Митът за Делфийския оракул
В античния свят Делфийският пророк се е приемал като най-точното средство, с което могат да се вършат предсказания и пророчества. Той се намирал в храма на Аполон в Делфи.
И до през днешния ден по ската на планината Парнас могат да се видят останките от този именит храм.
Храмът на господ Аполон е издигнат в негова чест след успеха му над чудовището Питон. Главната жрица в този храм се наричала Пития, а питонът става един от знаците на Аполон.
В Древна Гърция всички държавници се допитвали до оракула преди да вземат значимо решение за страната, като по този начин Делфийския пророк предопределил политиката в Древността.
В началото пророчествата са се правили единствено един път в годината – на рождения ден на Аполон, който бил в средата на февруари или март съгласно другите източници.
По-късно обаче предсказанията са се правили всеки месец на седмо число. Единствено жрицата Пития можела да проракува с оракула. Тя отказвала да предсказвала бъдещето на хора, които са направили доста закононарушения. Жрицата е изисквала цялостна лоялност и надълбоко непорочие.
За всяко знамение Пития се измивала в Касталския извор, обличала златна дреха, пускала косата си и поставяла на главата си лавров венец. Жрицата сядала на висок трикрак стол, пиела вода от свещения извор, палила лаврови клонки, вдишвала техните изпарения и по този начин правила своите предсказания.
Пития изпадала в упоителен възторг и говореното от нея незабавно трябвало да се запише и по-късно да се изтълкува. След като се изтълкува, гаданието постоянно се представяло във тип на поема на поръчителя.
Вътрешността на храма в Делфи бил непроходим за елементарните хора и единствено жриците можели да влизат в него. Около Делфийския пророк се намирала златна скулптура на Аполон, лаврово дърво, заветен извор, омфал с два златни орела, а под него саркофаг с пепелта на чудовището Питон.
Според популярния Плутарх, който в миналото също е бил сановник в храма на Аполон, пророческото господство на Пития се основавало на вдишването на някакви тайнствени изпарения, излъчващи се от недрата на земята. Но проучвания на геолози не са разкрили сходни газове.
