Извънземни учили Питагор
В Древна Гърция философи и мъдреци са упражнявали будната си мисъл в опит да разгадаят устройството на всемира. Светогледът на Аристотел за обединен, краен Космос без извънземни е оказал мощно въздействие върху хипотезите от тези времена до през днешния ден. Въпреки това опцията за живот отвън Земята намира своите пролуки в статуквото още през IV век пр.н.е.
Анаксимандър (ок.610-ок.546 пр.н.е.), мъдрец, живял в Милет, прокарва една основна концепция, написа Бургас новините. Той е първият, който предположил, че Земята е тяло, плаващо в безкрайна празнина, арестувана от нищо – един много първичен взор върху структурата на нашата Вселена. Той разсъждава върху началото и произхода на животинския живот и твърди, че хората произлизат от други животни, които са живели във водите. Според неговата еволюционна доктрина животните са изскочили от морето от дълго време. Родени са, оковани в капан от бодлива кора, само че с придвижване на възрастта кората изсъхва и животните ще могат да я счупят. Такива хрумвания са били толкоз напредничави, че вижданията на Анаксимандър били безумни за обкръжението му.
Първите спекулации за извънземен живот, станали известни в антична Гърция, били тези на епикурейските философи. Демокрит и Епикур считали, че Вселената е резултат от инцидентен конфликт на атоми и вярвали, че освен е доста евентуално в Космоса да има други светове, само че и че те са населявани.
Ученикът на Епикур, Метродор от Лампас, счита концепцията, че нашият „ свят “ е единственият, за малко евентуална, сходна на „ в случай че един житен клас пораства в обширна низина “. Тези хипотетични „ други земи “ са били далечни планети оттатък нашата.
Аристотел обаче бил безапелационен, че съществуването на други светове е невероятно. Последователите му намирали концепцията за голям брой светове за прекомерно нереална. Те желали да следят нещата, а не просто да си ги показват.
Има теории, че известният механизъм от Антикитера, датиращ от II век прочие н. е., не може да е основан от човек от това време, а от по-висш разсъдък, евентуално от извънземни.
През V век прочие н. е. пък поетът Пиндар написа за скулптури, които оживяват като движещи се и дишащи същества. Днес бихме ги нарекли роботи, само че какво в действителност е въодушевило Пиндар да написа за тези скулптури? Отговори няма, единствено догатки.
Историята на Питагор и Астрeй се откроява в гръцката митология. Говори се, че един ден Мнесарх, бащата на философа, намерил изоставено бебе под едно дърво. Бебето се взирало в Слънцето. Мнесарх кръстил мистериозното дете Астрей, което безусловно значи „ звездно дете “ на гръцки. След това той дал детето на Питагор, с цел да му бъде прислужник и чирак. Различни тълкования сочат, че
детето в действителност е било изпратено на Земята от извънземни, с цел да научи гениалния гръцки математик на неговите велики теории по математика и тригонометрия, които са в действие и през днешния ден.
Римляните последвали гърците, както постоянно правели, разширявайки концепцията на елините за извънземен живот. Римският епикурейски стихотворец Лукреций написа: „ Нищо във Вселената не е неповторимо и единствено и затова в други райони би трябвало да има други земи, населявани от разнообразни племена, хора и породи зверове “.
В книгата си „ Одисея на боговете: Извънземната история на антична Гърция “ швейцарският създател Ерих декор Деникен допуска, че гръцките богове в действителност са били извънземни същества, които са пристигнали на Земята преди хиляди години. Използвайки съмнителни археологически доказателства и писанията на античните, в това число Аристотел, Фон Деникен се пробва да потвърди, че извънземните богове на Олимп са се кръстосвали с хората, правили са генетични опити и са отглеждали митични същества, като кентаври и циклопи. Деникен счита, че това, което ние назоваваме гръцка митология, в действителност е действителна история. Той твърди, че мястото на Делфийския пророк е било станция за зареждане на самолети и че търсенето на златното руно на Язон е било търсене на главен съставен елемент на самолета.
Друга негова доктрина е, че античните градове Троя и Атлантида са еднакъв обект, погубен във война сред извънземни или техни потомци.
Анаксимандър (ок.610-ок.546 пр.н.е.), мъдрец, живял в Милет, прокарва една основна концепция, написа Бургас новините. Той е първият, който предположил, че Земята е тяло, плаващо в безкрайна празнина, арестувана от нищо – един много първичен взор върху структурата на нашата Вселена. Той разсъждава върху началото и произхода на животинския живот и твърди, че хората произлизат от други животни, които са живели във водите. Според неговата еволюционна доктрина животните са изскочили от морето от дълго време. Родени са, оковани в капан от бодлива кора, само че с придвижване на възрастта кората изсъхва и животните ще могат да я счупят. Такива хрумвания са били толкоз напредничави, че вижданията на Анаксимандър били безумни за обкръжението му.
Първите спекулации за извънземен живот, станали известни в антична Гърция, били тези на епикурейските философи. Демокрит и Епикур считали, че Вселената е резултат от инцидентен конфликт на атоми и вярвали, че освен е доста евентуално в Космоса да има други светове, само че и че те са населявани.
Ученикът на Епикур, Метродор от Лампас, счита концепцията, че нашият „ свят “ е единственият, за малко евентуална, сходна на „ в случай че един житен клас пораства в обширна низина “. Тези хипотетични „ други земи “ са били далечни планети оттатък нашата.
Аристотел обаче бил безапелационен, че съществуването на други светове е невероятно. Последователите му намирали концепцията за голям брой светове за прекомерно нереална. Те желали да следят нещата, а не просто да си ги показват.
Има теории, че известният механизъм от Антикитера, датиращ от II век прочие н. е., не може да е основан от човек от това време, а от по-висш разсъдък, евентуално от извънземни.
През V век прочие н. е. пък поетът Пиндар написа за скулптури, които оживяват като движещи се и дишащи същества. Днес бихме ги нарекли роботи, само че какво в действителност е въодушевило Пиндар да написа за тези скулптури? Отговори няма, единствено догатки.
Историята на Питагор и Астрeй се откроява в гръцката митология. Говори се, че един ден Мнесарх, бащата на философа, намерил изоставено бебе под едно дърво. Бебето се взирало в Слънцето. Мнесарх кръстил мистериозното дете Астрей, което безусловно значи „ звездно дете “ на гръцки. След това той дал детето на Питагор, с цел да му бъде прислужник и чирак. Различни тълкования сочат, че
детето в действителност е било изпратено на Земята от извънземни, с цел да научи гениалния гръцки математик на неговите велики теории по математика и тригонометрия, които са в действие и през днешния ден.
Римляните последвали гърците, както постоянно правели, разширявайки концепцията на елините за извънземен живот. Римският епикурейски стихотворец Лукреций написа: „ Нищо във Вселената не е неповторимо и единствено и затова в други райони би трябвало да има други земи, населявани от разнообразни племена, хора и породи зверове “.
В книгата си „ Одисея на боговете: Извънземната история на антична Гърция “ швейцарският създател Ерих декор Деникен допуска, че гръцките богове в действителност са били извънземни същества, които са пристигнали на Земята преди хиляди години. Използвайки съмнителни археологически доказателства и писанията на античните, в това число Аристотел, Фон Деникен се пробва да потвърди, че извънземните богове на Олимп са се кръстосвали с хората, правили са генетични опити и са отглеждали митични същества, като кентаври и циклопи. Деникен счита, че това, което ние назоваваме гръцка митология, в действителност е действителна история. Той твърди, че мястото на Делфийския пророк е било станция за зареждане на самолети и че търсенето на златното руно на Язон е било търсене на главен съставен елемент на самолета.
Друга негова доктрина е, че античните градове Троя и Атлантида са еднакъв обект, погубен във война сред извънземни или техни потомци.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ