност. Защото за разлика от пенсии и помощи, които съвсем напълно отиват в ползване на токи от първа нужда – и по този начин в напредък на Брутният вътрешен продукт, немалка част от нарастванията на заплатите отива като спестявания в банките. Казано на стопански език, скоростта на мултипликатора е доста по-бавна. И тогава при недостиг ще имаме злокачествено нарастване на дълга.
Клише 5: Дефицитът би трябвало постоянно да е нулев
Някаква странна доктрина от години битува у нас за „ безпристрастен към икономическия цикъл “ бюджет. Простичко казано – харчиш, колкото изкарваш и по този начин правиш нулев недостиг. Това може да е финансовата логичност на една Неправителствени организации, само че не на една страна. Догмата за нулевия недостиг издига във култ самия бюджет, а страната се връща към времената преди Голямата меланхолия – без основна роля в стопанската система.
Това е една вулгарно семпла визия за фискална политика – изключително в геополитическо време на възходяща роля на страната и нейните институции за обществото и стопанската система, определящи мястото й в актуалния свят.
Когато споделяме „ постоянно нулев недостиг “, това преведено за неикономисти значи, че бизнесът и семействата би трябвало да обслужват страната, а не назад. С други думи, че икономическите рецесии би трябвало да бъдат посрещани поединично от бизнесите и семействата, без значение какво е тяхното положение. Впрочем, тъкмо такава е била „ великата “ логичност на американското държавно управление довела до Голямата (великата) меланхолия през 1929 година – блъснала целия свят и довела до втора международна война.
В умозаключение – няма една вярна фискална политика за всички времена и страни. Тя би трябвало посредством съответна конструкция на разноските – съгласно предстоящите доходи – оптимално да адресира проблемите на настоящата стопанска обстановка, да преследва стратегическите ползи на страната, да бъде съобразена с културните специфики на популацията и да отразява ползите на оптимално огромен брой жители.
Ако желаеме да сме европейска народна власт. “
За още вести вижте
Присъединете се към нашия
31 януари – ето какво чака всяка зодия през днешния ден!
