От война в Украйна към война между руската армия и Путин. До какво ще доведе ``втората фаза`` |
В 10.00 ч. на 21 април на специфична среща в Кремъл министърът на защитата на Русия, армейски военачалник Шойгу, доложи на Путин, че Мариупол е дефинитивно „ овладян ”. Шойгу акцентира също, че в „ Азовстал ” остават блокирани към 2000 души „ въоръжена опозиция ”, а 1478 към този момент „ са се предали ”. За довеждане докрай на интервенцията в „ Азовстал ” щели да бъдат нужни още „ три-четири ” дни.
След като насочи прослава за проявения „ професионализъм и смелост ” от съветската войска и разпореди спомагателни ограничения за финансово компенсиране на участниците в обсадата, Путин съобщи: „ Щурмът на промишлената зона в Мариупол е неуместен ” и заповяда: „ Не е належащо да се бутаме в катакомбите. Промишлената зона в „ Азовстал ” да се блокира по този начин, че и муха да не може да проникне на открито ”.
По-рано, преди отчета на Шойгу, Рамзан Кадиров съобщи, че „ Азовстал ” ще бъде високомерен през днешния ден (21 април) до обяд.
Може да се допусна, че благодарение на Кадиров се организира пропагандна интервенция. Неговата роля е да заплашва - като изобразява „ яростен лай ”, а Путин, със съдействието на Шойгу, разиграва „ красива, благородна постъпка ”. Тя всъщност обаче цели да не се допусне прекратяването на договарянията с украинската страна, както ясно съобщи Зеленски - при положение на преодоляването на Мариупол.
В благозвучие със заповедта на Путин са и данните, че Генерален щаб на Руската федерация е разпоредил периодите за довеждане докрай на „ втората фаза ” на войната да се изместят с един месец напред.
През нощта на 20 април и в ранните часове на 21 април съветската авиация нанесе масиран въздушен удар по територията на „ Азовстал ” със стратегически бомбардировачи Ту-22М3, с потреблението на свръхтежки авиобомби за разрушение на подземни бетонни укрития. Договорените филантропични коридори за извеждане от региона на „ Азовстал ” по-рано бяха провалени от съветска страна.
Андрей Пионтковски (един от патриарсите на съветската демократична опозиция):
„ За пръв път формулировката „ Втора фаза ” на интервенцията в Украйна беше употребена от генерал-полковник Руцкой, заместник-началник на Генерален щаб, на 25 март.
На съвещание на Колегиума на министерството на защитата той „ подмина ” до този миг формалните цели на войната, дефинирани персонално от Путин и по „ военному делово ” конкретизира, че в действителност задачата на войната е „ преодоляването на цялата административна територия на Донецка и на Луганска област ”.
Още по-ясно по този въпрос се произнесе на идващия ден заместник-министърът на защитата генерал-полковник Фомин, член на съветската делегация за „ мирните договаряния ”.
Последвалото решение: „ втората фаза ” на войната да включва единствено „ освобождението на Донбас ”, имаше за цел да прикрие зародилия „ концептуален ” спор на военния връх с Путин и да остави неговото дефинитивно решение, откакто стане явен изходът на „ борбата за Донбас ”.
До този миг настъплението на съветските сили не води до никакви „ съществени и трагични военни резултати в интерес на Русия ”. Драматична са гибелта на почтени и страданието на мирното население.
Кремъл не съумя да активизира по-значителни запаси, въпреки че „ оголиха ” своите „ геополитически флангове ”. Изведени и трансферирани в Украйна бяха така наречен миротворчески сили от Нагорни Карабах, от Южна Осетия, от Абхазия и дори от Таджикистан.
В постоянната си сводка за ситуацията на фронта към 20 април съветникът в президентството на Украйна Олексей Арестович уточни:
„ Изводите от резултатите от първите три дни от началото на „ втората фаза ” демонстрират, че съветската армия „ се старае ”. Както са ги учили в Академията на Генерален щаб на Руската федерация, освен това с храбър и високо родолюбив жар.
Но съветската войска в тази интервенция има четири основни съперника: политическото ръководство; командването на самата операция; пролетната „ обърканост ”, когато бойните дейности са вероятни единствено по продължение на пътища с твърдо покритие, и на последно място - съветската „ специфичност ” всичко да се осмисля и прави в лична координатна система, „ без прилика в останалия свят ”.
До огромна степен сегашната фаза на бойните дейности се измества в областта на осведомително -пропагандните интервенции, задоволително е да погледнем формалните данни за броя на унищожените обекти в Мариупол.
Действията на съветското командване са в несъгласие с предварителните проекти.
Политическите цели на „ втората фаза ” - да се овладеят Донецка и Луганска област в техните административни граници, да се обезпечи сухопътният кулоар към Крим и да се подсигурява цялостното владичество на Русия в Азовско море, са амбициозни сами по себе си. В допълнение обаче сега се вършат опити за осъществяване на „ референдуми ” в обособени обитаеми места в Харковска, Запорожка и в Херсонска област. Като причина на „ мирните ” договаряния да се „ отстояват правата ” на най-малко още две, а в случай че може - и на три нови „ национални републики ”. Всичко това обаче не е обезпечено с нужните сили освен в първия, само че и във втория ешелон, подготвян за интервенцията.
В международната военна история не се помни случай дадена стратегическа настъпателна интервенция да е отдадена на провеждането на церемониал: Парада на успеха на 9 май. Това слага доста твърди рамки по периодите и способите за деяние на войските и на процедура отстрани всевъзможни благоприятни условия за изненада във връзка с съперника.
Като се има поради постъпващото от съдружниците тежко въоръжение и бойна техника, както и наличния запас от време за преодоляването му и за пристъпване към бойното му потребление, разновидностите за развиване на ситуацията по отношение на Парада на Победата в интерес на Украйна са в съответствие 40/60 ”, уточни Арестович.
Григорий Тамар, израелски боен специалист, запасен офицер от Израелските отбранителни сили:
„ Изглежда в тази фаза на интервенцията Русия се стреми да работи доста по-внимателно, като регистрира позволените груби неточности в опита да бъде овладян Киев.
Но те започнаха нахлуване, без да са приключили подготовката на второешелонните съединения и елементи, които изведени от регионите на Киев, Чернигов, Суми, са към момента с невъзстановена боеспособност и имат невисок честен дух.
Това е поради мощния напън на политическото управление за триумф непременно и то към избрана дата. Втората причина е по-съществена, украинската армия се попълня интензивно с тежко въоръжение и бойна техника от съдружниците.
Както в първата фаза на интервенцията, по този начин и в този момент, се демонстрира хроничният проблем за съветските въоръжени сили: неналичието на „ грамотно готова и качествена пехота ”, както на тактическо, по този начин и на оперативно равнище.
Това е проекция на битуващото още от интервала на Съюз на съветските социалистически републики разбиране, че „ готови и качествени ” пехотни елементи и подразделения могат да бъдат сменени от танковите сили. А бронетехниката - без поддръжката на пехотата - напълно компрометира своя капацитет.
Загубите на съветската армия досега в бронетехника и като цяло в транспортни средства се дължат имемнно на неналичието на качествена пехота.
Опитите това да се компенсира с всеобщото потребление на силите на въздушно-десантните войски и на въздушно-щурмовите сили докара до този драматичен резултат - въздушно-десантни войски сега в действителност не съществуват. Загубите са в такава степен колосални, че всички съединения от този жанр войски сега са изведени от зоната на бойните дейности и в регионите за непрекъсната им дислокация, в действителност организират развръщане още веднъж, от „ степен нула ” - това е мнението на Григорий Тамар.
И в случай че се върнем към оценките на Пионтковски за „ втората фаза ” на войната:
„ Най-интересни обаче ще бъдат политическите резултати от „ втората фаза ” и отражението им в Москва. Дори в случай че „ втората фаза ” приключи с позиционно „ реми ”, това би било голяма стратегическа победа за Киев.
В Москва това ще бъде възприето като второ стратегическо проваляне, след борбата за Киев.
Тогава точно спорът сред Генерален щаб и „ Върховното командване ” - в лицето на Путин, ще схване остри и решаващи форми. ”
След като насочи прослава за проявения „ професионализъм и смелост ” от съветската войска и разпореди спомагателни ограничения за финансово компенсиране на участниците в обсадата, Путин съобщи: „ Щурмът на промишлената зона в Мариупол е неуместен ” и заповяда: „ Не е належащо да се бутаме в катакомбите. Промишлената зона в „ Азовстал ” да се блокира по този начин, че и муха да не може да проникне на открито ”.
По-рано, преди отчета на Шойгу, Рамзан Кадиров съобщи, че „ Азовстал ” ще бъде високомерен през днешния ден (21 април) до обяд.
Може да се допусна, че благодарение на Кадиров се организира пропагандна интервенция. Неговата роля е да заплашва - като изобразява „ яростен лай ”, а Путин, със съдействието на Шойгу, разиграва „ красива, благородна постъпка ”. Тя всъщност обаче цели да не се допусне прекратяването на договарянията с украинската страна, както ясно съобщи Зеленски - при положение на преодоляването на Мариупол.
В благозвучие със заповедта на Путин са и данните, че Генерален щаб на Руската федерация е разпоредил периодите за довеждане докрай на „ втората фаза ” на войната да се изместят с един месец напред.
През нощта на 20 април и в ранните часове на 21 април съветската авиация нанесе масиран въздушен удар по територията на „ Азовстал ” със стратегически бомбардировачи Ту-22М3, с потреблението на свръхтежки авиобомби за разрушение на подземни бетонни укрития. Договорените филантропични коридори за извеждане от региона на „ Азовстал ” по-рано бяха провалени от съветска страна.
Андрей Пионтковски (един от патриарсите на съветската демократична опозиция):
„ За пръв път формулировката „ Втора фаза ” на интервенцията в Украйна беше употребена от генерал-полковник Руцкой, заместник-началник на Генерален щаб, на 25 март.
На съвещание на Колегиума на министерството на защитата той „ подмина ” до този миг формалните цели на войната, дефинирани персонално от Путин и по „ военному делово ” конкретизира, че в действителност задачата на войната е „ преодоляването на цялата административна територия на Донецка и на Луганска област ”.
Още по-ясно по този въпрос се произнесе на идващия ден заместник-министърът на защитата генерал-полковник Фомин, член на съветската делегация за „ мирните договаряния ”.
Последвалото решение: „ втората фаза ” на войната да включва единствено „ освобождението на Донбас ”, имаше за цел да прикрие зародилия „ концептуален ” спор на военния връх с Путин и да остави неговото дефинитивно решение, откакто стане явен изходът на „ борбата за Донбас ”.
До този миг настъплението на съветските сили не води до никакви „ съществени и трагични военни резултати в интерес на Русия ”. Драматична са гибелта на почтени и страданието на мирното население.
Кремъл не съумя да активизира по-значителни запаси, въпреки че „ оголиха ” своите „ геополитически флангове ”. Изведени и трансферирани в Украйна бяха така наречен миротворчески сили от Нагорни Карабах, от Южна Осетия, от Абхазия и дори от Таджикистан.
В постоянната си сводка за ситуацията на фронта към 20 април съветникът в президентството на Украйна Олексей Арестович уточни:
„ Изводите от резултатите от първите три дни от началото на „ втората фаза ” демонстрират, че съветската армия „ се старае ”. Както са ги учили в Академията на Генерален щаб на Руската федерация, освен това с храбър и високо родолюбив жар.
Но съветската войска в тази интервенция има четири основни съперника: политическото ръководство; командването на самата операция; пролетната „ обърканост ”, когато бойните дейности са вероятни единствено по продължение на пътища с твърдо покритие, и на последно място - съветската „ специфичност ” всичко да се осмисля и прави в лична координатна система, „ без прилика в останалия свят ”.
До огромна степен сегашната фаза на бойните дейности се измества в областта на осведомително -пропагандните интервенции, задоволително е да погледнем формалните данни за броя на унищожените обекти в Мариупол.
Действията на съветското командване са в несъгласие с предварителните проекти.
Политическите цели на „ втората фаза ” - да се овладеят Донецка и Луганска област в техните административни граници, да се обезпечи сухопътният кулоар към Крим и да се подсигурява цялостното владичество на Русия в Азовско море, са амбициозни сами по себе си. В допълнение обаче сега се вършат опити за осъществяване на „ референдуми ” в обособени обитаеми места в Харковска, Запорожка и в Херсонска област. Като причина на „ мирните ” договаряния да се „ отстояват правата ” на най-малко още две, а в случай че може - и на три нови „ национални републики ”. Всичко това обаче не е обезпечено с нужните сили освен в първия, само че и във втория ешелон, подготвян за интервенцията.
В международната военна история не се помни случай дадена стратегическа настъпателна интервенция да е отдадена на провеждането на церемониал: Парада на успеха на 9 май. Това слага доста твърди рамки по периодите и способите за деяние на войските и на процедура отстрани всевъзможни благоприятни условия за изненада във връзка с съперника.
Като се има поради постъпващото от съдружниците тежко въоръжение и бойна техника, както и наличния запас от време за преодоляването му и за пристъпване към бойното му потребление, разновидностите за развиване на ситуацията по отношение на Парада на Победата в интерес на Украйна са в съответствие 40/60 ”, уточни Арестович.
Григорий Тамар, израелски боен специалист, запасен офицер от Израелските отбранителни сили:
„ Изглежда в тази фаза на интервенцията Русия се стреми да работи доста по-внимателно, като регистрира позволените груби неточности в опита да бъде овладян Киев.
Но те започнаха нахлуване, без да са приключили подготовката на второешелонните съединения и елементи, които изведени от регионите на Киев, Чернигов, Суми, са към момента с невъзстановена боеспособност и имат невисок честен дух.
Това е поради мощния напън на политическото управление за триумф непременно и то към избрана дата. Втората причина е по-съществена, украинската армия се попълня интензивно с тежко въоръжение и бойна техника от съдружниците.
Както в първата фаза на интервенцията, по този начин и в този момент, се демонстрира хроничният проблем за съветските въоръжени сили: неналичието на „ грамотно готова и качествена пехота ”, както на тактическо, по този начин и на оперативно равнище.
Това е проекция на битуващото още от интервала на Съюз на съветските социалистически републики разбиране, че „ готови и качествени ” пехотни елементи и подразделения могат да бъдат сменени от танковите сили. А бронетехниката - без поддръжката на пехотата - напълно компрометира своя капацитет.
Загубите на съветската армия досега в бронетехника и като цяло в транспортни средства се дължат имемнно на неналичието на качествена пехота.
Опитите това да се компенсира с всеобщото потребление на силите на въздушно-десантните войски и на въздушно-щурмовите сили докара до този драматичен резултат - въздушно-десантни войски сега в действителност не съществуват. Загубите са в такава степен колосални, че всички съединения от този жанр войски сега са изведени от зоната на бойните дейности и в регионите за непрекъсната им дислокация, в действителност организират развръщане още веднъж, от „ степен нула ” - това е мнението на Григорий Тамар.
И в случай че се върнем към оценките на Пионтковски за „ втората фаза ” на войната:
„ Най-интересни обаче ще бъдат политическите резултати от „ втората фаза ” и отражението им в Москва. Дори в случай че „ втората фаза ” приключи с позиционно „ реми ”, това би било голяма стратегическа победа за Киев.
В Москва това ще бъде възприето като второ стратегическо проваляне, след борбата за Киев.
Тогава точно спорът сред Генерален щаб и „ Върховното командване ” - в лицето на Путин, ще схване остри и решаващи форми. ”
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ