5 грешки на бизнес лидерите, които правят служителите нещастни
В днешно време бизнес водачите са подложени на голям надзор за всичко - от резултатите на фирмите им до личните им послания. И въпреки че доста от тях имат положителни планове и вършат всичко допустимо да стимулират, въодушевяват и основават условия екипите им да бъдат щастливи, прекомерно постоянно това не се случва, показва в собствен разбор Fast Company, което може да има непредвидени последствия. Разбира се, никой не е изцяло виновен за щастието на различен човек - хората би трябвало да поемат отговорност за личното си благоденствие и за изборите, които вършат, само че ръководителите са виновни за основаването на условия за това чиновниците им да се усещат добре, показват от онлайн изданието. Влиянието на водачите върху щастието на служителите Според световно изследване на Института за работната мощ на Съединени американски щати 69% от хората споделят, че техният началник има по-голямо въздействие върху психологичното им здраве, в сравнение с техният доктор или терапевт. И почти същото въздействие като техния сътрудник. За бизнес водачите тази статистика може да е малко плашеща, тъй като това е огромна отговорност. Тя обаче е и чудесна опция за тях да трансформират живота и работоспособността на членовете на екипа си. Хората постоянно се учат, като следят, слушат и претърпяват протичащото се с други хора, а чиновниците са склонни да слагат фокус върху своите ръководители в това отношение. Така че даже и водачите да не желаят да имат толкоз огромно въздействие, те го имат. Затова е значимо те да са наясно с въздействието си.
Лидерът може да има най-хубави планове, само че посланието му да се окаже неприятно. Лидерът може да желае да даде на другите автономност, само че дейностите му да бъдат изтълкувани като дистанцираност. Лидерът може да желае да насочва и направлява, само че това да бъде възприето като напън.
Затова и Fast Company прави лист от пет съществени метода, по които ръководителите могат несъзнателно да основат спънки пред удовлетвореността на хората от тяхната работа. Това се случва в случай че.... Не са дружелюбни и достъпни Щастието постоянно се свързва с това, че хората се усещат свързани и оценени. Изследване, извършено от Oracle, открива, че един от главните способи, по които водачите могат да изградят доверие и да насърчат отличното показване на чиновниците си, е да бъдат забележими и налични. Когато хората поддържат връзка със своя водач и когато водачът им е радушен, доверието и резултатите се покачват. Друго изследване открива, че когато водачите са дружелюбни, чиновниците поставят повече старания по свое убеждение и реализират по-добри резултати, защото се усещат сигурни и разбрани.
Най-добрите водачи са налични и демонстрират съпричастност. Те виждат, когато членовете на екипа наподобяват потиснати. Задават въпроси за това по какъв начин се оправят хората, изслушват ги и обръщат внимание, когато им дават отговор. Не е належащо водачите да са обществени служащи, само че те би трябвало да показват състрадание и поддръжка, безапелационни са специалистите.
Не дават цел и посока на екипа Лидерите могат да повлияят на метода, по който техните чиновници се усещат, като им подсигуряват, че имат чувство за цел. Свързването на работата на членовете на екипа с по-голямата картина може да способства за тяхното чувство за значимост, задоволство и благополучие. Лидерите постоянно одобряват, че в случай че кажат на някого един път по какъв начин работата му има смисъл, това е изцяло задоволително. Но същинските водачи би трябвало неведнъж да удостоверяват какъв брой значима е работата на екипа им, какъв брой ценят приноса на някого и по какъв начин цената му е неповторима.
“Изразявайте признателност и постоянно напомняйте на хората какъв брой доста цените всичко, което вършат за екипа и за организацията. Служителите желаят да знаят, че работата им има значение - а водачите могат да ги убедят в това, като дават противоположна връзка и разчитат, че хората ще извършват поставените задания ”, показват от Fast Company.
Не слагат предизвикателства Понякога водачите се пробват да защитят хората си и не желаят да слагат условия или да желаят прекалено много, само че провокациите са основен съставен елемент на щастието. Хората съвсем постоянно желаят да правят значима работа и да имат благоприятни условия за развиване пред себе си. Добрите водачи дават опция на другите да пробват нови неща, да разпознават проблеми и да ги вземат решение по нов метод - и по-късно поддържат хората, в случай че не съумеят. Лидерите могат също по този начин да допринесат за изискванията за благополучие, като държат хората виновни. Успешните водачи слагат ясни упования за работата и по-късно се отдръпват от пътя, тъй че хората да могат да реализират резултати, употребявайки личната си досетливост и способи. Ръководителите е добре да дават насоки, без да ръководят или управляват, и да дават допустимо най-голяма еластичност и автономия на екипа си. Когато хората имат по-голям избор, те са склонни да поставят повече старания и да реализират по-добри резултати, тъй като се усещат оценени. Не дават приоритет на екипа
Лидерите могат да слагат под въпрос настроението в екипа си, в случай че ценят единствено самостоятелните си взаимоотношения с членовете му и подценяват взаимоотношенията, които хората имат между тях. В реалност и двата вида взаимоотношения са значими и хората ще изпитват повече благополучие на работното място, когато имат мощни връзки с сътрудниците си.
Ръководителите може да желаят да сведат до най-малко персоналните диалози по време на срещите, само че когато хората се опознаят и схванат кой кой е, това в действителност способства за основаването на връзки, които водят до по-добро следене и осъществяване на дилемите. Освен това водачите могат да предизвикват щастието в екипа си, като укрепват общите цели и смислената работа, която би трябвало всички да извършат дружно. Макар че обществените действия са потребни, още по-силно влияние оказва свързването на хората посредством общи задания и проблеми, които те могат да решат единствено като екип. Това оказва помощ за опознаване на уменията, опциите и приноса на всеки един от тях. Не споделят задоволително информация Често водачите желаят да избегнат непотребния стрес на хората и заобикалят да споделят с тях задоволително информация. Но от психическа позиция хората не обичат двусмислието и се плашат от несигурността. Те желаят да знаят какво следва, с цел да могат да реагират дейно.
Затова и ръководителите би трябвало да бъдат допустимо най-прозрачни. Те би трябвало да споделят това, което знаят, както и това, което възнамеряват. Дори да не могат да допринесат за възприятието на сигурност по този метод, ръководителите могат да предложат изясненост за плановете, които са в развой на разработка, какви въпроси си задава организацията по отношение на тях и по какъв начин се стреми да отговори на тези въпроси.
“Лидерите също по този начин предизвикват доверието, когато са открити във връзка с личните си опасения. Разбира се, те би трябвало да балансират сред достоверност и професионализъм, само че като цяло да бъдеш по-открит е по-добре за взаимоотношенията и щастието на екипа ”, безапелационни са в умозаключение от Fast Company.
Лидерът може да има най-хубави планове, само че посланието му да се окаже неприятно. Лидерът може да желае да даде на другите автономност, само че дейностите му да бъдат изтълкувани като дистанцираност. Лидерът може да желае да насочва и направлява, само че това да бъде възприето като напън.
Затова и Fast Company прави лист от пет съществени метода, по които ръководителите могат несъзнателно да основат спънки пред удовлетвореността на хората от тяхната работа. Това се случва в случай че.... Не са дружелюбни и достъпни Щастието постоянно се свързва с това, че хората се усещат свързани и оценени. Изследване, извършено от Oracle, открива, че един от главните способи, по които водачите могат да изградят доверие и да насърчат отличното показване на чиновниците си, е да бъдат забележими и налични. Когато хората поддържат връзка със своя водач и когато водачът им е радушен, доверието и резултатите се покачват. Друго изследване открива, че когато водачите са дружелюбни, чиновниците поставят повече старания по свое убеждение и реализират по-добри резултати, защото се усещат сигурни и разбрани.
Най-добрите водачи са налични и демонстрират съпричастност. Те виждат, когато членовете на екипа наподобяват потиснати. Задават въпроси за това по какъв начин се оправят хората, изслушват ги и обръщат внимание, когато им дават отговор. Не е належащо водачите да са обществени служащи, само че те би трябвало да показват състрадание и поддръжка, безапелационни са специалистите.
Не дават цел и посока на екипа Лидерите могат да повлияят на метода, по който техните чиновници се усещат, като им подсигуряват, че имат чувство за цел. Свързването на работата на членовете на екипа с по-голямата картина може да способства за тяхното чувство за значимост, задоволство и благополучие. Лидерите постоянно одобряват, че в случай че кажат на някого един път по какъв начин работата му има смисъл, това е изцяло задоволително. Но същинските водачи би трябвало неведнъж да удостоверяват какъв брой значима е работата на екипа им, какъв брой ценят приноса на някого и по какъв начин цената му е неповторима.
“Изразявайте признателност и постоянно напомняйте на хората какъв брой доста цените всичко, което вършат за екипа и за организацията. Служителите желаят да знаят, че работата им има значение - а водачите могат да ги убедят в това, като дават противоположна връзка и разчитат, че хората ще извършват поставените задания ”, показват от Fast Company.
Не слагат предизвикателства Понякога водачите се пробват да защитят хората си и не желаят да слагат условия или да желаят прекалено много, само че провокациите са основен съставен елемент на щастието. Хората съвсем постоянно желаят да правят значима работа и да имат благоприятни условия за развиване пред себе си. Добрите водачи дават опция на другите да пробват нови неща, да разпознават проблеми и да ги вземат решение по нов метод - и по-късно поддържат хората, в случай че не съумеят. Лидерите могат също по този начин да допринесат за изискванията за благополучие, като държат хората виновни. Успешните водачи слагат ясни упования за работата и по-късно се отдръпват от пътя, тъй че хората да могат да реализират резултати, употребявайки личната си досетливост и способи. Ръководителите е добре да дават насоки, без да ръководят или управляват, и да дават допустимо най-голяма еластичност и автономия на екипа си. Когато хората имат по-голям избор, те са склонни да поставят повече старания и да реализират по-добри резултати, тъй като се усещат оценени. Не дават приоритет на екипа
Лидерите могат да слагат под въпрос настроението в екипа си, в случай че ценят единствено самостоятелните си взаимоотношения с членовете му и подценяват взаимоотношенията, които хората имат между тях. В реалност и двата вида взаимоотношения са значими и хората ще изпитват повече благополучие на работното място, когато имат мощни връзки с сътрудниците си.
Ръководителите може да желаят да сведат до най-малко персоналните диалози по време на срещите, само че когато хората се опознаят и схванат кой кой е, това в действителност способства за основаването на връзки, които водят до по-добро следене и осъществяване на дилемите. Освен това водачите могат да предизвикват щастието в екипа си, като укрепват общите цели и смислената работа, която би трябвало всички да извършат дружно. Макар че обществените действия са потребни, още по-силно влияние оказва свързването на хората посредством общи задания и проблеми, които те могат да решат единствено като екип. Това оказва помощ за опознаване на уменията, опциите и приноса на всеки един от тях. Не споделят задоволително информация Често водачите желаят да избегнат непотребния стрес на хората и заобикалят да споделят с тях задоволително информация. Но от психическа позиция хората не обичат двусмислието и се плашат от несигурността. Те желаят да знаят какво следва, с цел да могат да реагират дейно.
Затова и ръководителите би трябвало да бъдат допустимо най-прозрачни. Те би трябвало да споделят това, което знаят, както и това, което възнамеряват. Дори да не могат да допринесат за възприятието на сигурност по този метод, ръководителите могат да предложат изясненост за плановете, които са в развой на разработка, какви въпроси си задава организацията по отношение на тях и по какъв начин се стреми да отговори на тези въпроси.
“Лидерите също по този начин предизвикват доверието, когато са открити във връзка с личните си опасения. Разбира се, те би трябвало да балансират сред достоверност и професионализъм, само че като цяло да бъдеш по-открит е по-добре за взаимоотношенията и щастието на екипа ”, безапелационни са в умозаключение от Fast Company.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ