Михаил вече сериозно закъсняваше за заседанието. Можеше да има цяло

...
Михаил вече сериозно закъсняваше за заседанието. Можеше да има цяло
Коментари Харесай

Заседнах в снежна буря, в която ми помогна бедна баба. Щом видях обеците й, онемях

Михаил към този момент съществено закъсняваше за съвещанието. Можеше да има цяло положение, само че въпреки всичко бе прецизен човек, който не обича да закъснява.

Лъскавата му кола обаче закъса тъкмо по средата на снежна стихия и телефонът му, за шанс, бе с изтощена батерия. Мъжът изскочи от колата и се огледа в търсене на някое кафене. Може би там ще може да зареди телефона си и да извика такси.

Не можеше да повярва, само че ето, че подобен случай се случи и на него. Без телефон Михаил бе като без ръце и нищо не можеше да направи по въпроса.

Наблизо обаче нямаше нито едно отворено кафене. Не можеше да повярва. Явно по това време не работеше нищо.

Наблизо имаше единствено магазин за хранителни артикули, един от тези типични магазинчета в дребните обитаеми места, в които пазариха всички. Без самообслужване и, несъмнено, единствено в брой.

Михаил въздъхна и потегли тъжно по пътя, пробвайки се да се стопли в скъпото си, само че фино палто. Нямаше смисъл да се облича топло, защото съвсем постоянно се возеше в колата си.

Към мъжа вървеше някаква баба. Михаил даже не я видя незабавно в снежната стихия. Бабата се опитваше да разграничи нещо на екрана на дребния си телефон, който като че ли беше от предишния век.

Михаил погледна съмнително бедната бабичка и най-после реши да я помоли за услуга.

– Бабо, може ли да извикам такси от твоя телефон? Колата ми затъна в снега и закъса, а батерията на мобилния ми телефон умря изцяло.

Михаил не очакваше позитивен отговор. Обикновено такива бабички в дребни обитаеми места се оказват доста мнителни. Този път обаче шансът му се усмихна.

Бабата се усмихна и подаде телефона на момчето.

– Разбира се. Заповядай.

Михаил с наслада подвигна дребната слушалка и набра номера на водача си, чиито услуги понякога ползваше. Бабата изчака до края на диалога, след което го попита има ли някой лев да й даде да си купи самун.

След като върна мобилния телефон, Михаил й даде няколко едри банкноти дружно с него.

Обеците

Докато старата жена прибираше телефона в чантата си, вятърът се усили още повече и смъкна шала от побелялата й коса.

Михаил хвана политналия шал и се канеше да го подаде на уплашената стара жена, когато видя красивите обеци на ушите й.

Те бяха необикновени: кръгли зелени камъни, обрамчени от благ крила. Уникална декорация… която сигурно е виждал някъде. И я бе виждал повече от един път!

Бабата отмина, а Михаил остана надълбоко превзет от мислите си.

След малко неговият водач се появи и на процедура избута шефа си в топлия салон.

„ Сигурно целият сте заледен “, нареждаше водача,.

Зашеметен, Михаил сподели на водача си дестинацията и се потопи в мислите си. Шофьорът бързо стигна до офиса и остави шефа си.

Вечерта изтощеният предприемач се прибра у дома и си легна. Денят беше кондензиран със събития и мозъкът му имаше потребност от отмора. Михаил нормално спеше доста надълбоко, само че тази нощ се разсъни.

Сънув прабаба си, която беше виждал единствено няколко пъти в живота си. И се сети къде бе виждал обеците! Прабаба му имаше същите обеци на ушите си!

В съня му прабаба му описа на своя правнук, че тези обеци са били съхранявани в фамилията им от няколко века и са били изгубени още преди войната.

Михаил се разсъни в пот, без да схваща къде е и какво се случва. Странният сън беше безвредно пропуснат за няколко дни. Но седмица по-късно сънят се появи още веднъж. Михаил стана разтревожен и обезпокоителен. Той не разбираше за какво сънува тази история, в която смяташе, че няма нито дума истина.

Мислите за обеците обаче станаха толкоз натрапчиви, че мъжът реши да разбере най-малко нещо за тях. Прегледа фамилния списък, само че на никое място нямаше и помен от обеци.

Единствените остарели документи бяха актът за раждане на неговата прабаба, която се споделяше Ангелина, и една остаряла нейна фотография. Беше мъчно да се види нещо на нея, само че Михаил ги видя!

Същите тези обеци, които бабата в снежната стихия носеше,на фотографията бяха в ушите на младото момиче с дълга коса. Прабаба му ипределено е била хубавица. На фотографията тя бе прибрала страничните си кичури зад ушите, с цел да може фотографът да улови необичайния й аксесоар.

На идващия ден Михаил отиде на същото място, където бе срещнал старицата. Той прекара през целия ден в колата си, пробвайки се да забележи дамата. Вечерта шансът му се усмихна.

Изтичвайки до баба си, младият мъж я поздрави, като щастливо означи, че го е разпознала. Михаил й описа за сънищата и догатките си.

Тогава старата жена се усмихна и извади обеците от ушите си. Тя сподели, че най-хубавата другарка на майка й пристигнала при нея през нощта и я помолила да даде обеците си на младия мъж, който я попита за тях.

Ето такива истории от време на време се случват в живота. Разбира се, Михаил се отблагодари добре на остарялата жена: той я обезпечи с пари за дълго време.

А с появяването на обеците в живота му започнаха да настъпват прелестни промени: той най-сетне откри огромната обич. И на своята жена подари същите тези обеци. Момичето, което им се роди, бе кръстено… Ангелина.

Източник: svobodnazona.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР