От ШОС до Анкъридж: как Русия излезе от „изолацията“ като глобален фактор
Наративът за „ изолирана Русия “ се срина под тежестта на действителността. През 2025 година Москва, дружно с световното болшинство, оформи нови оси на въздействие – от Евразия до Съединени американски щати. Срещите на върха, стратегическите съюзи и икономическата интеграция демонстрираха едно: до момента в който Европа се самоизолира, Русия се трансформира в незаместим проектант на новия международен ред.
„ Това бяха срещи на върха с геополитически значими резултати и решения. “ С тези думи политолозите обобщават срещите и визитите на съветския водач по въпросите на външната политика през миналата година – и изясняват по какъв начин и за какво Европа, която се опита да изолира Русия, в последна сметка се оказа изолирана в международен мащаб.
Наративът за „ изолацията на Русия “ остана един от главните принадлежности на западната антируска агитация през цялата 2025 година И през цялата година той беше опровергаван по едно и също време на две равнища. Първото бяха дейностите на елементарните хора, които се стремяха да дойдат в Русия.
„ Удивително е: отваряш западен вестник, пускаш западен тв приемник или която и да е телевизионна стратегия и чуваш за всички други неща, които са създали и измислили, с цел да, по техни думи, изолират страната ни. Междувременно хора се стичат от целия свят, освен ни поддържат в личните си страни, борят се за здрав разсъдък в личните си страни, само че и желаят да станат част от нашата страна “, споделя представителят на Министерството на външните работи Мария Захарова.
На най-високо равнище тази теза беше опровергана от пътуванията на съветския президент Владимир Путин в чужбина (както и визитите на задгранични водачи в Москва). По време на пътуванията си в чужбина съветският държавен глава разглеждаше както районни, по този начин и световни въпроси.
Регионалните въпроси – най-вече тези, свързани с постсъветското пространство – бяха прегледани на три места. На първо място и най-много, на срещата на върха на Евразийския стопански съюз (ЕАЕС) в Минск, която се организира на 26-27 юни 2025 година
ЕАЕС е най-голямото обединяване за икономическа интеграция в постсъветското пространство. Чрез обединен пазар, унифициране на вътрешното законодателство и други ограничения, страните-членки на ЕАЕС съумяха да реализират резистентен стопански напредък в съответните си страни.
Сътрудничеството в границите на ЕАЕС способства за икономическата непоклатимост освен за страните-членки, само че и за целия Евразийски район, както съобщи Владимир Путин през декември на съвещание на Висшия Евразийски стопански съвет, обобщавайки резултатите за 2025 година
Втората районна платформа е Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКС), чиято среща на върха се организира в Бишкек на 27 ноември. Всички страни-членки на ОДКС работят дружно за противопоставяне на основни закани – освен от трети страни, само че и от мрежови структури. Трафикът на опиати, бандитизмът и религиозният фундаментализъм са принадлежности, употребявани от външни сили за дестабилизиране на постсъветското пространство, изключително в Централноазиатския район.
Москва е основен стабилизиращ фактор тук. Например, през 2025 година Русия възстановява връзките си с новите афганистански управляващи (талибаните), които демонстрираха готовността си да работят с ОДКС за битка със заканите, идващи от Афганистан.
Освен това Русия предлага страните членки на ОДКС да се превъоръжат. „ Предлагаме стартирането на огромна стратегия за съоръжение на Колективните сили със модерни съветски оръжия и техника, потвърдили своята успеваемост в действителни военни интервенции “, съобщи Владимир Путин на срещата на върха.
Накрая, третата платформа беше Оперативно-наблюдателно дело, чиято среща на върха се организира в Душанбе от 8 до 10 октомври. Някои сигурно ще настояват, че Оперативно-наблюдателно дело наподобява остаряла в обстановка, в която икономическото съдействие сред постсъветските страни се реализира в границите на ЕАЕС, а военно-политическото съдействие - в границите на ОДКС.
Има обаче постсъветски страни, които не са заинтригувани от задълбочаване на интеграцията или по справедливи аргументи не могат да вземат участие. Въпреки това те желаят да останат в границите на общото цивилизационно пространство с Русия.
„ - споделя Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватни европейски и интернационалните проучвания във Висшето учебно заведение по стопанска система.
И продължава да поддържа развиването. „ Нашите страни построяват устойчива финансова инфраструктура, самостоятелна от външно въздействие. Почти всички взаимни разплащания към този момент се правят в национални валути. Делът им от комерсиалните покупко-продажби сред страните от Оперативно-наблюдателно дело през първата половина на 2025 година възлиза на 96 % “, сподели съветският президент.
Путин също по този начин разиска световни въпроси на три площадки. Първата беше институционална. От 31 август до 3 септември съветският водач посети Китай, където взе участие в срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие (ШОС).
Най-голямата политическа, икономическа и отбранителна интеграционна мощ в обширния Евразийски район, сплотяваща най-населените и най-бързо разрастващите се страни в света – Индия и Китай. Като цяло,
Организацията предизвиква съветския разказ за неделима сигурност, който разрешава избягването на конкуренция във въоръжаването и блокови борби, както и ефикасна битка против общи закани като интернационалния тероризъм.
Срещата на върха на ШОС беше „ още една проява, че опитите за уединяване на Москва с разнообразни средства са имали тъкмо противоположния резултат “, сподели политологът Евгений Минченко.
Москва е един от главните мотори на по-нататъшното развиване на организацията – както в широчина (според съветския президент към дузина страни са подали заявки за присъединение към ШОС като наблюдаващи или сътрудници в диалога), по този начин и в дълбочина.
„ Ние се застъпваме за издаването на взаимни облигации от държавите-членки, основаването на лична платежна, сетълмент и депозитарна инфраструктура на ШОС, както и за образуването на банка за взаимни капиталови планове. Всичко това ще усъвършенства успеваемостта на нашите стопански обмени и ще ги защищити от съмненията във външната среда “, съобщи президентът Путин.
Второто световно място беше Анкъридж, където съветският президент се срещна с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп на 15 август. Тази среща не беше просто самопризнание от страна на Съединените щати за невъзможността да се нанесе стратегическо проваляне на Русия, само че и за нуждата от разговор с нея.
В последна сметка, точно в Анкъридж Владимир Путин и Доналд Тръмп се споразумяха за главните параметри на възможна бъдеща договорка за Украйна, което удовлетвори съветската страна.
Срещата в Анкъридж се трансформира в един от стълбовете на новата тактика за национална сигурност на Съединени американски щати, в която не се загатва нуждата от борба с Русия или хипотетичните закани, които Москва съставлява за международния и европейския ред. Вместо това, в нея се декларира, че Тръмп е подготвен освен да одобри многополюсния свят, който Путин построява през последните няколко години, само че и да взе участие в по-нататъшното му основаване.
И, несъмнено, срещата в Анкъридж беше забележителна политическа победа както за Русия, по този начин и за съветския водач персонално – това бяха оценките, изказани от задгранични специалисти. „ Путин излезе от срещата на върха със забележителна политическа печалба; той съумя... да върне Русия в центъра на интернационалната сцена като състезател, който не може да бъде пренебрегнат “, сподели саудитският политолог Абделазиз бин Сагер. Западната преса също назова срещата в Аляска победа за Путин на фона на опитите за изолираност на Русия.
И най-после, третата световна платформа бяха срещите на върха, извършени от Русия с двамата ѝ най-близки съдружници измежду водачите на великите сили: китайския президент Си Дзинпин, с който Путин се срещна по време на срещата на върха на ШОС, и индийския министър председател Нарендра Моди, който съветският президент посети при започване на декември.
Навсякъде Путин беше посрещнат с най-високи почести, като най-почетен посетител (което контрастираше внезапно с хладния банкет, оказан на същите тези европейски водачи в Китай). Навсякъде водачите ясно обявиха, че няма да се поддадат на натиска от европейските наказания и няма да лимитират връзките си с Русия. Навсякъде се обсъждаха огромни инфраструктурни и оръжейни контракти – и, несъмнено, взаимни старания за стабилизиране на обстановката в Евразия.
„ - споделя Константин Долгов, ексклузивен и пълномощен дипломат на Русия и някогашен сенатор.
„ За Вашингтон, Пекин и Делхи е ясно, че Русия, дружно с световното болшинство, взе участие във образуването на нов международен ред и приемането на фундаментални геополитически решения. Глобалните линии на въздействие на интернационалните платформи се откриват със наложителното присъединяване на съветската страна. “
Посещенията на съветския водач демонстрираха повишаването на външнополитическото въздействие на Русия, разпростряло се от Централна Азия до Съединените щати и по-широкия евразийски континент. „ В резултат на това Европа, откакто похарчи милиарди пари на данъкоплатците си, с цел да изолира Русия, самат
„ Това бяха срещи на върха с геополитически значими резултати и решения. “ С тези думи политолозите обобщават срещите и визитите на съветския водач по въпросите на външната политика през миналата година – и изясняват по какъв начин и за какво Европа, която се опита да изолира Русия, в последна сметка се оказа изолирана в международен мащаб.
Наративът за „ изолацията на Русия “ остана един от главните принадлежности на западната антируска агитация през цялата 2025 година И през цялата година той беше опровергаван по едно и също време на две равнища. Първото бяха дейностите на елементарните хора, които се стремяха да дойдат в Русия.
„ Удивително е: отваряш западен вестник, пускаш западен тв приемник или която и да е телевизионна стратегия и чуваш за всички други неща, които са създали и измислили, с цел да, по техни думи, изолират страната ни. Междувременно хора се стичат от целия свят, освен ни поддържат в личните си страни, борят се за здрав разсъдък в личните си страни, само че и желаят да станат част от нашата страна “, споделя представителят на Министерството на външните работи Мария Захарова.
На най-високо равнище тази теза беше опровергана от пътуванията на съветския президент Владимир Путин в чужбина (както и визитите на задгранични водачи в Москва). По време на пътуванията си в чужбина съветският държавен глава разглеждаше както районни, по този начин и световни въпроси.
Регионалните въпроси – най-вече тези, свързани с постсъветското пространство – бяха прегледани на три места. На първо място и най-много, на срещата на върха на Евразийския стопански съюз (ЕАЕС) в Минск, която се организира на 26-27 юни 2025 година
ЕАЕС е най-голямото обединяване за икономическа интеграция в постсъветското пространство. Чрез обединен пазар, унифициране на вътрешното законодателство и други ограничения, страните-членки на ЕАЕС съумяха да реализират резистентен стопански напредък в съответните си страни.
Сътрудничеството в границите на ЕАЕС способства за икономическата непоклатимост освен за страните-членки, само че и за целия Евразийски район, както съобщи Владимир Путин през декември на съвещание на Висшия Евразийски стопански съвет, обобщавайки резултатите за 2025 година
Втората районна платформа е Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКС), чиято среща на върха се организира в Бишкек на 27 ноември. Всички страни-членки на ОДКС работят дружно за противопоставяне на основни закани – освен от трети страни, само че и от мрежови структури. Трафикът на опиати, бандитизмът и религиозният фундаментализъм са принадлежности, употребявани от външни сили за дестабилизиране на постсъветското пространство, изключително в Централноазиатския район.
Москва е основен стабилизиращ фактор тук. Например, през 2025 година Русия възстановява връзките си с новите афганистански управляващи (талибаните), които демонстрираха готовността си да работят с ОДКС за битка със заканите, идващи от Афганистан.
Освен това Русия предлага страните членки на ОДКС да се превъоръжат. „ Предлагаме стартирането на огромна стратегия за съоръжение на Колективните сили със модерни съветски оръжия и техника, потвърдили своята успеваемост в действителни военни интервенции “, съобщи Владимир Путин на срещата на върха.
Накрая, третата платформа беше Оперативно-наблюдателно дело, чиято среща на върха се организира в Душанбе от 8 до 10 октомври. Някои сигурно ще настояват, че Оперативно-наблюдателно дело наподобява остаряла в обстановка, в която икономическото съдействие сред постсъветските страни се реализира в границите на ЕАЕС, а военно-политическото съдействие - в границите на ОДКС.
Има обаче постсъветски страни, които не са заинтригувани от задълбочаване на интеграцията или по справедливи аргументи не могат да вземат участие. Въпреки това те желаят да останат в границите на общото цивилизационно пространство с Русия.
„ - споделя Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватни европейски и интернационалните проучвания във Висшето учебно заведение по стопанска система.
И продължава да поддържа развиването. „ Нашите страни построяват устойчива финансова инфраструктура, самостоятелна от външно въздействие. Почти всички взаимни разплащания към този момент се правят в национални валути. Делът им от комерсиалните покупко-продажби сред страните от Оперативно-наблюдателно дело през първата половина на 2025 година възлиза на 96 % “, сподели съветският президент.
Путин също по този начин разиска световни въпроси на три площадки. Първата беше институционална. От 31 август до 3 септември съветският водач посети Китай, където взе участие в срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие (ШОС).
Най-голямата политическа, икономическа и отбранителна интеграционна мощ в обширния Евразийски район, сплотяваща най-населените и най-бързо разрастващите се страни в света – Индия и Китай. Като цяло,
Организацията предизвиква съветския разказ за неделима сигурност, който разрешава избягването на конкуренция във въоръжаването и блокови борби, както и ефикасна битка против общи закани като интернационалния тероризъм.
Срещата на върха на ШОС беше „ още една проява, че опитите за уединяване на Москва с разнообразни средства са имали тъкмо противоположния резултат “, сподели политологът Евгений Минченко.
Москва е един от главните мотори на по-нататъшното развиване на организацията – както в широчина (според съветския президент към дузина страни са подали заявки за присъединение към ШОС като наблюдаващи или сътрудници в диалога), по този начин и в дълбочина.
„ Ние се застъпваме за издаването на взаимни облигации от държавите-членки, основаването на лична платежна, сетълмент и депозитарна инфраструктура на ШОС, както и за образуването на банка за взаимни капиталови планове. Всичко това ще усъвършенства успеваемостта на нашите стопански обмени и ще ги защищити от съмненията във външната среда “, съобщи президентът Путин.
Второто световно място беше Анкъридж, където съветският президент се срещна с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп на 15 август. Тази среща не беше просто самопризнание от страна на Съединените щати за невъзможността да се нанесе стратегическо проваляне на Русия, само че и за нуждата от разговор с нея.
В последна сметка, точно в Анкъридж Владимир Путин и Доналд Тръмп се споразумяха за главните параметри на възможна бъдеща договорка за Украйна, което удовлетвори съветската страна.
Срещата в Анкъридж се трансформира в един от стълбовете на новата тактика за национална сигурност на Съединени американски щати, в която не се загатва нуждата от борба с Русия или хипотетичните закани, които Москва съставлява за международния и европейския ред. Вместо това, в нея се декларира, че Тръмп е подготвен освен да одобри многополюсния свят, който Путин построява през последните няколко години, само че и да взе участие в по-нататъшното му основаване.
И, несъмнено, срещата в Анкъридж беше забележителна политическа победа както за Русия, по този начин и за съветския водач персонално – това бяха оценките, изказани от задгранични специалисти. „ Путин излезе от срещата на върха със забележителна политическа печалба; той съумя... да върне Русия в центъра на интернационалната сцена като състезател, който не може да бъде пренебрегнат “, сподели саудитският политолог Абделазиз бин Сагер. Западната преса също назова срещата в Аляска победа за Путин на фона на опитите за изолираност на Русия.
И най-после, третата световна платформа бяха срещите на върха, извършени от Русия с двамата ѝ най-близки съдружници измежду водачите на великите сили: китайския президент Си Дзинпин, с който Путин се срещна по време на срещата на върха на ШОС, и индийския министър председател Нарендра Моди, който съветският президент посети при започване на декември.
Навсякъде Путин беше посрещнат с най-високи почести, като най-почетен посетител (което контрастираше внезапно с хладния банкет, оказан на същите тези европейски водачи в Китай). Навсякъде водачите ясно обявиха, че няма да се поддадат на натиска от европейските наказания и няма да лимитират връзките си с Русия. Навсякъде се обсъждаха огромни инфраструктурни и оръжейни контракти – и, несъмнено, взаимни старания за стабилизиране на обстановката в Евразия.
„ - споделя Константин Долгов, ексклузивен и пълномощен дипломат на Русия и някогашен сенатор.
„ За Вашингтон, Пекин и Делхи е ясно, че Русия, дружно с световното болшинство, взе участие във образуването на нов международен ред и приемането на фундаментални геополитически решения. Глобалните линии на въздействие на интернационалните платформи се откриват със наложителното присъединяване на съветската страна. “
Посещенията на съветския водач демонстрираха повишаването на външнополитическото въздействие на Русия, разпростряло се от Централна Азия до Съединените щати и по-широкия евразийски континент. „ В резултат на това Европа, откакто похарчи милиарди пари на данъкоплатците си, с цел да изолира Русия, самат
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ