Историята, която не видя бял свят за края на Пантю

„СТУДЕНИ ДОСИЕТА“ ОТ КАРИБСКИЯТ ОСТРОВ АРУБА: Как Далила и картелът на Пабло Ескобар изпратиха поздрави на Поли Пантев

Историята, която не видя бял свят за края на Пантю Тотев Пантев, по-известен като Поли Пантев, не стартира с патроните в Аруба. Тя стартира години по-рано, в едни времена, в които мъжките думи костваха повече от договорите, а грешките се плащаха с кръв.

В средата на 90-те Иво Карамански към този момент не беше просто име. Беше фактор

Човек, който беше минал през Колумбия, през картелите, през доверието на хора, които не простят повторно. Там, надалеч от България, той освен беше построил контакти, само че и беше вързал живота си с този на Далила – красива колумбийка, родственик на семейството на Пабло Ескобар. Бракът им по-късно щеше да завърши, само че връзката в никакъв случай.

Когато Карамански се върна в България, той не донесе единствено мемоари. Донесе пътища. Донесе канали. И стартира да вкарва кокаин. Първо внимателно, след това все по-смело, до момента в който през 1996 година не реши, че е време за удар, какъвто страната не беше виждала.

Беше май месец, към този момент се затопляше. Току-що се бе получила пратка с хероин и кокаин от Колумбия. Материалът бе маскиран като резервоар с банани и цитрусови плодове от Латинска Америка. Пристигна с транспортен съд до пристанище Бургас, а оттова потегли прикрит в специфични тайници на ТИР с българска регистрация. Общото тегло беше към 900 кг.

Карамански бе избрал за склад на по-голямата част от килограмите кока едно малко селце до Кюстендил, а за останалото – склад за строителни материали до Дупница.

Но в този свят контролът е заблуда

Слуховете потеглиха бързо. Говореше се за „ невъобразим импорт “. За пари, каквито не са броени. Носеха се митове, които стигнаха и до ушите на Сикаджиите.

КРАЖБАТА, КОЯТО ПРЕМИНА ГРАНИЦАТА

Поли Пантев се заел с разузнаването, а той не беше човек, който да работи на сляпо. Първо купи информация. Един от хората на Карамански проговори против пари. Разказа къде е скрита огромната пратка. По-късно този човек беше открит мъртъв в дома си.

Веднага Пантев почнал да мисли по какъв начин да превземе скривалището и една нощ проектът бил пуснат в деяние.

Гледахме самия Карамански по малкия екран във вилата му на Горнобански път в София. Бяхме си сипали хубаво отлежало уиски и той бе в въодушевление. Дори пееше една от обичаните си песни, когато мобифонът звънна.

„ Да? “ – подвигна Иво с тежък глас.

„ Шефе, схванаха ни… “ – проплака глас от другата страна. „ Удариха склада и взеха всичко. “

„ Всичко? “ – изкрещя Иво.

„ Да, всичко. Биха ни, до момента в който не припаднахме, и натовариха кокаина. Бяха към 30, въоръжени с автомати и маскирани. Дойдоха с шест джипа. “

Иво затвори телефона и го запрати в стената. Нареди ми незабавно да свикам бригадата и да стартираме да събираме информация. „ Плащайте колкото желаете, на който желаете, само че не ми се връщайте без името на крадеца “, заповяда.

Започнахме обиколки по заведенията и пуснахме информация, че даваме премия от 300 000 марки за диря, която би ни отвела до виновника. След седмица един от участниците в кражбата се престраши и ни се обади. Срещнахме се на автомагистралата. Той бе взел съществени ограничения за сигурност – носеше граната в ръка, с цел да се взривим всички, в случай че го убием.

Обясни ни какво тъкмо е станало и че гарант и уредник е Поли Пантев.

Веднага рапортувах на Карамански. Той ми сподели:

„ Взимаш момчетата и рисувате с бояджийски спрей огромни кръстове на всичко, което е на Пантев – заведения, коли, порти на офиси. Това е знакът, че му е издадена смъртна присъда. “

След още няколко дни Кръстника събра всички на оперативка и разгласи: „ Който пръв ми донесе главата на Поли Пантев тук, във вилата, получава незабавно по банков път два милиона $. “

Минаха два месеца

Поли се бе усетил и се покри. Започна да търси метод за договаряния посредством юрист. Организирана беше дори и среща на паркинга на „ Шатрата “ в Правец. Уговорката беше да се срещнат персонално, да се заплати санкция за опрощение и да се върне стоката.

Карамански обаче усещаше, че Поли крои нещо.

Последва засада, пердах, пукотевица, щанги, счупени стъкла. Крясъци. Опит за похищение, мъртви, изчезнали и … Част от хората съумяха да извадят оръжие едвам когато ги качиха в колите.

В гората край вилната зона се развихри престрелка.

„ Очистете ги всички! “ чу се гласът на Пантев по радиостанцията.

Петима от неговите останаха на земята. Двама от хората на Карамански също. Двама изчезнаха вечно.

Когато Иво чу какво е станало, гласът му не трепна.

„ Смъртната присъда остава. Намерете го. “
.

През 1998 година Кръстникът беше погубен

След гибелта на Карамански мнозина повярваха, че войната е завършила, че сметките са затворени и че предишното е заровено задоволително надълбоко, с цел да не излиза повече на повърхността. Само че в този свят нищо не остава недописано и никоя кръв не се приема за дефинитивна, в случай че не е последната.

Година по-късно, в края на 1999 година, в България с частен аероплан и 20 души защита дойде Далила – дамата, с която Кръстника беше сключил легален брак в Колумбия. Знаеше се, че Далила е родственик на Пабло Ескобар.

Тя се настани тайно в „ Кемпински “, не потърси медии, не се появи на никое място, а по свои канали повика един от най-близките хора на Иво – Венко Агонцев. Срещата им продължи с часове. Далила задаваше въпроси един по един, деликатно, упорито, като човек, който сглобява пъзел и знае, че всяко парче има значение. В стаята имаше и трети човек – мъж без израз, който записваше всичко и не задаваше въпроси, тъй като неговата работа започваше там, където думите свършват.

Когато Венко свърши с описа беше ясно едно – стрелецът се знаеше и към този момент беше зад решетките, само че името на поръчителя не беше казвано на глас досега. Далила го чу и не реагира незабавно.

Само се замисли, като че ли ревизираше нещо вътре в себе си, след това стана, целуна Агонцев по челото и сподели безшумно, съвсем благо, че няма да остави това по този начин.

В началото на 2000 година Поли Пантев се завърна в България, уверен, че е новият необут

Чувстваше се в сигурност, говореше за бъдещи колета, за нови хора, за нова империя.

Настани се в хотел „ Сонеста “, стая 1545.

На 4 март, към 16:20 ч., до момента в който чакаше асансьора с приятелката си, мъж се приближи, побутна го и в идващия момент изстреля четири патрона в лицето му.

„ Това е от Далила “, сподели убиецът и изчезна.

Два месеца по-късно Далила още веднъж кацна в София. Седна в лоби бара на „ Кемпински “, до рояла, и когато Венко Агонцев се появи, тя се наведе към него и прошепна: