WSJ: Външнополитическите успехи на Путин само маскират слабостта на Русия
Успехите на Путин маскират слабостта на Русия, написа в The Wall Street Journal коментаторът Уолтър Ръсел Мид в обявата си „ Putin’s Success Masks Russian Weakness”. Външнополитическият нюх на Владимир Путин към този момент цяло десетилетие по едно и също време „ омагьосна и ужасява света”.
„ След 2008 година Владимир Путин раздели Грузия, нахлу в Украйна и анексира Крим. Той издигна могъществото и престижа на Русия на най-високото ниво след Студената война. Той със мощ върна Русия назад в Близкия Изток, намеси се в президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година Демонстрира ненадмината дарба да трансформира информацията в оръжие и укрепи мощта на Русия с цената на дребни разходи” - отбелязва създателят. С други думи Путин се специализира в нарушение на разпоредбите.
В същото време, до момента в който политиката на Съединени американски щати става все по-неудържима, външната политика на Русия става все по-сдържана.
През февруари Военновъздушни сили и артилерията на Съединени американски щати унищожиха „ стотици съветски наемници” в Сирия, само че отговорът на Путин беше непретенциозен. През март той разгласи първото за 20 година редуциране на военните разноски. През април умерено реагира на „ националната революция” срещу проруското държавно управление в Армения. През май реши да не се намесва, когато Израел бомбардира ирански военни обекти в Сирия. Москва даде да се разбере, че е най-малко частично солидарна със Съединени американски щати по отношение на бъдещето на Иран в Сирия.
„ Господин Путин не е трансформирал възгледите си и не е решил да открива другарски връзки със Запада. Той смекчава своята външна политика, тъй като реализира доста от поставените си цели и в този момент най-хубавият вид за него е консолидиране на успехите” – написа създателят.
Западът към този момент не съставлява заплаха за Русия. „ Истинският въпрос е каква заплаха съставлява Русия за Запада. Господин Путин не е Сталин. Той се стреми да отслаби Запада, не да го разрушава” безапелационен е Уолтър Ръсел Мид.
Периодът на релативно мъртвило в Близкия Изток също е от изгода за Русия. Путин не може да се надява, Русия да се трансформира в държава-хегемон в района, обаче той ще се опита най-малко да размени Съединени американски щати като първостепенна уравновесяваща мощ и първокачествен дипломатически медиатор в Близкия Изток.
Сега събитията се развиват в интерес на Путин, написа коментаторът на The Wall Street Journal. Ако Сирия продължи да остава „ игрална площадка за външни сили”, то Съединени американски щати и Израел избират да виждат там като водач Русия, а не Иран.
Като цяло в Близкия Изток позицията на Кремъл зависи от „ снизходителността” на Америка. „ Ако президентът на Съединени американски щати Тръмп реши да направи битката с режима на Съединени американски щати основна част от своята антииранска тактика, то на господин Путин евентуално ще му се наложи да следи в профил рухването на своя клиент” – написа специалистът.
Независимо от триумфите на Владимир Путин, Русия е към момента слаба, се отбелязва в публикацията. Нейното въздействие върху другите страни е лимитирано. Китай реализира благоразположението на своите съседи посредством многомилиардни планове, до момента в който Русия може да предложи прекомерно по-малко.
Впрочем вътрешното състояние в Русия също изисква въздържаност. Докато поредицата от външнополитически триумфи на Владимир Путин укрепват неговата известност вътре в страната, фундаментът на неговата власт остава слаб поради неефективната съветска стопанска система.
„ Господин Путин в действителност още веднъж направи Русия велика на интернационалната сцена, само че съветският народ би предпочел той да употребява своята храброст и ловкост за възстановяване на обстановката в страната” – обобщава коментаторът на The Wall Street Journal Уолтър Ръсел Мид.
Превод и редакция: БЛИЦ
„ След 2008 година Владимир Путин раздели Грузия, нахлу в Украйна и анексира Крим. Той издигна могъществото и престижа на Русия на най-високото ниво след Студената война. Той със мощ върна Русия назад в Близкия Изток, намеси се в президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година Демонстрира ненадмината дарба да трансформира информацията в оръжие и укрепи мощта на Русия с цената на дребни разходи” - отбелязва създателят. С други думи Путин се специализира в нарушение на разпоредбите.
В същото време, до момента в който политиката на Съединени американски щати става все по-неудържима, външната политика на Русия става все по-сдържана.
През февруари Военновъздушни сили и артилерията на Съединени американски щати унищожиха „ стотици съветски наемници” в Сирия, само че отговорът на Путин беше непретенциозен. През март той разгласи първото за 20 година редуциране на военните разноски. През април умерено реагира на „ националната революция” срещу проруското държавно управление в Армения. През май реши да не се намесва, когато Израел бомбардира ирански военни обекти в Сирия. Москва даде да се разбере, че е най-малко частично солидарна със Съединени американски щати по отношение на бъдещето на Иран в Сирия.
„ Господин Путин не е трансформирал възгледите си и не е решил да открива другарски връзки със Запада. Той смекчава своята външна политика, тъй като реализира доста от поставените си цели и в този момент най-хубавият вид за него е консолидиране на успехите” – написа създателят.
Западът към този момент не съставлява заплаха за Русия. „ Истинският въпрос е каква заплаха съставлява Русия за Запада. Господин Путин не е Сталин. Той се стреми да отслаби Запада, не да го разрушава” безапелационен е Уолтър Ръсел Мид.
Периодът на релативно мъртвило в Близкия Изток също е от изгода за Русия. Путин не може да се надява, Русия да се трансформира в държава-хегемон в района, обаче той ще се опита най-малко да размени Съединени американски щати като първостепенна уравновесяваща мощ и първокачествен дипломатически медиатор в Близкия Изток.
Сега събитията се развиват в интерес на Путин, написа коментаторът на The Wall Street Journal. Ако Сирия продължи да остава „ игрална площадка за външни сили”, то Съединени американски щати и Израел избират да виждат там като водач Русия, а не Иран.
Като цяло в Близкия Изток позицията на Кремъл зависи от „ снизходителността” на Америка. „ Ако президентът на Съединени американски щати Тръмп реши да направи битката с режима на Съединени американски щати основна част от своята антииранска тактика, то на господин Путин евентуално ще му се наложи да следи в профил рухването на своя клиент” – написа специалистът.
Независимо от триумфите на Владимир Путин, Русия е към момента слаба, се отбелязва в публикацията. Нейното въздействие върху другите страни е лимитирано. Китай реализира благоразположението на своите съседи посредством многомилиардни планове, до момента в който Русия може да предложи прекомерно по-малко.
Впрочем вътрешното състояние в Русия също изисква въздържаност. Докато поредицата от външнополитически триумфи на Владимир Путин укрепват неговата известност вътре в страната, фундаментът на неговата власт остава слаб поради неефективната съветска стопанска система.
„ Господин Путин в действителност още веднъж направи Русия велика на интернационалната сцена, само че съветският народ би предпочел той да употребява своята храброст и ловкост за възстановяване на обстановката в страната” – обобщава коментаторът на The Wall Street Journal Уолтър Ръсел Мид.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ