Всичко, което трябва да знаете за древен Египет
В древността са съществували доста цивилизации, които са постигнали обилни триумфи, нареждащи ги в челото на международните антични култури. Една от тях е египетската цивилизация. Достиженията на тази просвета се дължат на хората, съумели освен да се нагодят към живот в долината на река Нил, само че и да употребяват преимуществата, които им давала великата река по най-хубавия метод.
Периодът преди династиите в Египет
Земите в долината на Нил са били разграничени по натурален метод на Горен и Долен Египет. Горният заемал земите на 900 километра по течението на реката. Тази област се характеризирала с напоителната си система от канали, без които региона не би съществувала като център на развито общество и растението папур, типично за региона.
Долен Египет заемал земите, ситуирани на север от столицата, в Делтата на великата река. В тези земи най-известен е растящият по мочурищата папирус. От него се произвеждала хартия, на която са написани и непокътнати голям брой антични документи. Тези две земи станали самостоятелни царства. Дори след обединяването им от фараона Нармер те останали като две самостоятелни области в състава на една страна.
Създаване на Египетското царство
Около 3150 година преди Христа зародило Египетското царство. Това е ранен Египет, резултат от успеха на владетеля на Горен Египет, който победил Долен Египет и обединил земите им в едно държавно обединяване. Той е и първият фараон на Египет, прочут в науката египтология с името Нармер. Менес е името, с което Нармер е наименуван от египетския историк Манетон в ІІІ век преди Христа. Победата на Нармер е маркирана от владетеля с каменна плоча, открита в първата столица на Египет - Мемфис. Развитието на новосъздаденото царство и неговите върхове и спадове вървят през разнообразни стадии. Ще ги разгледаме в резюме.
Старо царство
В годините сред 2649 и 2150 година преди новата епоха е заключен най-удивителният интервал в историята на остарелия Египет. Той обгръща ръководството на фараоните от трета до шеста династия. Фараонът Джосер, който е втори държател от третата династия, си е спечелил постоянно място в историята на най-известните фараони с първата пирамида, която е със стъпаловиден тип. Тя е внушително оборудване от камък, построена е по архитектурен проект на Имхомен - първият талантлив проектант, за който има сигурни исторически данни.
Фараоните, които идват след Джосер, взаимствали концепцията пирамидите да се употребяват като гробници на владетелите. Днес има към 90 на брой пирамиди в Долината на царете по западните крайбрежия на Нил. Последният фараон от Старото царство е Пепи ІІ. Той е в края на VІ династия и след него почнали безредици, които довели до края на Старото царство.
Първият временен интервал в античен Египет
Разпадът на Старото царство довел до основаване на обособени номи, области, ръководени от шефове, наречени номарси, които ръководели делата на региона от името на фараона. Номите имали своя столица и герб. Това събитие се оказало застрашаващо за египетската страна. Този интервал е наименуван Първи временен и обгръща времето почти сред 2150 до 2040 година преди новата епоха. С отслабването на фараонската власт упадъкът обхванал външната търговия, а напоителната система почнала да се разрушава. С настъпването на сушата настъпил и всеобщ апетит в античен Египет.
Средно царство
Един от най-съзидателните интервали обгръща времето от 2040 до 1640 година преди Христа. През този интервал владетелите били главно от Тива и столицата била преместена на север. Фараоните от този интервал завладели огромни територии от Нубия, страна, съществувала в земите на днешната страна Судан и по този начин придобили плебеи и благосъстояния. В края на тази ера царството отслабнало и азиатски племена нахлули и завзели северната част на страната.
Ново царство
В южен Египет най-силна била региона към Тива и тъкмо тя станала център на битката за обединяване. Царят на Тива Яхмос І извоювал дефинитивно успеха и възвърнал независимостта на царството. Този факт поставил началото на Новото царство. През този интервал в Египет имало политически и културен напредък, само че той бил финален за страната на старите египтяни.
Най-значителният египетски фараон е управлявал в интервала на Новото царство. Това е Рамзес ІІ, наименуван Рамзес Велики. При най-дългото в египетската история ръководство на фараон, това на Рамзес ІІ, Новото царство впечатлявало с благосъстоянията си и си съперничело с хетите, с цел да господства района. Заедно с това обаче станало и цел на нашествия от морските нации и прилежащите племена.
Втори временен интервал
След фараона Рамзес ІІ в античен Египет настъпил крах. Наследниците на Рамзес Велики не имали неговите държавнически качества и това довело до безредица в царството. При Рамзес ІІІ се случил първият в историята всеобщ протест поради неизплащане на възнагражденията на строители и занаятчии.
Трети временен интервал
През този интервал Египет не имал към този момент нито популярност, нито великолепие, както в по-старите времена. Новото царство стремглаво отивало към своя залез. През този трети временен интервал властвали междуособиците, разделянето и съперничествата. Те довели непознати завоеватели и владетели.
Последни фараони в Египет
Този интервал се характеризира с къс подем на Египетското царство. За финален път в Египет управлявали локални владетели, само че за малко време. Това се случило през ІV век преди Христа. После пристигнал окончателният завършек на Египетските фараони. Древната цивилизация край Нил се трансформирала в провинция на Рим.
Достиженията и наследството на античен Египет
Отлично развъртян бранш на античното египетско стопанство е била търговията. Търговските интервенции с други страни са били ръководени от фараона посредством негови чиновници. Те обикаляли пазарите и се договаряли с владетелите на пристанищните градове по Средиземно море, от които купували артикули за потребностите на фараона и висшите му доближени. Когато античен Египет бил във напредък, стоките били получавани не посредством търговия, а като налог от подчинените земи.
Развита била и вътрешната търговия. На пазарите се разменяли артикули както и в този момент по африканските пазари. Изобилието от храна, с помощта на плодородната почва в делтата на Нил, благоприятствала освен търговията, само че и културата. Хората отделяли време и средства за занимания с просвета и изкуство, както и строителство. Много величествени били храмовете на боговете, както и пирамидите на фараоните, чийто градеж започвал още с встъпването във притежание на престола и продължавало през цялото ръководство. Най-значително достижение в културната област обаче остава библиотеката в Александрия, съхраняваща безчет томове от хилядолетния опит на индивида.
Земеделието е идващият бранш, добре развъртян в античен Египет. Той осигурявал благосъстоянието на хората в Делтата на Нил. Познати били три сезона - на наводняване, на сеитба и на прибиране на реколтата. При наводненията в земята били довличани наноси, които подхранвали почвата. В сезона на засяване се сеели културите, а по-късно реколтата се прибирала и зърното се смилало на брашно. Основните храни били бира и самун и за тях се сеели жито и ечемик, както и още няколко зърнени култури. Лен се отглеждал за изработка на облекла, а от папирус се произвеждала хартия. Зеленчуци и плодове се отглеждали в градините. Поливането на реколтата ставало с напоителни канали или на ръка в персоналната градина.
От наследството на античен Египет най-познати са египетските пирамиди, както и храмовете на боговете. Има обаче и друга, не толкоз известна страна от културата на античен Египет, която заслужава своето място в наследството, оставено ни от античните поданици на Делтата на Нил.
Това е поезията. Поетическите стихове поразяват с лирическите средства, които са употребявани. И през днешния ден смайват с чистотата и виталността на възприятието, което струи от тях. Метафори, повторения и други добре познати ни художествени средства не са били загадка за поетите в античен Египет. Предполага се, че стиховете, датирани от времето на Новото царство, са по-късен вид на устни национални любовни песни, свидетелстващи за поетическия талант на безименния националния артист.
