В БУЛСТАТ регистъра изтекоха личните данни на над 300 000 българи
В БУЛСТАТ регистъра с изключение на професионалните данни на огромна част от самоосигуряващите се се са и всичките им персонални данни - непрекъснат и домакински адрес, имейли, телефони и така нататък, оповестява БНР.
Това се случва, откакто от 4 януари влязоха в действие промените на Закона за Регистъра БУЛСТАТ, които преобразуваха кодовете по БУЛСТАТ на физическите лица, които съответстват с техния ЕГН с 10 знака, в нов Единен идентификационен код с 9 знака.
Течът на персонални данни - безгрижен или несъзнателен, визира над 300 000 души със свободни специалности, измежду които юристи, дизайнери, занаятчии, консултанти, счетоводители, публицисти, архитекти, движимости лица и доста други в областта на така наречен " фрийланс ".
По предварителни данни от последното броене към 7 септември 2021 година работещите българи са близо 2 426 000 души. Същевременно по данни на Национален статистически институт от 2019 година страната ни поддържа огромен обществен бранш с релативно постоянен дял, като към 1/4 от всички наети лица с включени МО и Министерство на вътрешните работи работят за страната.
По този метод се оказва, че наранени от казуса с новите ЕИК номера и публикуването на всички персонални данни на самоосигуряващите се у нас, са 1/6 от всички работещи българи, отвън държавните чиновници и общественият бранш.
Според замисъла новите 9-значни ЕИК " ще обезпечат отбрана на персоналните данни на физическите лица, регистрирани като самоосигуряващи се в указател БУЛСТАТ, чийто код сега е 10-цифрен и съответствува с тяхното ЕГН. Промяната е в сходство с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни (GDPR) ".
Припомняме, че през лятото на 2018 година невиждано се срина Търговският указател, който беше недосегаем в продължение на седмица. По-късно Европейската комисия предяви и иск против България пред Съда на Европейския съюз за това, че към момента не е свързала своя народен търговски указател със Системата за взаимно свързване на комерсиалните регистри (BRIS) - обвързване със период до 8 юни 2017 година В момента, четири години по-късно, беше оповестено, че се взимат незабавни ограничения.
Година по-късно, още веднъж лятото, от базата данни на Национална агенция за приходите бяха източени персонални данни на над 5 милиона български жители. Течът на данни провокира инспекция на Комисията за отбрана на персоналните данни, която приключи с решение за санкция от 5.1 млн.лв, правосъдни процеси и даже краткотрайна парламентарна комисия, чието следствие обаче по традиция не реализира нищо.
Това се случва, откакто от 4 януари влязоха в действие промените на Закона за Регистъра БУЛСТАТ, които преобразуваха кодовете по БУЛСТАТ на физическите лица, които съответстват с техния ЕГН с 10 знака, в нов Единен идентификационен код с 9 знака.
Течът на персонални данни - безгрижен или несъзнателен, визира над 300 000 души със свободни специалности, измежду които юристи, дизайнери, занаятчии, консултанти, счетоводители, публицисти, архитекти, движимости лица и доста други в областта на така наречен " фрийланс ".
По предварителни данни от последното броене към 7 септември 2021 година работещите българи са близо 2 426 000 души. Същевременно по данни на Национален статистически институт от 2019 година страната ни поддържа огромен обществен бранш с релативно постоянен дял, като към 1/4 от всички наети лица с включени МО и Министерство на вътрешните работи работят за страната.
По този метод се оказва, че наранени от казуса с новите ЕИК номера и публикуването на всички персонални данни на самоосигуряващите се у нас, са 1/6 от всички работещи българи, отвън държавните чиновници и общественият бранш.
Според замисъла новите 9-значни ЕИК " ще обезпечат отбрана на персоналните данни на физическите лица, регистрирани като самоосигуряващи се в указател БУЛСТАТ, чийто код сега е 10-цифрен и съответствува с тяхното ЕГН. Промяната е в сходство с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни (GDPR) ".
Припомняме, че през лятото на 2018 година невиждано се срина Търговският указател, който беше недосегаем в продължение на седмица. По-късно Европейската комисия предяви и иск против България пред Съда на Европейския съюз за това, че към момента не е свързала своя народен търговски указател със Системата за взаимно свързване на комерсиалните регистри (BRIS) - обвързване със период до 8 юни 2017 година В момента, четири години по-късно, беше оповестено, че се взимат незабавни ограничения.
Година по-късно, още веднъж лятото, от базата данни на Национална агенция за приходите бяха източени персонални данни на над 5 милиона български жители. Течът на данни провокира инспекция на Комисията за отбрана на персоналните данни, която приключи с решение за санкция от 5.1 млн.лв, правосъдни процеси и даже краткотрайна парламентарна комисия, чието следствие обаче по традиция не реализира нищо.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ