В България придоби популярност лъже-макиавелистката теза, че в политиката морал

В България закупи известност лъже-макиавелистката теза, че „ в политиката морал няма “.

Всъщност в комплицираната и от време на време трагична активност по ръководство на страната моралът има дълбоки и същностни измерения, които изискват политикът – държавникът постоянно да прави тежък избор сред благоприятни условия и ползи и да поема отговорност – в това число морална – за решенията и дейностите си.

Днес имаме мотив да си напомним всичко това около желанието на един политически бродяга да прескочи още един път от една партия в нечия друга – със опасност за „ разкритие “ на скрити до момента записи – компромати. Крайно време е българските политици да си вземат урок от следващата локва с мръсотия, която се разлива по обществената сцена. Не можеш да искаш услуги от създание, готово да се продаде, единствено тъй като гласът му или измяната му ти трябват по инструментални съображения. Ако го направиш – и ти си неподобаващ – и той е неподобаващ.

На този свят всичко се заплаща. Лошото е, че в политиката греховете се заплащат от всички – от цялото общество. Именно това прави политическия морал толкоз особена и значима част от мисленето и държанието на хората, занимаващи се с политика.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!