Може ли изкуственият интелект да допринесе за по-бързо правосъдие?
Изкуственият разсъдък автоматизира редица интелектуални специалности. Технологията към този момент навлиза и в правото. Времето за работа по обемни каузи може да бъде кратко в пъти, а на европейско равнище към този момент обмислят етични правила, които се чака да навлязат и у нас.
Изкуственият разсъдък към този момент навлиза и в правните среди. Разказва Стефан Марчев, ръководител на Софийската адвокатска гилдия. Технологията може да съкрати неведнъж времето за обработка на документи, работа с база данни и правосъдни решения.
" Една добре основана, добре ориентирана софтуерна система би могла да спести часове, седмици, даже месеци работа. Ще сътвори условия да бъдат съкратени всички процедури и всички периоди, само че дали това ще стане, зависи от индивида ", сподели за Българска национална телевизия той.
Така задания, които лишават седмици на екип от няколко души, към този момент могат са се вършат в пъти по-бързо.
" Действително част от асистентите, сътрудниците на юристите евентуално ще бъдат заместени от сходни системи и то евентуално много бързо ", уточни Стефан Марчев.
Въпреки това човешкият фактор остава водещ при взимане на решенията, защото предоверяването на изкуствения разсъдък крие опасности от неточности.
" Касае се за по този начин наречените халюцинации. Има образец, в който преди година в Съединени американски щати юрист слага въпрос на система, която обработва правосъдна процедура и цитира 12 правосъдни каузи с избрани проблеми в писмена отбрана по дело и при инспекция се открива, че такива каузи няма ", изясни Марчев.
На този стадий технологията у нас навлиза по-бавно поради езиковата преграда. Ползва се по-скоро от огромни интернационалните адвокатски фирми, а в Европа към този момент тече спор каква е справедливата формула за тарифиране на услугите. Предстои въвеждането на етични правила и ограничавания, които би трябвало да бъдат въведени в България. Едно от тях е клиентите да бъдат осведомени, в случай че адвокатската фирма употребява изкуствен интелект.
" Така че информирайки клиентите, юристите ще би трябвало да премислят и метода, по който калкулират възнагражденията ", сподели Стефан Марчев.
Според Доброслав Димитров, ръководител на Българската асоциация на софтуерните компании, новата индустриална гражданска война ще автоматизира интелектуалните специалности като в областта на правото, опазването на здравето и образованието. Изкуственият разсъдък ще премисли всяка една активност, защото преодолява рестриктивните мерки на човешките благоприятни условия. Според ИТ експерта множеството хора към момента не схващат какво значи този инструмент и постоянно го бъркат с Google.
" Не ви дава наложително правилен отговор. Ако го употребяват не изключително интелигентно могат да пострадат от това нещо. Ако го употребяват мъдро, могат да имат големи благоприятни условия. Изкуственият разсъдък би трябвало да го третираме като личност, не е човек, само че е нещо сходно. "
Според IT специалиста развиването на изкуствения разсъдък към този момент слага съществени въпроси пред човечеството.
" Искаме ли машина да взима решение за орисите на хората, желаеме ли машина да взима финалните решения дали си болен от нещо или не? Това не е софтуерен въпрос, а въпрос за нас като общество ", разяснява Димитров.
Доброслав Димитров припомня, че са нужни правила, които да не позволяват технологията да бъде монополизирана.
" Това е извънредно рисково една, две или три компании да монополизират толкоз мощна технология. "
Световни водачи в потреблението и развиването на изкуствения разсъдък сега са Съединени американски щати и Китай.
Изкуственият разсъдък към този момент навлиза и в правните среди. Разказва Стефан Марчев, ръководител на Софийската адвокатска гилдия. Технологията може да съкрати неведнъж времето за обработка на документи, работа с база данни и правосъдни решения.
" Една добре основана, добре ориентирана софтуерна система би могла да спести часове, седмици, даже месеци работа. Ще сътвори условия да бъдат съкратени всички процедури и всички периоди, само че дали това ще стане, зависи от индивида ", сподели за Българска национална телевизия той.
Така задания, които лишават седмици на екип от няколко души, към този момент могат са се вършат в пъти по-бързо.
" Действително част от асистентите, сътрудниците на юристите евентуално ще бъдат заместени от сходни системи и то евентуално много бързо ", уточни Стефан Марчев.
Въпреки това човешкият фактор остава водещ при взимане на решенията, защото предоверяването на изкуствения разсъдък крие опасности от неточности.
" Касае се за по този начин наречените халюцинации. Има образец, в който преди година в Съединени американски щати юрист слага въпрос на система, която обработва правосъдна процедура и цитира 12 правосъдни каузи с избрани проблеми в писмена отбрана по дело и при инспекция се открива, че такива каузи няма ", изясни Марчев.
На този стадий технологията у нас навлиза по-бавно поради езиковата преграда. Ползва се по-скоро от огромни интернационалните адвокатски фирми, а в Европа към този момент тече спор каква е справедливата формула за тарифиране на услугите. Предстои въвеждането на етични правила и ограничавания, които би трябвало да бъдат въведени в България. Едно от тях е клиентите да бъдат осведомени, в случай че адвокатската фирма употребява изкуствен интелект.
" Така че информирайки клиентите, юристите ще би трябвало да премислят и метода, по който калкулират възнагражденията ", сподели Стефан Марчев.
Според Доброслав Димитров, ръководител на Българската асоциация на софтуерните компании, новата индустриална гражданска война ще автоматизира интелектуалните специалности като в областта на правото, опазването на здравето и образованието. Изкуственият разсъдък ще премисли всяка една активност, защото преодолява рестриктивните мерки на човешките благоприятни условия. Според ИТ експерта множеството хора към момента не схващат какво значи този инструмент и постоянно го бъркат с Google.
" Не ви дава наложително правилен отговор. Ако го употребяват не изключително интелигентно могат да пострадат от това нещо. Ако го употребяват мъдро, могат да имат големи благоприятни условия. Изкуственият разсъдък би трябвало да го третираме като личност, не е човек, само че е нещо сходно. "
Според IT специалиста развиването на изкуствения разсъдък към този момент слага съществени въпроси пред човечеството.
" Искаме ли машина да взима решение за орисите на хората, желаеме ли машина да взима финалните решения дали си болен от нещо или не? Това не е софтуерен въпрос, а въпрос за нас като общество ", разяснява Димитров.
Доброслав Димитров припомня, че са нужни правила, които да не позволяват технологията да бъде монополизирана.
" Това е извънредно рисково една, две или три компании да монополизират толкоз мощна технология. "
Световни водачи в потреблението и развиването на изкуствения разсъдък сега са Съединени американски щати и Китай.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ




