В Човешко, твърде човешко“ Фридрих Ницше не пропуска да прояви

В „ Човешко, прекомерно човешко “ Фридрих Ницше не пропуща да прояви отличителния си жанр, проявявайки усет към метафорите, иронията и афоризмите и във връзка с любовта, брака и родителството.

При някои дами на вятъра ще търсим душа и сърце, тъй като те са единствено маски. Мъж, заловил се с сходни, съвсем призрачни, неизбежно неудовлетворими същества, е за окайване; но таман такива дами умеят да възбудят желанието на мъжете до най-високия градус: той търси душата им – и продължава да търси до безспир.

Впрочем, с цел да се излекува влюбеният, са задоволителни малко по-силни очила; а който има мощно въображение, с цел да си показа едно лице двадесет години по-късно, ще прекара живота си може би прекомерно умерено.

Издигането на любовта в фетиш от дамите в действителност и поначало е хитроумно откритие, доколкото посредством идеализацията на това възприятие те усилват своята мощност и се показват в очите на мъжете за все по-страстно мечтани. Покрай хилядолетния табиет обаче да се превъзнася любовта се стигна до такава степен, че дамите се уловиха в личната си мрежа и не помниха въобще това в началото изобретение. Сега самите те са по-измамени и от мъжете и по тази причина страдат повече от разочарования, които съвсем неизбежно настъпват в живота на всяка жена – доколкото въобще тя има въображение и разсъдък, с цел да може да бъде излъгана и разочарована.

Любов и правдивост – Надценяваме любовта за сметка на справедливостта и й приписваме най-прекрасни неща, като че ли е нещо доста по-възвишено от нея. Та белким тя очевидно не е по-глупавата? Несъмнено, само че таман по тази причина е доста по-приятна за всички. Тя е глупава и има богат рог на изобилието, от него раздава своите блага на всички, даже и да не ги заслужават, без да и благодарят даже за тях. Тя е безпартийна като дъжда, който съгласно Библията и житейския опит измокря до кости освен грешника, а вероятно и праведника.

Най-добрият другар вероятно ще има и най-хубавата брачна половинка, тъй като сполучливият брак почива на гения за другарство.

При бракосъчетание човек би трябвало да си сложи въпроса: смяташ ли, че с тази жена ще беседваш прелестно до старини? Всичко друго в брака е преходно, обаче най-вече време в общуването се посвещава на диалога.

Брак, в който всяка страна желае да реализира посредством другата една самостоятелна цел, има добра спойка; да вземем за пример, в случай че дамата благодарение на мъжа желае да стане звезда, а мъжът благодарение на дамата – обичан.

Добрият брак се утвърждава посредством способността си да понесе един път някое „ изключение “.

Жените могат доста успешно да станат другари с някой мъж; обаче с цел да поддържат тази връзка, вероятно би трябвало да помогне и дребна физическа неприязън.

Срещу самопрезрението, болест, присъща на мъжете, най-сигурното средство е те да бъдат обикнати от някоя интелигентна жена.

Някои мъже са въздишали, тъй като са им отвлекли дамите, само че множеството по тази причина, че никой не е поискал да им ги отвлече.

Прекалена непосредственост – Ако живеем в прекомерна непосредственост с един човек, имаме възприятието, че все още веднъж похващаме с гола ръка някаква красива медна гравюра: и не щеш ли някой ден сред пръстите ни остава единствено пай грозна, зацапана хартия и нищо повече. Също и човешката душа след непрекъснато допиране най-после се захабява; най-малкото стартира да ни наподобява по този начин. Никога към този момент няма да забележим първичния й чист рисунък и хубост. Човек постоянно губи от прекомерно интимното другарство с дами и приятели; а тогава губи от време на време и перлата на живота си.

Мнозина, най-вече дами, не изпитват досада, тъй като в никакъв случай не са се научили да работят както би трябвало.

Интелектът на дамите се демонстрира като напълно хладнокръвие, наличие на духа, потребление на всички преимущества. Те предават това тяхно главно качество в завещание на децата си, а бащата прибавя по-тъмния декор на волята. Неговото въздействие дефинира по едно и също време ритъма и хармонията, в които новият живот би трябвало да протече; но мелодията на този живот произтича от майката. Говоря за тези, които умеят да си показват нещо: дамите са надарени с разсъдък, мъжете – с психика и пристрастеност.

Ние можем да изнурим, да омаломощим посредством неспокойства, страхове, свръхнатоварване с работа и мисли всеки, и то по този начин, че той да престане да се съпротивлява пред нещо, което наподобява по-сложно, и да отстъпи; това знаят добре дипломатите и дамите.

Вродената податливост на дамите към умерено безбурно, хармонично и щастливо съчетаващо се битие и другарство, тяхното успокояващо и балансиращо въздействие сходно на зехтин върху океана на живота несъзнателно работи срещу героичния вътрешен порив на свободомислещия. Без да усетят, дамите са замязяли на човек, който отстранява на пътуващия минералог камъните от пътя, с цел да не се препъне в тях, когато в действителност той е тръгнал на път точно с цел да се препъне в тях.

В себе си дамите постоянно интриганстват против по-издигнатата душа на мъжете си; те желаят с машинация да ограбят бъдещето й за сметка на едно безболезнено, уютно настояще.

Доказателство за мозъка на дамите е събитието, че съвсем на всички места са съумели да бъдат изхранвани от други, също като търтейте в пчелния кошер. Но дано първо преценим какво значи това поначало и за какво мъжете не позволяват да ги изхранват дамите. Положително, тъй като мъжката суетност и честолюбието им са по-големи от женския разум; по тази причина пък дамите са разбрали, че като се подчиняват, си обезпечават преобладаващо състояние, даже владичество. Първоначално даже развъждането на децата би могло да се употребява от мозъка на дамите като предлог, с цел да се отърват по опция от работа. Пък и през днешния ден, когато в действителност са заети с работа, да вземем за пример като домакини, те умеят да й придадат такова главозамайващо значение, че нормално мъжете десеторно преувеличават заслугите им.

Когато ненавиждат, дамите са по-опасни от мъжете; на първо място тъй като заради възбуденото им един път неприязнено възприятие те не се стопират пред каквито и да било съображения за правдивост, а, в противен случай, оставят омразата им да нарасне гладко до крайните последици; и след това, тъй като владеят изкуството да откриват уязвимите места (каквито има всеки човек, всяка група от хора) и да забият жилото си право в тях, за което острият им като кинжал разсъдък прави превъзходни услуги (докато мъжете при типа на рани се настройват резервирано и постоянно демонстрират милосърдие и примирителност).

След препирня и раздор сред мъж и жена едната страна страда най-вече от визията, че е наранила надълбоко другата, до момента в който тази страда най-вече от визията, че не е наранила задоволително колегата си, и по тази причина се мъчи благодарение на сълзи, хълцане и смутени физиономии да го натъжи в допълнение още повече.

Най-грубите неточности в преценката за един човек се вършат от неговите родители: това е реалност, само че по какъв начин да си го разбираем? Дали родителите познават прекомерно добре детето и към този момент не могат да си сформират един повсеместен облик от разнородните му прояви? Прави усещане, че хора, прекосяващи непознати страни, обгръщат вярно общите, отличителни черти на един народ единствено в началния интервал от престоя си; колкото повече опознават народа, толкоз повече отвикват да виждат в него типичното и отличителното. Щом станат късогледи, те към този момент не са далекогледи. Нима родителите преценят неправилно детето си единствено тъй като в никакъв случай не са били на задоволително разстояние от него? Напълно друго би било следното пояснение: хората нормално не разсъждават към този момент за това, което е най-близко до тях, те просто го одобряват. Възможно е нормалната недомисленост на родителите да е повода, задето, един път заставени да преценят децата си, преценят по този начин погрешно.

Неразрешените несъгласия в отношението сред темперамент и убеждения на родителите отекват в природата на детето и показват анамнеза на душевното му страдалчество.

Снимки: Wikimedia Commons