Джафер: Всеки трябва да си избира здравния фонд
В бюджета за здраве през 2020 година ще има с над 400 милиона повече. Ще стигнат ли обаче до пациентите и ще се усъвършенства ли опазването на здравето? На фона на почналата бюджетна процедура, предлагането за децата да се заплаща 1 лев потребителска такса и разразилата се полемика за болничните, беседваме със зам.-председателката на Народното събрание доктор Нигяр Джафер. В изявление за DarikNews.bg депутатът от Движение за права и свободи открои главните проблеми и нужните промени в опазването на здравето и настоя, че пациентите би трябвало да могат да избират здравния фонд, в който да заплащат вноските си.
- Бюджетът на Здравната каса за 2020 година се усилва с 450 млн., само че това ще докара ли до по-добро опазване на здравето, каквото всички чакат? Може ли с тези спомагателни средства да се решат действително проблемите?
- Бюджетът на НЗОК за 2020 година още веднъж ще преповтори и препотвърди проблемите, които към този момент се обрисуваха. Касата генерира недостиг и това е една обстановка, на която сме очевидци през последните години. При състояние, че имаме една каса с мощен монопол, сме очевидци по какъв начин всяка година стабилно се усилва този бюджет с 400-500 млн. и всяка година се повтарят едни и същи проблеми – възходящи неизплатени разноски на лечебните заведения, ниско стимулирани, едва платени медицински експерти, които избират да емигрират отвън страната, концентрира се опазването на здравето в няколко огромни града. След 5 години ще приказваме за все по-затруднен достъп, изключително в някои региони, тъй като се оказва, че конституционно предпазеното сякаш право на достъп до опазване на здравето ще се окаже фантазия. 50% от практиките за общопрактикуващите лекари са незаети в някои области, общинските лечебни заведения са в нежелано финансово състояние. Задълбочават се несъответствията.
- Казвате – имаме една каса с мощен монопол. В подобен случай, може ли препоръчаният здравен модел от здравния министър Кирил Ананиев да бъде решението. Преди месеци бе препоръчано всеки да избира в кой фонд да внася здравните си вноски. Забуксувало ли е това предложение?
- Два пъти на огромни събития беше показана концепцията на екипа на здравното министерство за смяна в здравно-осигурителния модел. Движение за права и свободи през цялото време пази концепцията за конкуренция. Българските жители свободно би трябвало да могат да избират здравния фонд, където да се внасят техните здравноосигурителни вноски и да може да се реализира надзор. Конкуренцията сред повече от една каса ще докара до по-добра бистрота и надзор в системата. Идеята на екипа на министър Ананиев ни се коства верен метод за излизане от сегашната обстановка, само че постоянно дяволът е в детайлите – това не може да се реализира без да има единна интегрирана осведомителна система и електронно опазване на здравето. Има и още един изчезнал значителен детайл – неналичието на остойностяване на труда на експертите, които работят. Докато тези неща не се създадат, няма по какъв начин да се вкара какъвто и да е нов здравен модел.
Това са забележимите спънки, само че това е единствено върхът на айсберга. Най-съществената спънка е неналичието на политическа воля да се случи това. Не споделям липса на подготвеност, тъй като има задоволително експертност от страна на политическите сили, които могат да създадат работещ модел. Много е значимо дали има политическа воля и дали ръководещите са подготвени да понесат негативите, които неизбежно съществуват при въвеждането на всяко ново нещо. Но към този момент сме на стадий, в който и експертно, и политически, обществото би трябвало да бъде уверено, че би трябвало да се подхващат, въпреки и непопулярни, дейности в региона на опазването на здравето. И пациентите, и работещите в системата, не харесват системата и желаят смяна.
- Като заговорихме за непопулярни ограничения, време ли е да се усили здравната вноска, само че да няма доплащане от страна на пациента?
- Увеличението на здравната вноска е единствено една от стъпките. В момента един от главните проблеми е, че групите, обезпечавани от страната, се обезпечават на доста по-ниска ставка. 24 лв. е плащала страната, да вземем за пример, за пенсионери, деца, учащи и някои държавни чиновници. Другите внасят доста повече. Това е извънредно непочтено. Ето за какво има други стъпки, които могат да се подхващат преди да се пристъпи към увеличение на вноската. Има други механизми, има други запаси, които не са употребявани. Липсващият надзор води до източването на Касата. Ето още един механизъм, по който могат парите на здравноосигурените да се харчат по-ефективно. Темата, че пациентите доплащат 50%, което е доста висок % при съпоставяне с 25% в Европейски Съюз, демонстрира, че има доста работа и в тази посока. Доплаща се за медицински произведения, лекарствени артикули, избор на екип, престой в болница...Тези неща могат умерено да бъдат покривани от здравните фондове, в случай че това влиза в контракта сред пациента и сред здравния фонд и да се знае до каква степен потребни са тези взаимоотношения.
До момента няма избор, Касата изнемогва, тъй като всяка година и прехвърляме задания, които са били директна отговорност на здравното министерство – а тя няма капацитет да поема каквото и да било повече. Миналата година прехвърлихме Фонда за лекуване на деца, тази година – медицинските принадлежности на хората с увреждания. Стигаме до тематиката, че сякаш се дават милиони повече, а тези пари към този момент е ясно къде отиват. А и огромна част от тази сума идва по естествен път - от нарастването на минималната работна заплата, от повишението на осигурителните прагове, а не че ги дава министърът на финансите или министър председателят.
- Смятате ли, че множеството отделени средства въпреки всичко ще стигнат до медицинските експерти и най-сетне ще бъде задоволено настояването им за по-високо възнаграждение?
- Още от началото на дебата за повишението на заплатите на медицинските експерти, ние твърдим, че министърът на опазването на здравето няма механизми, по които да усили на всички еднообразно заплащането. Министърът може да въздейства върху заплащането на частите от системата, които директно ръководи – психиатрична помощ, центрове за хемотрансфузия, незабавните центрове, само че не и върху тези, които работят в лечебни заведения и върху извънболничната помощ. Всички са частни структури - няма по какъв начин със заповед на министъра да се промени нещо, в случай че сме реалисти. Не съм оптимист, само че може повишението на цените на клиничните пътеки да докара до по-добро възнаграждение на някои групи от тези медицински експерти.
Но с изключение на публичния напън за повишението на заплатите, има и различен напън, който не може да бъде избегнат – напускането и търсенето на прехранване другаде. Също по този начин бърнаут синдрома, на професионалното прегаряне, е най-изявен при медицинските експерти. Акушерката, която беше малтретирала новородено, се оказа, че работи на три места, непрестанно, не може да владее нервната си система, нито да има естествени реакции, и по тази причина се стигна до оня ужасяващ случай. Бърнаут синдромът става все по-типичен за медицинските експерти и той е единствено една част от казуса.
- И тъй като споменахме, че пациентите доплащат всичко – по какъв начин гледате на предлагането от страна на лекари и Българския лекарски съюз децата да заплащат по 1 лев на джипито?
- От една страна сътрудниците имат обективни претенции да получават в цялостния размер заплащането, което съгласно тях им се поставя. От друга страна това беше самобитен метод за предоставяне на знак, че страната и системата особено отделят внимание на децата, тъй като те са бъдещето на страната. Тук полемиката е извънредно деликатна. Но ми се коства доста необичайно, че в този момент обсъждаме сходни тематики, като това първият ден от болничните да не се заплаща, като най-острата реакция беше на майките с дребни деца, в този момент поражда и тематиката да заплащат цялостния размер на потребителската такса. Не считам, че моментът е инцидентно селекциониран - отминаха изборите и не щеш ли се отприщиха сходни претенции. Преди избори не се счита, че това са известни тематики, които да се дискутират и с които да се нервира обществеността.
- И въпреки всичко тези подправени болнични ги издават някои персонални лекари. Не би трябвало ли да се мисли по какъв начин да се ограничи порочната практиката и да се ускори контролът?
- Ако има хора, които издават подправени болнични листи, и такива, които ги използват, те би трябвало да бъдат осъдени. И тук опираме до въпроса с контрола. Огромна част от тези хора в действителност са заболели, най-вероятно има такива, които злоупотребяват, и не може да наказваме голямата част от хората, които са добросъвестни, само че заболяват отвреме-навреме, тъй като са живи хора. Тук страната би трябвало да си влезе във функционалностите и да управлява и санкционира с цялата тежест на законодателството. Не може на правилото „ няма болнични, няма първи ден, значи няма проблем “. Не може да се подхожда по този метод. Това е опростенческо държание, казусът е сериозен, както и с ТЕЛК-овете.
- Бюджетът на Здравната каса за 2020 година се усилва с 450 млн., само че това ще докара ли до по-добро опазване на здравето, каквото всички чакат? Може ли с тези спомагателни средства да се решат действително проблемите?
- Бюджетът на НЗОК за 2020 година още веднъж ще преповтори и препотвърди проблемите, които към този момент се обрисуваха. Касата генерира недостиг и това е една обстановка, на която сме очевидци през последните години. При състояние, че имаме една каса с мощен монопол, сме очевидци по какъв начин всяка година стабилно се усилва този бюджет с 400-500 млн. и всяка година се повтарят едни и същи проблеми – възходящи неизплатени разноски на лечебните заведения, ниско стимулирани, едва платени медицински експерти, които избират да емигрират отвън страната, концентрира се опазването на здравето в няколко огромни града. След 5 години ще приказваме за все по-затруднен достъп, изключително в някои региони, тъй като се оказва, че конституционно предпазеното сякаш право на достъп до опазване на здравето ще се окаже фантазия. 50% от практиките за общопрактикуващите лекари са незаети в някои области, общинските лечебни заведения са в нежелано финансово състояние. Задълбочават се несъответствията.
- Казвате – имаме една каса с мощен монопол. В подобен случай, може ли препоръчаният здравен модел от здравния министър Кирил Ананиев да бъде решението. Преди месеци бе препоръчано всеки да избира в кой фонд да внася здравните си вноски. Забуксувало ли е това предложение?
- Два пъти на огромни събития беше показана концепцията на екипа на здравното министерство за смяна в здравно-осигурителния модел. Движение за права и свободи през цялото време пази концепцията за конкуренция. Българските жители свободно би трябвало да могат да избират здравния фонд, където да се внасят техните здравноосигурителни вноски и да може да се реализира надзор. Конкуренцията сред повече от една каса ще докара до по-добра бистрота и надзор в системата. Идеята на екипа на министър Ананиев ни се коства верен метод за излизане от сегашната обстановка, само че постоянно дяволът е в детайлите – това не може да се реализира без да има единна интегрирана осведомителна система и електронно опазване на здравето. Има и още един изчезнал значителен детайл – неналичието на остойностяване на труда на експертите, които работят. Докато тези неща не се създадат, няма по какъв начин да се вкара какъвто и да е нов здравен модел.
Това са забележимите спънки, само че това е единствено върхът на айсберга. Най-съществената спънка е неналичието на политическа воля да се случи това. Не споделям липса на подготвеност, тъй като има задоволително експертност от страна на политическите сили, които могат да създадат работещ модел. Много е значимо дали има политическа воля и дали ръководещите са подготвени да понесат негативите, които неизбежно съществуват при въвеждането на всяко ново нещо. Но към този момент сме на стадий, в който и експертно, и политически, обществото би трябвало да бъде уверено, че би трябвало да се подхващат, въпреки и непопулярни, дейности в региона на опазването на здравето. И пациентите, и работещите в системата, не харесват системата и желаят смяна.
- Като заговорихме за непопулярни ограничения, време ли е да се усили здравната вноска, само че да няма доплащане от страна на пациента?
- Увеличението на здравната вноска е единствено една от стъпките. В момента един от главните проблеми е, че групите, обезпечавани от страната, се обезпечават на доста по-ниска ставка. 24 лв. е плащала страната, да вземем за пример, за пенсионери, деца, учащи и някои държавни чиновници. Другите внасят доста повече. Това е извънредно непочтено. Ето за какво има други стъпки, които могат да се подхващат преди да се пристъпи към увеличение на вноската. Има други механизми, има други запаси, които не са употребявани. Липсващият надзор води до източването на Касата. Ето още един механизъм, по който могат парите на здравноосигурените да се харчат по-ефективно. Темата, че пациентите доплащат 50%, което е доста висок % при съпоставяне с 25% в Европейски Съюз, демонстрира, че има доста работа и в тази посока. Доплаща се за медицински произведения, лекарствени артикули, избор на екип, престой в болница...Тези неща могат умерено да бъдат покривани от здравните фондове, в случай че това влиза в контракта сред пациента и сред здравния фонд и да се знае до каква степен потребни са тези взаимоотношения.
До момента няма избор, Касата изнемогва, тъй като всяка година и прехвърляме задания, които са били директна отговорност на здравното министерство – а тя няма капацитет да поема каквото и да било повече. Миналата година прехвърлихме Фонда за лекуване на деца, тази година – медицинските принадлежности на хората с увреждания. Стигаме до тематиката, че сякаш се дават милиони повече, а тези пари към този момент е ясно къде отиват. А и огромна част от тази сума идва по естествен път - от нарастването на минималната работна заплата, от повишението на осигурителните прагове, а не че ги дава министърът на финансите или министър председателят.
- Смятате ли, че множеството отделени средства въпреки всичко ще стигнат до медицинските експерти и най-сетне ще бъде задоволено настояването им за по-високо възнаграждение?
- Още от началото на дебата за повишението на заплатите на медицинските експерти, ние твърдим, че министърът на опазването на здравето няма механизми, по които да усили на всички еднообразно заплащането. Министърът може да въздейства върху заплащането на частите от системата, които директно ръководи – психиатрична помощ, центрове за хемотрансфузия, незабавните центрове, само че не и върху тези, които работят в лечебни заведения и върху извънболничната помощ. Всички са частни структури - няма по какъв начин със заповед на министъра да се промени нещо, в случай че сме реалисти. Не съм оптимист, само че може повишението на цените на клиничните пътеки да докара до по-добро възнаграждение на някои групи от тези медицински експерти.
Но с изключение на публичния напън за повишението на заплатите, има и различен напън, който не може да бъде избегнат – напускането и търсенето на прехранване другаде. Също по този начин бърнаут синдрома, на професионалното прегаряне, е най-изявен при медицинските експерти. Акушерката, която беше малтретирала новородено, се оказа, че работи на три места, непрестанно, не може да владее нервната си система, нито да има естествени реакции, и по тази причина се стигна до оня ужасяващ случай. Бърнаут синдромът става все по-типичен за медицинските експерти и той е единствено една част от казуса.
- И тъй като споменахме, че пациентите доплащат всичко – по какъв начин гледате на предлагането от страна на лекари и Българския лекарски съюз децата да заплащат по 1 лев на джипито?
- От една страна сътрудниците имат обективни претенции да получават в цялостния размер заплащането, което съгласно тях им се поставя. От друга страна това беше самобитен метод за предоставяне на знак, че страната и системата особено отделят внимание на децата, тъй като те са бъдещето на страната. Тук полемиката е извънредно деликатна. Но ми се коства доста необичайно, че в този момент обсъждаме сходни тематики, като това първият ден от болничните да не се заплаща, като най-острата реакция беше на майките с дребни деца, в този момент поражда и тематиката да заплащат цялостния размер на потребителската такса. Не считам, че моментът е инцидентно селекциониран - отминаха изборите и не щеш ли се отприщиха сходни претенции. Преди избори не се счита, че това са известни тематики, които да се дискутират и с които да се нервира обществеността.
- И въпреки всичко тези подправени болнични ги издават някои персонални лекари. Не би трябвало ли да се мисли по какъв начин да се ограничи порочната практиката и да се ускори контролът?
- Ако има хора, които издават подправени болнични листи, и такива, които ги използват, те би трябвало да бъдат осъдени. И тук опираме до въпроса с контрола. Огромна част от тези хора в действителност са заболели, най-вероятно има такива, които злоупотребяват, и не може да наказваме голямата част от хората, които са добросъвестни, само че заболяват отвреме-навреме, тъй като са живи хора. Тук страната би трябвало да си влезе във функционалностите и да управлява и санкционира с цялата тежест на законодателството. Не може на правилото „ няма болнични, няма първи ден, значи няма проблем “. Не може да се подхожда по този метод. Това е опростенческо държание, казусът е сериозен, както и с ТЕЛК-овете.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ