„Оратник“ – огненият ритуал на Сирни Заговезни в България
Обичаят „ Оратник “ е антична българска традиция , изпълнявана вечерта на – празник, който предшества началото на Великденските пости. Този бит е непокътнат най-вече в Южна България, изключително в Родопите, както и в планинските села на Стара планина и Средна гора.
Името „ Оратник “ произлиза от старобългарския глагол „ оратя “ , означаващ „ приказвам “. В основата на ритуала стои паленето на огромен огън на височина край селото или в самото село, в който се слага огромно дърво, наречено оратник. Младежите авансово създават стрели от див дрян или други подобаващи материали, дълги към 15-20 см , с връх и пера на задния край. С помощта на спонтанен лък те се упражняват да ги хвърлят на огромно разстояние .
Вечерта на Сирни Заговезни, след запалването на оратника, всеки ерген се стреми да изстреля запалената си стрела към двора на момичето, което харесва . Това мятане е съпроводено с наричания , постоянно с сексуален темперамент, ориентирани към момичето и нейното семейство. От летежа и достигането на стрелата до задачата се вършат гадания за любовта и бъдещите взаимоотношения.
Обществото приема тези дейности без упреци . Предварително фамилиите разчистват дворовете от запалими материали или ги покриват с негорими покривала , с цел да предотвратят пожари. Момите събират хвърлените в двора стрели и на идващия ден се хвалят между тях с броя им.
Смята се, че младите се оставят да извършват този бит, с цел да изразят свободно възприятията си преди началото на постите. Традицията към заговезнишкия огън насочва към антични тракийски езически култове. Има документирани опити на църквата да забрани тези практики, като да вземем за пример Турланският събор през 680 година в Цариград, който категорично подрежда да се изостави паленето на огньове и прескачането им по остарял бит.
На някои места, като Самоковско , оратник се назовава раздвоен и препълнен със плява клон , който се възпламенява и се върти. В Троянско и Тетевенско се върти остарял кошер, а в Еленско – каче, които се намазват с катран, пълнят се със плява и се възпламеняват. В Източна Тракия и при тамошни преселници в Добруджа се пали панер със плява, който се издига на дълъг кол.
Основна място в оратника заемат ритуалните извиквания . Обикновено те са свързани с събитието, че празникът отбелязва края на сезона на сватбите , каквито в по-далечното минало не се вършат освен през Великия пост, само че и до края на дейния аграрни сезон през есента. По тази причина двойките, които не са се оженили, би трябвало да лимитират контактите си до идващия сезон на седенките, а постоянно от този ден се считат и за необвързани между тях.
По време на оратника младежите вършат още и иронични извиквания , най-често в смисъл, че бащата на обичаната им ще им даде целия си парцел , единствено с цел да се оженят за нея на идната година. Това се прави и единствено като насмешка , като в този случаи роднините на момичето дават отговор с изречения като: „ Стоян има в гащите си всичко! Иди бръкни, та земи! “.
Днес обичаят „ Оратник “ продължава да се извършва в някои български села, съхранявайки живи античните обичаи и обогатявайки културното завещание на България.
За още вести вижте
Присъединете се към нашия
31 януари – ето какво чака всяка зодия през днешния ден!
