Ужасът от талибаните. Как жените се справиха със стреса
В Авганистан откриха ново решение на проблемите с психологични разстройства. Арттерапия оказва помощ на дами, които имат проблеми с психологичното си здраве, съобщи Ройтерс.
В къща в Северен Афганистан 19-годишната Хуши рисува автопортрет - фигура, обхваната със синя бурка в клетка.
-->
Тя е била студентка по право и политически науки в основния университет на северната провинция Балх. Младата жена обаче изпада в меланхолия, откакто талибаните затварят за дами висшите образователни заведения през декември. Хуши се нуждае от лекуване и й е предложена арттерапия.
" Когато разбрах, че не съм добре душевен, ми стана тъжно... Изобщо не бях щастлива, постоянно бях депресирана, усещах се като птица, затворена в клетка, изгубила щастието си ", споделя Хуши, която се показва единствено с едно име от съображения за сигурност.
" След като талибаните не разрешиха на девойките да посещават университети и оповестиха, че към този момент не можем да продължаваме образованието си, се разстроих доста, от ден дневно психологичното ми здраве се утежняваше... Накрая взех решение да отида на психиатър, с цел да се усъвършенства положението ми ".
През декември м.г. талибаните затвориха за дами университетите, което провокира редки публични митинги. До това решение се стигнало след закриването на множеството девически гимназии и беше последвано от заповед и афганистанките, ангажирани с филантропична активност, да преустановят работа.
Заповедите за ограничение на присъединяване на дамите в публичния живот провокираха интернационалните рецензии.
Талибаните обаче настояват, че зачитат правата на дамите в сходство с ислямското право и афганистанската просвета. Но доста дами, изключително в градските региони, които имаха благоприятни условия за обучение и работа по време на 20-годишното наличие на задграничните войски и подкрепяното от Запада държавно управление, в този момент се борят с надълбоко възприятие на обезсърчение и проблеми с психологично здраве, споделят афганистански дами и психиатри.
" Откакто Ислямска страна (талибанската администрация) пое ръководството на страната, наложи толкоз доста ограничавания на дамите - не разрешиха визити на университети, увеселителни паркове, салони за хубост и така нататък Нищо не им остана ", споделя психиатърът на Хуши, чието име също не може да бъде посочено от съображения за сигурност.
" Артателиета са единственият метод, който ни остана, с цел да оказваме помощ на нашите пациенти... те се трансфораха в единственото място, където девойките могат да прочистят съзнанието си, да се срещнат със остарели другари, да намерят нови, а също по този начин могат да учат изкуство ".
Хуши посещава психиатъра си два пъти месечно. При него всекидневно са идвали по четири-пет пациенти дневно, само че споделя, че броят им се нараснал до 10-15 на ден, множеството от тях са дами. Увеличението става още по-забележимо, откакто талибаните не разрешават на дамите да посещават университети, споделя той.
Здравните организации считат, че половината от 40-милионното население на Афганистан страда от стрес след десетилетия на война и неустойчивост. Има малко надеждни данни за трендовете в региона на психологичното здраве, само че по неофициална информация лекари и филантропични служащи споделят, че от ден на ден дами се борят с проблеми с психологичното здраве след заповедите, ограничаващи опциите за работа и обучение.
В малко, цветно артстудио в Мазар-и-Шариф, столицата на провинцията Балх, картини украсяват стените и няколко млади дами, измежду които е и Хуши, се събират на урок по изобразяване.
Много от тях от тях са изпратени тук по рекомендация на специалист по психологично здраве, с цел да понижат изолацията си и да усвоят нови умения, наред с лечението и лекуването.
" Когато се почувствах в меланхолия, лекарят ми предписа да отида някъде, където да успокоя мозъка си. Избрах артстудиото. Тук освен срещнах положителни другари, само че и получавам арттерапия ", споделя някогашната студентка.
Хуши споделя, че арттерапията й е дала опция да се откъсне от вкъщи, както и малко вяра за бъдещето.
" Дава ми възприятие на задоволство, че съм направила нещо, рисуването ми дава убеденост ", споделя тя. " Разочарована съм от живота си, само че не се отхвърлям, ще се боря. Надявам се, че в бъдеще нещата ще се подобрят ", написа БТА
В къща в Северен Афганистан 19-годишната Хуши рисува автопортрет - фигура, обхваната със синя бурка в клетка.
-->
Тя е била студентка по право и политически науки в основния университет на северната провинция Балх. Младата жена обаче изпада в меланхолия, откакто талибаните затварят за дами висшите образователни заведения през декември. Хуши се нуждае от лекуване и й е предложена арттерапия.
" Когато разбрах, че не съм добре душевен, ми стана тъжно... Изобщо не бях щастлива, постоянно бях депресирана, усещах се като птица, затворена в клетка, изгубила щастието си ", споделя Хуши, която се показва единствено с едно име от съображения за сигурност.
" След като талибаните не разрешиха на девойките да посещават университети и оповестиха, че към този момент не можем да продължаваме образованието си, се разстроих доста, от ден дневно психологичното ми здраве се утежняваше... Накрая взех решение да отида на психиатър, с цел да се усъвършенства положението ми ".
През декември м.г. талибаните затвориха за дами университетите, което провокира редки публични митинги. До това решение се стигнало след закриването на множеството девически гимназии и беше последвано от заповед и афганистанките, ангажирани с филантропична активност, да преустановят работа.
Заповедите за ограничение на присъединяване на дамите в публичния живот провокираха интернационалните рецензии.
Талибаните обаче настояват, че зачитат правата на дамите в сходство с ислямското право и афганистанската просвета. Но доста дами, изключително в градските региони, които имаха благоприятни условия за обучение и работа по време на 20-годишното наличие на задграничните войски и подкрепяното от Запада държавно управление, в този момент се борят с надълбоко възприятие на обезсърчение и проблеми с психологично здраве, споделят афганистански дами и психиатри.
" Откакто Ислямска страна (талибанската администрация) пое ръководството на страната, наложи толкоз доста ограничавания на дамите - не разрешиха визити на университети, увеселителни паркове, салони за хубост и така нататък Нищо не им остана ", споделя психиатърът на Хуши, чието име също не може да бъде посочено от съображения за сигурност.
" Артателиета са единственият метод, който ни остана, с цел да оказваме помощ на нашите пациенти... те се трансфораха в единственото място, където девойките могат да прочистят съзнанието си, да се срещнат със остарели другари, да намерят нови, а също по този начин могат да учат изкуство ".
Хуши посещава психиатъра си два пъти месечно. При него всекидневно са идвали по четири-пет пациенти дневно, само че споделя, че броят им се нараснал до 10-15 на ден, множеството от тях са дами. Увеличението става още по-забележимо, откакто талибаните не разрешават на дамите да посещават университети, споделя той.
Здравните организации считат, че половината от 40-милионното население на Афганистан страда от стрес след десетилетия на война и неустойчивост. Има малко надеждни данни за трендовете в региона на психологичното здраве, само че по неофициална информация лекари и филантропични служащи споделят, че от ден на ден дами се борят с проблеми с психологичното здраве след заповедите, ограничаващи опциите за работа и обучение.
В малко, цветно артстудио в Мазар-и-Шариф, столицата на провинцията Балх, картини украсяват стените и няколко млади дами, измежду които е и Хуши, се събират на урок по изобразяване.
Много от тях от тях са изпратени тук по рекомендация на специалист по психологично здраве, с цел да понижат изолацията си и да усвоят нови умения, наред с лечението и лекуването.
" Когато се почувствах в меланхолия, лекарят ми предписа да отида някъде, където да успокоя мозъка си. Избрах артстудиото. Тук освен срещнах положителни другари, само че и получавам арттерапия ", споделя някогашната студентка.
Хуши споделя, че арттерапията й е дала опция да се откъсне от вкъщи, както и малко вяра за бъдещето.
" Дава ми възприятие на задоволство, че съм направила нещо, рисуването ми дава убеденост ", споделя тя. " Разочарована съм от живота си, само че не се отхвърлям, ще се боря. Надявам се, че в бъдеще нещата ще се подобрят ", написа БТА
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ