Алис подозираше, че момчето, което често събираше остатъци от ресторанта

...
Алис подозираше, че момчето, което често събираше остатъци от ресторанта
Коментари Харесай

Всеки ден бедно момче взимаше остатъците от храна в ресторанта ми. Веднъж реших да го проследя

Алис подозираше, че момчето, което постоянно събираше останки от ресторанта й, крие нещо, тъй че един ден тя реши да го наблюдава. Но това, което откри, я шокира.

— Имаш късме, момче. Днес имаме доста останки и можеш да ги вземеш у дома, сподели Стив. Той беше основният готвач в ресторанта на Алис и постоянно отделяше храна за Кристофър, малко момче, което постоянно идваше в ресторанта да яде.

— Наистина ли? Толкова доста храна? Толкова доста, че да я споделя с приятелите си? — Очите на Кристофър светнаха.

—  Да, Крис – отговори Стив с необятна усмивка. – Чакай тук, ще ти донеса пакетите.

Кристофър беше благополучен да получи храната. Той благодари на Стив с лъчезарна усмивка, помаха за довиждане и си потегли щастливо.

Алис неотдавна разбра, че това е нормална процедура в нейния ресторант, до момента в който не видя Кристофър да си потегля през нощта. Тя обаче не беше сигурна, че момчето в действителност яде остатъците, единствено с цел да засити глада си.

„ Трябва да схвана какво става с това дете. „ Все отново той не наподобява безприютен “, намерения си тя, наблюдавайки го.

През идващите дни Алис чакаше завръщането му и когато той пристигна на третия ден, тя отиде до него.

— Здравей, пристигнал си за остатъците ли? — нежно попита тя.

— Да! – въодушевено отговори Крис. — Можете ли да повикате готвача? Сигурно ми е оставил пакети.

Алис му се усмихна.

— Няма потребност от това. Сготвих прясна храна за теб, с цел да не се постанова да ядеш останки. Между другото, по какъв начин се казваш?

— О, това е доста благо от ваша страна, благодаря – отвърна Кристофър. – Казвам се Кристофър, само че можеш да ме наричаш Крис.

— Защо не ядеш у дома, Крис? — попита Алис. — Майка ти да не е болна?

Изражението на Кристофър се промени.

— Ами… в действителност пребивавам в сиропиталище и храната там е неприятна. Всеки път, когато пристигам тук, вашият личен състав ми оказва помощ. Много съм ви признателен за това. Както и да е, би трябвало да потеглям – сподели той и избяга.

През цялото това време Алис подозираше, че момчето крие нещо. И по този начин, този ден тя реши да го последва.

Това, което видя по-късно, я шокира.

Вместо да отиде в сиропиталището, Крис се приближи до една къщща, остави торбата с храна на верандата и избяга. Скоро една стара жена излезе, огледа се озадачено, взе пакета и се върна в къщата.

Алис се канеше да почука на вратата и да попита дамата коя е и от кое място познава Кристофър, само че в този миг тя получи незабавно позвъняване от ресторанта и трябваше да си тръгне.

На идващия ден, когато Кристофър още веднъж пристигна в ресторанта, тя към този момент го чакаше.

— Имаш да ми обясниш нещо, Крис. Знам, че не взимаш храната за себе си. Бъди почтен, коя е тази жена?

— Съжалявам, че те излъгах – незабавно призна Крис. — Носех храна на баба ми. Тя е единственото семейство, което ми е останало.

Алис беше зашеметена.

— Тогава за какво живееш в сиропиталище?

Крис се намръщи.

— Когато родителите ми починаха, баба ми не съумя да получи настойничество над мен, тъй като нямаше задоволително пари. Тя даже не може да си разреши храна, тъй че всеки ден вземам храна отсам и я оставям пред дома й.

Алис се гордееше с метода, по който Крис се грижеше за баба си, само че в това време й беше мъчително за тях. Още същия ден тя отиде при баба му и й описа всичко.

Бабата на Кристофър, Едит, беше шокирана, когато разбра, че внукът й е оставял торбите с храна пред вратата й.

— Наистина ли е бил моят внук? — съвсем извика Едит. — Боже мой, по какъв начин ми липсва! Толкова скърбя, че не мога да му оказа помощ.

— Не се тормозете, мадам — успокои я Алис. -— Има метод да оказа помощ на вас и внука ви.

Алис отиде в сиропиталището, където живееше Кристофър, и подаде молба за наставничество над момчето. За благополучие всички формалности бяха бързо уредени и Кристофър съумя да се върне вкъщи при баба си.

„ Не знам по какъв начин да ти благодаря за това, което направи, Алис “, благодари Едит. „ Винаги съм желала да бъда покрай внука си, само че събитията се стекоха по този начин, че… “ Едит избухна в сълзи.

„ Няма потребност да ми благодарите, мадам “, отвърна Алис. — Бях повече от щастлива да оказа помощ. Загубих родителите си, когато бях малкда, тъй че разбирам какъв брой е значимо да сте покрай фамилията си.

Едит хвана ръцете на Алис.

— Не мога да ти благодаря задоволително, само че постоянно можеш да ни идваш на посетители. Ти към този момент си като част от фамилията ни.

— Много благо от ваша страна, мадам — сподели Алис, съвсем разплакана. — Много бих желала. Вече обичам Крис. Той е прелестно момче.

— О, да, подобен е – съгласи се Едит. — Сега единствено би трябвало да намеря метод да му осигуря добър живот.

— В подобен случай имам предложение за вас…

Едит мислеше, че Алис ще й предложи работа в ресторанта, само че когато чу какво е, тя още веднъж се разплака.

— Знам, че това може да е ненадейно, само че защото изгубих родителите си, и на мен ми липсва да имам семейство. Ще се веселя ти и Крис да бъдете моето семейство. Що се отнася до образованието на Крис, то е моя отговорност, тъй като аз съм негов аставник.

„ Разбира се, скъпа “, отвърна Едит и я прегърна. – Никога няма да ти се отблагодаря задоволително за добротата ти. Ти безусловно се яви в живота ни като ангел. “

— Няма потребност да ми благодариш — сподели Алис. – Сега имам семейство и това е най-голямото благосъстояние, което мога да владея.

Не всички герои носят пелерини. Алис избавил Кристофър и баба му от беднотия и станала същинска героиня за тях.

Източник: svobodnazona.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР