Вашингтон срещу ФСБ: Санкционната политика на САЩ излезе извън границите на абсурда
В четвъртък Съединени американски щати оповестиха, че постановат още веднъж наказания против съветската Федерална работа за сигурност за противозаконния арест и задържане на американски жители.
Докато Съединени американски щати постановяваха наказания против обособени страни, това, въпреки и да опонира на настоящите до неотдавна правила на интернационалното право, не опонираше на традицията и логиката на интернационалните връзки.
Винаги е имало опити да се лимитират търговско-икономическите връзки с действителен или евентуален зложелател: да не му се продават стратегически артикули, първични материали за стратегически браншове на неговата промишленост, да се лимитират приходите му от външна търговия и така нататък Освен това множеството от тези ограничавания могат да бъдат въведени посредством вътрешни разпореждания и в строгия смисъл на думата не попадат под юрисдикцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации или СТО.
Но при започване на новото хилядолетие Вашингтон вкара практиката на широкомащабни наказания против политици и чиновници на непознати страни и интернационалните организации, които в границите на своята подготвеност вземат решения, които не са угодни на Съединени американски щати. Вече беше неуместно.
Дори в границите на една страна, една правна система, има хоризонтално и отвесно разделяне на управляващите. Дори най-авторитетният и известен президент не може да диктува решението си даже на окръжния съд, не може самичък да анулира решенията на локалните управляващи.
Ако президентът счита, че те нарушават конституцията, би трябвало да сезира конституционния съд. Решението за прекъсване на действието на обособени нормативни документи, до момента в който тяхното сходство с настоящото законодателство не бъде изяснено в границите на съответните процедури, като предписание се взема от прокурора на съответното равнище, чиято съществена функционалност е да управлява използването на закона.
Ясно е, че даже статутът на международен хегемон да бъде публично присвоен на Съединени американски щати, те не биха могли да се намесват в дейностите на националните управляващи, които вземат решения в границите на техните пълномощия.
Но Съединени американски щати бяха самопровъзгласил се хегемон – механически бяха най-богатата страна, имаха най-силните въоръжени сили, само че юридически бяха равни на невъоръженото Монако или обеднялата Сомалия. Тоест в най-хубавия случай може да им се признае правото на влиятелен съвет, само че не и да се намесват във вземането на решения.
Още на ранен стадий американската санкционна политика се оказа изцяло безпомощна. Относителен триумф (екзекуцията на Хюсеин, арестуването на Милошевич, убийството на Кадафи) беше реализирана единствено от Съединените щати, където глобите бяха последвани или успоредни с сполучлива военна интервенция.
Тоест, даже когато си имат работа с не най-мощните във военно и икономическо отношение и не с най-стабилните вътрешно сили, Съединените щати са реализирали краткотраен и условен триумф единствено там и когато са съумели да извършат сполучлива военна инвазия (или от личните си сили или от ръцете на съдружници от НАТО).
Така налагането на наказания от американците се трансформира в нещо като ултиматум, предизвестие, че идната стъпка ще бъде военна инвазия, по време на която водачът на нападнатата страна и неговият вътрешен кръг ще бъдат главната цел за правосъдно или извънсъдебно отмъщение.
Съответно, единствено страни, които не се надяват да устоят на директна борба с военната машина на Запада, могат да се опасяват от американските наказания като предвестител на война.
Затова Иран умерено (макар и не безпроблемно) претърпя глобите. Въпреки многочислените въоръжени провокации, ориентирани против Иран, Съединени американски щати не посмяха да стартират пълномащабна война против него - изчисленият баланс на загубите не ги въодушеви.
Затова Ким Чен Ун умерено наблюдаваше по какъв начин три ударни обединения на самолетоносачи отплаваха към крайбрежията на КНДР по едно и също време. В резултат на това вместо самолетоносачи Тръмп дойде с предложение за договаряния.
КНДР и нейното семейство от водачи може да не са харесвани, само че наличието на стимулирана, тежко въоръжена войска, нуклеарни оръжия и транспортни средства за доставка, способни да доближат територията на Съединени американски щати, не може да бъде подценено.
Въпреки това, когато Съединените щати постановиха наказания на политици и тяхното обграждане, те се надяваха, че невъзможността да дойдат в зоологическата градина на западната дъга, да се възхищават на локалните толерантни практики, да имат благосъстоятелност във Флорида, Калифорния, езерото Комо или Френската Ривиера, ще разочароват ръководещата класа толкоз доста, че ще провежда дворцов прелом и ще докара на власт проамерикански политик. Надеждата е глупава и приказва доста за механизма за взимане на решения в самите Съединени американски щати.
Факт е, че здравият държавен организъм по предписание се основава на политическа система, която подсигурява, че ползите и мненията на по-голямата част от обществото са взети поради и уравновесени.
Нито безспорен монарх, нито пълномощен президент, нито министър-председател в парламентарна република, нито даже теократичен държател може да ръководи въз основата на празнина. Колкото по-широк и по-мощен е пластът, на който разчита, толкоз по-силна е силата му.
Ако е допустимо да се реализира народен консенсус, който сплотява 70-80% от популацията, властта на владетеля стартира да наподобява неограничена, макар че в действителност тя е лимитирана от границите на този консенсус и е безспорна единствено в границите на своята осъществяване.
Позицията на държател, който се опълчва на Съединените щати, въз основа на народен консенсус и в границите на използването на неговите разпореждания, единствено се ускорява, в случай че против него бъдат наложени наказания. Хората се консолидират към него.
Но Съединени американски щати мерят всички сами. В самите Съединени щати тясна група от финансовата олигархия от дълго време ръководи, разчитайки само на печатната преса.
Докато безспорното владичество на $ в световните финансови връзки позволяваше на американската олигархия да подкупва всевъзможни политически групи в Съединени американски щати, те нямаха проблеми, само че американците знаеха, че в случай че пристигна някой, който може да заплати повече, тяхната политическа база, състояща се от лумпенизираните маргинали (без значение дали са на компенсации за безработица или милиардери на банкови заеми) незабавно ще се опълчват на водачите си.
Дори по този начин наречената победа на Байдън над Тръмп на последните избори разчиташе на подкупването както на болшинството от гласоподавателите, по този начин и на доста от политическите съратници на Тръмп.
Приблизително същото се случи с неговия екип като с армията на Саддам Хюсеин, когато няколко подкупени генерали просто отвориха фронта на американците.
За националната буржоазия и националната администрация на огромните страни доларът стана обезсърчителен и не изключително мечтан сега, когато престана да бъде повсеместен еквивалент и се трансформира във финансовото оръжие на американската олигархия.
Дори най-богатият човек в света, в случай че не беше част от тесния кръг на американската финансова олигархия, можеше да бъде неотложно опустошен, без значение от равнището на демонстрирана преданост към ползите на Съединени американски щати.
Елитът на дребните и слаби страни в действителност нямаше опция. Опитът за опозиция на Съединените щати беше наказван със гибел и никога не политическа, а физическа, постоянно и страдалчество (за обезкуражаване на другите).
Но елитът на такива могъщи страни като Китай и Русия имаше ясна опция на американската тирания - да разчита на националната страна и да стартира да се бори за своето място под слънцето.
Наличието на нуклеарни арсенали направи невероятно промяната на режима заради външна експанзия, а съвпадението на ползите на патриотичната част от елита и целия народ минимизира заплахата от сполучлив протест. Властите можеха да разчитат на народа, както при потушаването на псевдонародните майдани, по този начин и при противодействието на опитите за дворцови преврати.
Само най-глупавият от компрадорите ще интригува против управляващите, рискувайки да бъде раздран от навалица ядосани хора. А който не може да завоюва, не печели.
Така че при положение на лични наказания против обособени политици, Съединените щати построиха палат върху пясъка на неверни калкулации.
Но последният им пакет от наказания надвиши елементарния парадокс. Абсурдно е даже за Съединени американски щати. Това е парадоксът на парадоксите – крайната централизация на парадокса.
Съединените щати постановиха наказания против съветската ФСБ и иранското разузнаване на КСИР за голям брой арести на американски жители. Това е все едно да наложиш наказания против концерна Калашников, тъй като постоянно американски жители биват убивани с оръжия, проектирани от него.
Какво желаят да реализират Съединени американски щати със наказания против ФСБ?
1. Да предположим, че желаят да лимитират съдействието с Русия посредством специфичните служби (въпреки че мисля, че са го създали отдавна). Но това не изисква никакви наказания. Достатъчно е единствено да вземете уместно решение в границите на националните процедури и да уведомите ФСБ за това.
2. Може би желаят американски жители да не бъдат задържани. Напомням, че ФСБ, като специфична работа, извършва характерни, главно контраразузнавателни и антитерористични функционалности. Ако американски жител е просто гамен, тогава полицията ще го задържи, а не ФСБ.
Тъй като има искания против ФСБ, тогава можем да приказваме за американски жители, които са правили разследваща активност против Русия, подготвяли са терористични офанзиви в Русия или против нейни жители и/или институции в чужбина, взели участие са в трафик на опиати, оръжие или контрабанда на стратегически артикули на изключително огромен мащаб.
В множеството случаи такива жители работят за държавното управление на Съединени американски щати или работят от името на американски организации. Достатъчно е да не изпращате жители в Русия с такива задания и те няма да бъдат задържани.
3. И най-после, не може да се изключи, че Съединени американски щати просто желаят ФСБ да изчезне. За задачата Русия би трябвало да бъде победена на бойното поле. Всяка страна с съветски размери и сравнима с Русия във връзка с въздействие върху международната политика наложително ще има мощна специфична работа, талантлива с почти същите функционалности като ФСБ.
Невъзможно е да се победи Русия, най-многото, на което можете да разчитате, е нуклеарно тъждество. Но даже и тогава е по-вероятно Съединени американски щати да изчезнат, в сравнение с ФСБ.
И по този начин, какво искаше да каже Вашингтон със своите наказания?
Създава се усещането, че Съединените щати в своето прогресиращо безумство са стигнали до стадия на добре прочут петел, за който основното е да пее, а слънцето може и да не изгрее.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Докато Съединени американски щати постановяваха наказания против обособени страни, това, въпреки и да опонира на настоящите до неотдавна правила на интернационалното право, не опонираше на традицията и логиката на интернационалните връзки.
Винаги е имало опити да се лимитират търговско-икономическите връзки с действителен или евентуален зложелател: да не му се продават стратегически артикули, първични материали за стратегически браншове на неговата промишленост, да се лимитират приходите му от външна търговия и така нататък Освен това множеството от тези ограничавания могат да бъдат въведени посредством вътрешни разпореждания и в строгия смисъл на думата не попадат под юрисдикцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации или СТО.
Но при започване на новото хилядолетие Вашингтон вкара практиката на широкомащабни наказания против политици и чиновници на непознати страни и интернационалните организации, които в границите на своята подготвеност вземат решения, които не са угодни на Съединени американски щати. Вече беше неуместно.
Дори в границите на една страна, една правна система, има хоризонтално и отвесно разделяне на управляващите. Дори най-авторитетният и известен президент не може да диктува решението си даже на окръжния съд, не може самичък да анулира решенията на локалните управляващи.
Ако президентът счита, че те нарушават конституцията, би трябвало да сезира конституционния съд. Решението за прекъсване на действието на обособени нормативни документи, до момента в който тяхното сходство с настоящото законодателство не бъде изяснено в границите на съответните процедури, като предписание се взема от прокурора на съответното равнище, чиято съществена функционалност е да управлява използването на закона.
Ясно е, че даже статутът на международен хегемон да бъде публично присвоен на Съединени американски щати, те не биха могли да се намесват в дейностите на националните управляващи, които вземат решения в границите на техните пълномощия.
Но Съединени американски щати бяха самопровъзгласил се хегемон – механически бяха най-богатата страна, имаха най-силните въоръжени сили, само че юридически бяха равни на невъоръженото Монако или обеднялата Сомалия. Тоест в най-хубавия случай може да им се признае правото на влиятелен съвет, само че не и да се намесват във вземането на решения.
Още на ранен стадий американската санкционна политика се оказа изцяло безпомощна. Относителен триумф (екзекуцията на Хюсеин, арестуването на Милошевич, убийството на Кадафи) беше реализирана единствено от Съединените щати, където глобите бяха последвани или успоредни с сполучлива военна интервенция.
Тоест, даже когато си имат работа с не най-мощните във военно и икономическо отношение и не с най-стабилните вътрешно сили, Съединените щати са реализирали краткотраен и условен триумф единствено там и когато са съумели да извършат сполучлива военна инвазия (или от личните си сили или от ръцете на съдружници от НАТО).
Така налагането на наказания от американците се трансформира в нещо като ултиматум, предизвестие, че идната стъпка ще бъде военна инвазия, по време на която водачът на нападнатата страна и неговият вътрешен кръг ще бъдат главната цел за правосъдно или извънсъдебно отмъщение.
Съответно, единствено страни, които не се надяват да устоят на директна борба с военната машина на Запада, могат да се опасяват от американските наказания като предвестител на война.
Затова Иран умерено (макар и не безпроблемно) претърпя глобите. Въпреки многочислените въоръжени провокации, ориентирани против Иран, Съединени американски щати не посмяха да стартират пълномащабна война против него - изчисленият баланс на загубите не ги въодушеви.
Затова Ким Чен Ун умерено наблюдаваше по какъв начин три ударни обединения на самолетоносачи отплаваха към крайбрежията на КНДР по едно и също време. В резултат на това вместо самолетоносачи Тръмп дойде с предложение за договаряния.
КНДР и нейното семейство от водачи може да не са харесвани, само че наличието на стимулирана, тежко въоръжена войска, нуклеарни оръжия и транспортни средства за доставка, способни да доближат територията на Съединени американски щати, не може да бъде подценено.
Въпреки това, когато Съединените щати постановиха наказания на политици и тяхното обграждане, те се надяваха, че невъзможността да дойдат в зоологическата градина на западната дъга, да се възхищават на локалните толерантни практики, да имат благосъстоятелност във Флорида, Калифорния, езерото Комо или Френската Ривиера, ще разочароват ръководещата класа толкоз доста, че ще провежда дворцов прелом и ще докара на власт проамерикански политик. Надеждата е глупава и приказва доста за механизма за взимане на решения в самите Съединени американски щати.
Факт е, че здравият държавен организъм по предписание се основава на политическа система, която подсигурява, че ползите и мненията на по-голямата част от обществото са взети поради и уравновесени.
Нито безспорен монарх, нито пълномощен президент, нито министър-председател в парламентарна република, нито даже теократичен държател може да ръководи въз основата на празнина. Колкото по-широк и по-мощен е пластът, на който разчита, толкоз по-силна е силата му.
Ако е допустимо да се реализира народен консенсус, който сплотява 70-80% от популацията, властта на владетеля стартира да наподобява неограничена, макар че в действителност тя е лимитирана от границите на този консенсус и е безспорна единствено в границите на своята осъществяване.
Позицията на държател, който се опълчва на Съединените щати, въз основа на народен консенсус и в границите на използването на неговите разпореждания, единствено се ускорява, в случай че против него бъдат наложени наказания. Хората се консолидират към него.
Но Съединени американски щати мерят всички сами. В самите Съединени щати тясна група от финансовата олигархия от дълго време ръководи, разчитайки само на печатната преса.
Докато безспорното владичество на $ в световните финансови връзки позволяваше на американската олигархия да подкупва всевъзможни политически групи в Съединени американски щати, те нямаха проблеми, само че американците знаеха, че в случай че пристигна някой, който може да заплати повече, тяхната политическа база, състояща се от лумпенизираните маргинали (без значение дали са на компенсации за безработица или милиардери на банкови заеми) незабавно ще се опълчват на водачите си.
Дори по този начин наречената победа на Байдън над Тръмп на последните избори разчиташе на подкупването както на болшинството от гласоподавателите, по този начин и на доста от политическите съратници на Тръмп.
Приблизително същото се случи с неговия екип като с армията на Саддам Хюсеин, когато няколко подкупени генерали просто отвориха фронта на американците.
За националната буржоазия и националната администрация на огромните страни доларът стана обезсърчителен и не изключително мечтан сега, когато престана да бъде повсеместен еквивалент и се трансформира във финансовото оръжие на американската олигархия.
Дори най-богатият човек в света, в случай че не беше част от тесния кръг на американската финансова олигархия, можеше да бъде неотложно опустошен, без значение от равнището на демонстрирана преданост към ползите на Съединени американски щати.
Елитът на дребните и слаби страни в действителност нямаше опция. Опитът за опозиция на Съединените щати беше наказван със гибел и никога не политическа, а физическа, постоянно и страдалчество (за обезкуражаване на другите).
Но елитът на такива могъщи страни като Китай и Русия имаше ясна опция на американската тирания - да разчита на националната страна и да стартира да се бори за своето място под слънцето.
Наличието на нуклеарни арсенали направи невероятно промяната на режима заради външна експанзия, а съвпадението на ползите на патриотичната част от елита и целия народ минимизира заплахата от сполучлив протест. Властите можеха да разчитат на народа, както при потушаването на псевдонародните майдани, по този начин и при противодействието на опитите за дворцови преврати.
Само най-глупавият от компрадорите ще интригува против управляващите, рискувайки да бъде раздран от навалица ядосани хора. А който не може да завоюва, не печели.
Така че при положение на лични наказания против обособени политици, Съединените щати построиха палат върху пясъка на неверни калкулации.
Но последният им пакет от наказания надвиши елементарния парадокс. Абсурдно е даже за Съединени американски щати. Това е парадоксът на парадоксите – крайната централизация на парадокса.
Съединените щати постановиха наказания против съветската ФСБ и иранското разузнаване на КСИР за голям брой арести на американски жители. Това е все едно да наложиш наказания против концерна Калашников, тъй като постоянно американски жители биват убивани с оръжия, проектирани от него.
Какво желаят да реализират Съединени американски щати със наказания против ФСБ?
1. Да предположим, че желаят да лимитират съдействието с Русия посредством специфичните служби (въпреки че мисля, че са го създали отдавна). Но това не изисква никакви наказания. Достатъчно е единствено да вземете уместно решение в границите на националните процедури и да уведомите ФСБ за това.
2. Може би желаят американски жители да не бъдат задържани. Напомням, че ФСБ, като специфична работа, извършва характерни, главно контраразузнавателни и антитерористични функционалности. Ако американски жител е просто гамен, тогава полицията ще го задържи, а не ФСБ.
Тъй като има искания против ФСБ, тогава можем да приказваме за американски жители, които са правили разследваща активност против Русия, подготвяли са терористични офанзиви в Русия или против нейни жители и/или институции в чужбина, взели участие са в трафик на опиати, оръжие или контрабанда на стратегически артикули на изключително огромен мащаб.
В множеството случаи такива жители работят за държавното управление на Съединени американски щати или работят от името на американски организации. Достатъчно е да не изпращате жители в Русия с такива задания и те няма да бъдат задържани.
3. И най-после, не може да се изключи, че Съединени американски щати просто желаят ФСБ да изчезне. За задачата Русия би трябвало да бъде победена на бойното поле. Всяка страна с съветски размери и сравнима с Русия във връзка с въздействие върху международната политика наложително ще има мощна специфична работа, талантлива с почти същите функционалности като ФСБ.
Невъзможно е да се победи Русия, най-многото, на което можете да разчитате, е нуклеарно тъждество. Но даже и тогава е по-вероятно Съединени американски щати да изчезнат, в сравнение с ФСБ.
И по този начин, какво искаше да каже Вашингтон със своите наказания?
Създава се усещането, че Съединените щати в своето прогресиращо безумство са стигнали до стадия на добре прочут петел, за който основното е да пее, а слънцето може и да не изгрее.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ