Заради драстични диети: 13% от младите българки са с тегло под нормата
Увеличава се процентът на затлъстелите деца над 5 години
Почти 13% от българките на възраст сред 19 и 29 година са с тегло под нормата, открило представително изследване на Националния център за публично здраве и разбори. Резултатите бяха обявени на 11-ия Конгрес по хранене в курорта " Св. св. Константин и Елена " край Варна. " Това е нов и сериозен проблем, за решаването на който би трябвало да се подхващат ограничения, тъй като процентът на дамите в детеродна възраст с поднормено тегло надалеч надвишава считаните за естествени 5 на 100 ", сподели проф. Веселка Дулева, шеф отдел " Храни и хранене " в НЦОЗА. Според нея главната причина са мощно рестриктивните диети, на които постоянно се подлагат младите дами.
Наред с това настоящ остава и казусът със затлъстяването на популацията. България е в средата на европейската ранглиста, като се следят промени във възрастовите групи, които са наранени. Сравнителен разбор сред 2014 и 2020 година сочи, че при децата от 1 до 5 година относителният дял на затлъстелите понижава с близо 2,5 пъти, до момента в който при подрастващите от 5 до 19 година се регистрира растеж. Между 28 и 30 на 100 от българчетата страдат от наднормено тегло, като множеството от тях са момчета, уточни Дулева. При дамите най-проблемен е интервалът сред 60 и 65 година, а при мъжете той се появява по-рано. Като цяло обаче за 6 година делът на затлъстелите възрастни хора у нас е намалял с 2%, а страната ни е с по-добри индикатори от страни като Италия, Испания и Франция.
В модела на хранене у нас обаче към момента има съществени дефицити – консумираме малко пълнозърнести храни, риба, мляко и доста сол, захар и наситени мазнини. За да промени картината, центърът работи по редица стратегии за предварителна защита на наднорменото тегло. По една от тях са въведени стандарти за храната, която се сервира в яслите, градините и учебните заведения. В менюто има по-малко сол и мазнини, само че в него не попадат нови фешън артикули като чия, киноа, амарант. " Тези псевдо зърнени храни не са присъщи за района ни, лещата, просото и други родни зърнени храни са по-добрият избор ", безапелационна бе проф. Дулева.
Тя добави, че с цел да работи мозъкът добре, човек би трябвало да приема най-малко 130 грама въглехидрати на ден – бобови храни, самун, макарони. За възрастните хора е потребно 50% от зърнените храни да са пълнозърнести, тъй като интервалът им на разграждане е по-дълъг. За да е здравословно менюто, би трябвало да се ограничи приемът на захар, сладкиши, сиропирани храни и подсладени газирани безалкохолни питиета.
Почти 13% от българките на възраст сред 19 и 29 година са с тегло под нормата, открило представително изследване на Националния център за публично здраве и разбори. Резултатите бяха обявени на 11-ия Конгрес по хранене в курорта " Св. св. Константин и Елена " край Варна. " Това е нов и сериозен проблем, за решаването на който би трябвало да се подхващат ограничения, тъй като процентът на дамите в детеродна възраст с поднормено тегло надалеч надвишава считаните за естествени 5 на 100 ", сподели проф. Веселка Дулева, шеф отдел " Храни и хранене " в НЦОЗА. Според нея главната причина са мощно рестриктивните диети, на които постоянно се подлагат младите дами.
Наред с това настоящ остава и казусът със затлъстяването на популацията. България е в средата на европейската ранглиста, като се следят промени във възрастовите групи, които са наранени. Сравнителен разбор сред 2014 и 2020 година сочи, че при децата от 1 до 5 година относителният дял на затлъстелите понижава с близо 2,5 пъти, до момента в който при подрастващите от 5 до 19 година се регистрира растеж. Между 28 и 30 на 100 от българчетата страдат от наднормено тегло, като множеството от тях са момчета, уточни Дулева. При дамите най-проблемен е интервалът сред 60 и 65 година, а при мъжете той се появява по-рано. Като цяло обаче за 6 година делът на затлъстелите възрастни хора у нас е намалял с 2%, а страната ни е с по-добри индикатори от страни като Италия, Испания и Франция.
В модела на хранене у нас обаче към момента има съществени дефицити – консумираме малко пълнозърнести храни, риба, мляко и доста сол, захар и наситени мазнини. За да промени картината, центърът работи по редица стратегии за предварителна защита на наднорменото тегло. По една от тях са въведени стандарти за храната, която се сервира в яслите, градините и учебните заведения. В менюто има по-малко сол и мазнини, само че в него не попадат нови фешън артикули като чия, киноа, амарант. " Тези псевдо зърнени храни не са присъщи за района ни, лещата, просото и други родни зърнени храни са по-добрият избор ", безапелационна бе проф. Дулева.
Тя добави, че с цел да работи мозъкът добре, човек би трябвало да приема най-малко 130 грама въглехидрати на ден – бобови храни, самун, макарони. За възрастните хора е потребно 50% от зърнените храни да са пълнозърнести, тъй като интервалът им на разграждане е по-дълъг. За да е здравословно менюто, би трябвало да се ограничи приемът на захар, сладкиши, сиропирани храни и подсладени газирани безалкохолни питиета.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ