Белград дължи отговори при визитата на президента Румен Радев
Утре сутринта президентът Румен Радев ще се срещне в Белград със сръбския си сътрудник Александър Вучич, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Разговорите на българският президент в Белград – с Вучич и с премиера Ана Бърнабич – би трябвало да донесат вести за България.
Между София и Белград няма проблеми. Поне по този начин настояват всички политици на най-високо равнище в София. Така е и в Белград.
Преди година Вучич акцентира, че „ дружно Гърция, България и Сърбия са три страни, които са 10 пъти по-силни и нямат неразрешени проблеми “. С Гърция Сърбия може и да няма проблеми. Само че с България има – по въпроса за българското малцинство. Макар че по този въпрос виновност има и София. Защото за танго постоянно трябват двама. Време е София да попита – освен един път и проформа – Белград, по кое време българите в Западните околности ще стартират да се усещат добре. Време е и София да си зададе реторичния въпрос „ А какво върша аз за българите в Западните околности? “. Защото политиците ни обичат да вървят до Димитровград – поради пътя. А за какво не помнят къде е това Босилеград?
Само преди седмица Вучич сподели, че до края на годината Сърбия ще изпревари всички страни, в това число и България, по стандарт на живота, т.е. по заплати и пенсии. Но в този общ кюп липсва „ стандартът “ на българското малцинство. Защото безработицата там е десетки проценти.
На Вучич, тъй като той е мощната (и сякаш единствена) фигура, взимаща решенията в Сърбия, би трябвало да се припомня, че участието в Европейски Съюз – в случай че Сърбия в действителност го желае – се гласоподава от всички страни. И до момента в който има проблеми сред България и Сърбия, това няма да стане. Поради което е необичайно, че в Брюксел виждат Сърбия и Черна гора като водещи измежду претендентите.
С самодейността за връщането на Западните Балкани в дневния ред на Европа София действително играе ролята на медиатор сред Брюксел и Белград. Редно е в тази връзка Вучич да бъде запитан за един „ въпрос на локалното ръководство “. В Босилеград управляващите предходната година арестуваха две паметни плочи с имената на почтените цивилни жертви от Босилеградския разгром, избити на 15-16 май 1917 година в Босилеград и близките села. Плочите са отнети от Демократичния съюз на българите от страна на полицията в Босилеград без пояснение и протокол. По този мотив ръководителят на ДСБ Драголюб Иванчов съобщи: „ Процедурата, по която в Сърбия бяха издигнати десетки монументи на сърби, избити от българи, явно не се отнася за българите, избити от сърби. Ние не можем да чакаме от убийците да слагат монументи и да почитат паметта на жертвите си. Очевидно не са духовно израснали до такава степен. “
Също по този начин, колкото и да е недипломатично, още веднъж би трябвало да бъде подложен въпроса за какво до паметника на Апостола в Босилеград, открит през 2005 година, има чешма. И какво от това ли? Ами на тази чешма под погледа на Апостола се празнува „ освобождението на Босилеград от „ българската фашистка окупация “.В края на април външният ни министър Екатерина Захариева разяснява и така наречен конкурс за възпитаници на тематика " българските кланета " в Сурдулица по време на Първата международна война, проведен от Сърбия. " Това е един образец, че на Балканите вместо да гледаме напред, се връщаме обратно ", съобщи тя. Въпросът е дали Сърбия през миналите няколко месеца е тръгнала напред?
Ако Сърбия в действителност е поела по пътя към Европа, Бърнабич пък би трябвало да бъде питана по какъв начин ще стигнат до Брюксел, откакто единствено преди дни сподели: “До този миг Косово беше тематика табу. Косово беше Сърбия. И точка. Сега би трябвало да намерим компромис. Сърбия в никакъв случай няма да признае независимостта на Косово. Това нещо няма да бъде компромисно решение. “ А по какъв начин тогава Бърнабич би дала отговор на въпроса: „ Добре, Косово е Сърбия. Но в Косово има американска база - „ Бондстийл “. Това значи ли, че Сърбия е окупирана от Америка? “.
Когато еврокомисарят по разширението Йоханес Хан разгласи самодейностите на Европейски Съюз за Западните Балкани в София, една от любопитните е шестата. Тя се отнася до помиряването и добросъседските връзки. Тук Сърбия надали може да бъде избрана като водеща. Видно е, че помиряването е благопожелание, само че не се осъществя.
Добре е да се види и позицията на Белград по отношение на идната покана за участие в НАТО към Македония. Това надали ще се посрещне с отворени прегръдки от Сърбия.
Всъщност, колкото и да е парадоксално, през последните дни на доста по-голяма известност от политиката сред София и Белград, се радваше кравата Пенка. Нейното прекосяване “без документи “ на границата евентуално е илюстрация на „ цифровата съгласуваност “ сред двете страни. Само че паралелно с цифровата, би трябвало да преследваме и действителната съгласуваност. Иначе отиваме във виртуалната действителност. /БГНЕС
Разговорите на българският президент в Белград – с Вучич и с премиера Ана Бърнабич – би трябвало да донесат вести за България.
Между София и Белград няма проблеми. Поне по този начин настояват всички политици на най-високо равнище в София. Така е и в Белград.
Преди година Вучич акцентира, че „ дружно Гърция, България и Сърбия са три страни, които са 10 пъти по-силни и нямат неразрешени проблеми “. С Гърция Сърбия може и да няма проблеми. Само че с България има – по въпроса за българското малцинство. Макар че по този въпрос виновност има и София. Защото за танго постоянно трябват двама. Време е София да попита – освен един път и проформа – Белград, по кое време българите в Западните околности ще стартират да се усещат добре. Време е и София да си зададе реторичния въпрос „ А какво върша аз за българите в Западните околности? “. Защото политиците ни обичат да вървят до Димитровград – поради пътя. А за какво не помнят къде е това Босилеград?
Само преди седмица Вучич сподели, че до края на годината Сърбия ще изпревари всички страни, в това число и България, по стандарт на живота, т.е. по заплати и пенсии. Но в този общ кюп липсва „ стандартът “ на българското малцинство. Защото безработицата там е десетки проценти.
На Вучич, тъй като той е мощната (и сякаш единствена) фигура, взимаща решенията в Сърбия, би трябвало да се припомня, че участието в Европейски Съюз – в случай че Сърбия в действителност го желае – се гласоподава от всички страни. И до момента в който има проблеми сред България и Сърбия, това няма да стане. Поради което е необичайно, че в Брюксел виждат Сърбия и Черна гора като водещи измежду претендентите.
С самодейността за връщането на Западните Балкани в дневния ред на Европа София действително играе ролята на медиатор сред Брюксел и Белград. Редно е в тази връзка Вучич да бъде запитан за един „ въпрос на локалното ръководство “. В Босилеград управляващите предходната година арестуваха две паметни плочи с имената на почтените цивилни жертви от Босилеградския разгром, избити на 15-16 май 1917 година в Босилеград и близките села. Плочите са отнети от Демократичния съюз на българите от страна на полицията в Босилеград без пояснение и протокол. По този мотив ръководителят на ДСБ Драголюб Иванчов съобщи: „ Процедурата, по която в Сърбия бяха издигнати десетки монументи на сърби, избити от българи, явно не се отнася за българите, избити от сърби. Ние не можем да чакаме от убийците да слагат монументи и да почитат паметта на жертвите си. Очевидно не са духовно израснали до такава степен. “
Също по този начин, колкото и да е недипломатично, още веднъж би трябвало да бъде подложен въпроса за какво до паметника на Апостола в Босилеград, открит през 2005 година, има чешма. И какво от това ли? Ами на тази чешма под погледа на Апостола се празнува „ освобождението на Босилеград от „ българската фашистка окупация “.В края на април външният ни министър Екатерина Захариева разяснява и така наречен конкурс за възпитаници на тематика " българските кланета " в Сурдулица по време на Първата международна война, проведен от Сърбия. " Това е един образец, че на Балканите вместо да гледаме напред, се връщаме обратно ", съобщи тя. Въпросът е дали Сърбия през миналите няколко месеца е тръгнала напред?
Ако Сърбия в действителност е поела по пътя към Европа, Бърнабич пък би трябвало да бъде питана по какъв начин ще стигнат до Брюксел, откакто единствено преди дни сподели: “До този миг Косово беше тематика табу. Косово беше Сърбия. И точка. Сега би трябвало да намерим компромис. Сърбия в никакъв случай няма да признае независимостта на Косово. Това нещо няма да бъде компромисно решение. “ А по какъв начин тогава Бърнабич би дала отговор на въпроса: „ Добре, Косово е Сърбия. Но в Косово има американска база - „ Бондстийл “. Това значи ли, че Сърбия е окупирана от Америка? “.
Когато еврокомисарят по разширението Йоханес Хан разгласи самодейностите на Европейски Съюз за Западните Балкани в София, една от любопитните е шестата. Тя се отнася до помиряването и добросъседските връзки. Тук Сърбия надали може да бъде избрана като водеща. Видно е, че помиряването е благопожелание, само че не се осъществя.
Добре е да се види и позицията на Белград по отношение на идната покана за участие в НАТО към Македония. Това надали ще се посрещне с отворени прегръдки от Сърбия.
Всъщност, колкото и да е парадоксално, през последните дни на доста по-голяма известност от политиката сред София и Белград, се радваше кравата Пенка. Нейното прекосяване “без документи “ на границата евентуално е илюстрация на „ цифровата съгласуваност “ сред двете страни. Само че паралелно с цифровата, би трябвало да преследваме и действителната съгласуваност. Иначе отиваме във виртуалната действителност. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ