Ритуали за забременяване
В древността забременяването е било заветен развой, за който са били нужни избрани ритуали. Не са съществували съвременни медикаменти и видеозон - всичко се е базирало на културното завещание, оставено от прадедите. Те нямат научно пояснение, само че са стимулирани от вярата и традициите.
Всяка страна има свои типични ритуали за зачеване. В някои от тях те се практикуват и до ден сегашен. В Русия да вземем за пример, когато едно семейство дълго време не може да зачене, се обръща към остарял бабин обред. Жената в фамилията сплита венец от брезови клончета и отива при скоро отелила се крава.
Тя би трябвало да допре венеца до муцуната на животното и да каже: „ На тебе, майко, теленце, на мене, майко, детенце. ” След това дамата се прибира в дома си и сварява венеца. С водата от него се облива в банята, след което преспива с половинката си.
В Индия пък имат още по-интересен обред за зачеване. Там имел е растение-символ на зачеването. Според националното поверие е задоволително дамата да постои няколко минути неподвижно под имел, с цел да може духът на бъдещото ѝ дете да влезе в нея.
Друг също необятно публикуван обред в страната се назовава домашно прераждане. В най-голямата стая в дома бъдещата майка сяда на стол, а нейната майка сервира в краката и нова коприна, наричана Saree. Поканените посетители украсяват косите на бъдещата родилка с венец от цветя. Те биват черпени с домашно приготвени сладкиши и лакомства в чест на идващият дребен човек.
Африканският обред повелява над леглото на дамата да се окачат бял равнец, имел и жълт кантарион. Така дамата би трябвало да спи с тези билки над главата си един месец, след който ги изхвърля в най-близката река, пожелавайки си да се снабди с рожба.
У нас в България сходни ритуали също са постоянно срещана традиция. Пият се разнообразни отвари от билки, танцуват се танци и се назовава. Така да вземем за пример в Мелник се уважава Богородичният пояс – чудотворна светиня, останала от Божията майка след нейното Успение.
При чудотворната икона Света Зона там се освещават червени конци, които дамите носят на кръста си, с цел да заченат и да станат майки. В близкия Роженски манастир пък пораства остаряла лоза, чието грозде също се счита за чудотворно.
Друг забавен обред се практикува в Горни Воден, квартал на Асеновград. В тамошната черква Успение Богородично, известна като Златната ябълка, на петата събота от Великия пост, две седмици преди Великден, се празнува патронен празник.
Освен празничната литургия тогава се прави и неповторимият бит Златната ябълка. При него на пристигналите се раздават осветени ябълки за здраве. Постилите мъже, които желаят да се снабдят с дете, разделят ябълката между тях и я изяждат на гладно дружно със семките. Освен това в ритуала са включени и специфични коланчета за рожба.
Те са направени, като църквата е обиколена три пъти с памучен конец, който се сгъва и се засуква като мартеница. Дава се на дамата, която желае да забременее и тя го носи на кръста си 40 дни. Децата, родени с помощта на този обред, се кръщават в същата черква.
