Поколението, което се движи бързо и чупи стереотипи
В България Gen Z може да стартира по-късно- към 1999 година, което да се дължи на технологочния лаг Според последното броене в страната има към 880 хиляди души на възраст сред 10-24 година Предпочитат повече работа от у дома, по-гъвкаво работно време и благоприятни условия за развиване
Социологията обича да основава архетипи и може да раздели хората на всевъзможен принцип: обучение, етнически генезис, политически възгледи и прочие. Една от най-популярните разграничителни линии е поколенческата. Въпреки термини като милениали, бумъри, потомство Х, Y и Z, учените и анализаторите рядко се сплотяват към тяхното значение. Според американския център за социологически и демографски изследвания Pew Research честотата, с която се образуват поколенията е през към 15 години. Майкъл Димок , президент на Pew, дефинира границата сред две от последните генерации - милениалите и потомство Z, някъде към 1997 година От къде идва това разделяне?
" Oт Съединени американски щати " дава отговор в резюме пред " Капитал " Андрей Илиев , изпълнителен шеф на " Лидер Академия ", организация за развиване на човешките запаси. Поколенческото разделяне е културен феномен и не трябва да се преглежда с твърди граници, а по скоро като метод, по който времето и средата са повлияли на избрани групи. Разковничето е " фундаментът на личността " - през първите 14 години от живота, с главен акцент върху първите 7, акцентира Илиев. Това е и повода поколенията да са на към 15-20 години едно от друго.
Определящи събития Ключовите социо-икономически събития за поколението Z са приемането на България в Европейски Съюз - свободата на придвижване и работа, финансовата рецесия, пандемията от коронавирус, измененията в климата. Всички те са съществени детайли на средата, в която израства поколението, само че значителен е софтуерният фактор. Създаването на iPod и iPhone, навлизането на обществените мрежи и интернетът също са определящи за образуването на новото потомство. Реклама
Според Илиев в България Gen Z може би стартира от по-късно - с родените към 1999 година, защото има известно закъснение спрямо културните явления в Съединени американски щати и други развити страни. Това е разумно, защото най-новите технологии навлизат с известно забавяне, само че всичко това с годините е условно и акцентът не би трябвало да бъде там. Извън статистиката Поколение Z, постоянно наричано и " Zoomers ", е значимо като демография, тъй като напълно скоро ще залее на пазара на труда и ще бъде съществена движеща мощ в българската стопанска система. Ако приемем 1997 година за " граница ", множеството от милениалите към този момент са над 25 годишна възраст. С други думи към този момент са стопански, политически и обществено активни- допуска се, че са минали през първата си работа, приключили са университет (един на трима има висше) и може би са дали своят вот. Следващото потомство занапред ще приключи образованието си, ще стартира да работи и вероятно да гласоподава.
Следващото потомство е по-заинтересовано от тематики като смяната на климата, човешките права и обществените неравенства. Източник: Архив на Лидер Академия
Що се отнася до труда, данните не наподобяват обнадеждаващи. Според Национален статистически институт към средата на 2023 година от общо 575 хиляди души сред 15 и 24 година едвам към 20% са работили или търсили работа през последната година. Данните на годишния отчет за младежта, който се изготвя от Министерството на младежта и спорта, демонстрират, че към 39% работят като личен състав в бранша на услугите, търговията и защитата и 20% са с специалности, които не изискват специфична подготовка.
Според последното публично броене в България на възраст сред 10 и 24 години са 880 хиляди души , което е сериозен спад по отношение на над 1.1 млн. души в същата възрастова група преди 10 години.
Нивото на безработица е 11.8%, което е притеснително, защото е фрапантно по-високо от главния дял - 4.6%, само че по-проблемен е фактът, че голяма част от младите въобще не са " стопански дейни " съгласно Национален статистически институт. Какви са аргументите? На първо място статистиката може да е изкривена, защото не обгръща всички млади. " Поколението употребява интензивно обществените и професионални мрежи при търсенето на работа ", споделя пред " Капитал " Милена Вягова , шеф на " Ейч Ар Сървисиз ", компания за човешки запаси от Варна. Когато не са регистрирани в бюрото по труда, това не значи, че не си търсят работа.
Реклама
Друга причина може да е, който е близо една трета от Брутният вътрешен продукт на България. Именно там постоянно биват наети младежи, които не се водят на контракт и им се заплаща единствено на ръка. На трето място може да е неналичието на подобаващи работни места, защото съгласно данни от Националната стратегия за младежта 2021-2030 година към 25% живеят в селата, където вариантите за развиване са по-малко. Бъдещето на работата Трудно може да се каже какво желае цяло потомство. Професионалистите обаче намират известни прилики. Според отчет на Българската стопанска камара, който изследва поколенческите характерности на работната мощ, по-възрастните подчертават повече на сигурността на работното място, изискванията на труд и ниски равнища на стрес, до момента в който по-младите са по-склонни към многообразие (да сменят работните места) и провокации. От значително значение за тях са образованието и кариерното развиване, акцентира отчетът.
Твърденията, че младите са необразовани и мързеливи са повърхностни и несериозни Андрей Илиев
Изпълнителен шеф, Лидер Академия
Проучване на " Лидер Академия " измежду 1200 души също удостоверява резултатите. Над 60% търсят благоприятни условия за развиване и напредък. " Друго основно, което е значимо да се възроди в България, са смислените стажантски стратегии " показва Андрей Илиев, защото над 80% биха изкарали стаж. " Компаниите постоянно декларират, че нямат време за това - желаят непосредствено и наготово, а след това се чудят за какво след 6 месеца или година ги напущат " декларира съоснователят на организацията с офиси в Гоце Делчев и София.
Социологията обича да основава архетипи и може да раздели хората на всевъзможен принцип: обучение, етнически генезис, политически възгледи и прочие. Една от най-популярните разграничителни линии е поколенческата. Въпреки термини като милениали, бумъри, потомство Х, Y и Z, учените и анализаторите рядко се сплотяват към тяхното значение. Според американския център за социологически и демографски изследвания Pew Research честотата, с която се образуват поколенията е през към 15 години. Майкъл Димок , президент на Pew, дефинира границата сред две от последните генерации - милениалите и потомство Z, някъде към 1997 година От къде идва това разделяне?
" Oт Съединени американски щати " дава отговор в резюме пред " Капитал " Андрей Илиев , изпълнителен шеф на " Лидер Академия ", организация за развиване на човешките запаси. Поколенческото разделяне е културен феномен и не трябва да се преглежда с твърди граници, а по скоро като метод, по който времето и средата са повлияли на избрани групи. Разковничето е " фундаментът на личността " - през първите 14 години от живота, с главен акцент върху първите 7, акцентира Илиев. Това е и повода поколенията да са на към 15-20 години едно от друго.
Определящи събития Ключовите социо-икономически събития за поколението Z са приемането на България в Европейски Съюз - свободата на придвижване и работа, финансовата рецесия, пандемията от коронавирус, измененията в климата. Всички те са съществени детайли на средата, в която израства поколението, само че значителен е софтуерният фактор. Създаването на iPod и iPhone, навлизането на обществените мрежи и интернетът също са определящи за образуването на новото потомство. Реклама
Според Илиев в България Gen Z може би стартира от по-късно - с родените към 1999 година, защото има известно закъснение спрямо културните явления в Съединени американски щати и други развити страни. Това е разумно, защото най-новите технологии навлизат с известно забавяне, само че всичко това с годините е условно и акцентът не би трябвало да бъде там. Извън статистиката Поколение Z, постоянно наричано и " Zoomers ", е значимо като демография, тъй като напълно скоро ще залее на пазара на труда и ще бъде съществена движеща мощ в българската стопанска система. Ако приемем 1997 година за " граница ", множеството от милениалите към този момент са над 25 годишна възраст. С други думи към този момент са стопански, политически и обществено активни- допуска се, че са минали през първата си работа, приключили са университет (един на трима има висше) и може би са дали своят вот. Следващото потомство занапред ще приключи образованието си, ще стартира да работи и вероятно да гласоподава.
Следващото потомство е по-заинтересовано от тематики като смяната на климата, човешките права и обществените неравенства. Източник: Архив на Лидер Академия
Що се отнася до труда, данните не наподобяват обнадеждаващи. Според Национален статистически институт към средата на 2023 година от общо 575 хиляди души сред 15 и 24 година едвам към 20% са работили или търсили работа през последната година. Данните на годишния отчет за младежта, който се изготвя от Министерството на младежта и спорта, демонстрират, че към 39% работят като личен състав в бранша на услугите, търговията и защитата и 20% са с специалности, които не изискват специфична подготовка.
Според последното публично броене в България на възраст сред 10 и 24 години са 880 хиляди души , което е сериозен спад по отношение на над 1.1 млн. души в същата възрастова група преди 10 години.
Нивото на безработица е 11.8%, което е притеснително, защото е фрапантно по-високо от главния дял - 4.6%, само че по-проблемен е фактът, че голяма част от младите въобще не са " стопански дейни " съгласно Национален статистически институт. Какви са аргументите? На първо място статистиката може да е изкривена, защото не обгръща всички млади. " Поколението употребява интензивно обществените и професионални мрежи при търсенето на работа ", споделя пред " Капитал " Милена Вягова , шеф на " Ейч Ар Сървисиз ", компания за човешки запаси от Варна. Когато не са регистрирани в бюрото по труда, това не значи, че не си търсят работа.
Реклама
Друга причина може да е, който е близо една трета от Брутният вътрешен продукт на България. Именно там постоянно биват наети младежи, които не се водят на контракт и им се заплаща единствено на ръка. На трето място може да е неналичието на подобаващи работни места, защото съгласно данни от Националната стратегия за младежта 2021-2030 година към 25% живеят в селата, където вариантите за развиване са по-малко. Бъдещето на работата Трудно може да се каже какво желае цяло потомство. Професионалистите обаче намират известни прилики. Според отчет на Българската стопанска камара, който изследва поколенческите характерности на работната мощ, по-възрастните подчертават повече на сигурността на работното място, изискванията на труд и ниски равнища на стрес, до момента в който по-младите са по-склонни към многообразие (да сменят работните места) и провокации. От значително значение за тях са образованието и кариерното развиване, акцентира отчетът.
Твърденията, че младите са необразовани и мързеливи са повърхностни и несериозни Андрей Илиев
Изпълнителен шеф, Лидер Академия
Проучване на " Лидер Академия " измежду 1200 души също удостоверява резултатите. Над 60% търсят благоприятни условия за развиване и напредък. " Друго основно, което е значимо да се възроди в България, са смислените стажантски стратегии " показва Андрей Илиев, защото над 80% биха изкарали стаж. " Компаниите постоянно декларират, че нямат време за това - желаят непосредствено и наготово, а след това се чудят за какво след 6 месеца или година ги напущат " декларира съоснователят на организацията с офиси в Гоце Делчев и София.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ