В архивите на инквизицията на френския град Каркасон е открита

В архивите на инквизицията на френския град Каркасон е открита книга от ХІІ век без заглавие, в ръкопис. Открит е и по-стар виенски дубликат на този ръкопис от ХІV век със заглавие: Запитване на апостола евангелист Йоан за ръководството на света, за вседържателя и за Адам. Сравнението демонстрира, че става въпрос за един и същи ръкопис, който е наименуван още Йоаново евангелие, а също и Лъжовно евангелие.

Какво съставлява този мистериозен ръкопис на процедура?

Това е апокрифна книга, наречена още Тайна книга на богомилите. Тя е латинска версия на по-стар ръкопис, за който не може да се каже сигурно на какъв език е бил написан. Тъй като е богомилска литература, разумно е, че езикът на първообраза да е старобългарски, само че има догатки, че е писана на гръцки. Книгата най-вероятно е пренесена от богомилите във Франция. Тъй като там ги назовават катари, Тайната книга се явява основно помагало за неговото проповядване през ХІІ и идващите епохи.

Построяването на самата книга е забавно, само че и особено за времето. Написана е като признание на Божия наследник в отговор на въпроси на един от четиримата евангелисти - апостола Йоан. Тайната богомилска книга се явява скъп документ за метода, по който се развиват техните показа.

От втората част на апокрифа излиза наяве, че богомилите не признават тази част от Библията, която е известна като Стар завет, а Новият завет не им е задоволителен, тъй като не поддържа изцяло тяхното дуалистично схващане за света. По-старите апокрифи обаче имат тази дуалистична концепция и по тази причина се оказват търсената опора за катарските хрумвания.

Разбиранията на богомилите се разграничават от библейските по отношението на значими показа като тези за сътворението на света и смисъла в него на антагониста на Бога, наименуван Сатанаил.

От открита приписка към книгата излиза наяве, че Тайната богомилска книга е пренесена от България на италианска земя от свещеник Назарий, с цел да служи като скришен справочник на катарите там. Това е станало към 1190 година. Идеите, на които се основава книгата, съставляват фундамента на катарското обучение в Западна Европа. Това, че негов прототип е българското богомилство, е неоспорим и потвърден факт, който удостоверява връзката на богомили и катари и произхода на последните от зародилото в България богомилско придвижване.