ДБ иска ``усмирителна риза`` за реформаторския плам на Денков -
" Усмирителна риза " за реформаторския порив на министъра на образованието акад. Николай Денков изиска Демократична България в позиция, оповестена през днешния ден. В нея Демократична България декларират, че е належащо критериите за атестациите на университетските преподаватели оттук насетне да са част от закон, а не да се трансформират с акт на Министерския съвет.
Препоръката е в отговор на учения министър, който реши да промени със размах, без каквито и да било разисквания (които той даде да се разбере, че смята за нездравословни за промяната му) критерии и да ги наложи нелегално на университетските управления посредством импортиран от него план за решение на Министерския съвет.
Това я " взриви " и заваляха негативни мнения, в това число на университетът, в който Денков преподава - Софийският, в това число на Българска академия на науките. Преподаватели са настръхнали, тъй като въпросните унифицирани, единни критерии не може да се приложат за всички области на науката и надалеч не всички специфики са регистрирани. Работещите индикатори за региона на хизикохимика Денков не могат да мери качеството на работата на преподавателите в филантропичната област. Хуманитаристите реагират остро, в медицинските среди - също. Професори и доценти недоумяват за какво се прави толкоз внезапна смяна в случай, че сегашните критерии са на няма и четири години и даже не е измерен резултатът от използването им.
Не единствено това - .
" Предвид дълготрайния темперамент на политиката, потребността от съществено разискване на всевъзможни промени в нея, както от нуждата от оптималната предвидимост на разпоредбите, свързани с развиването на университетския състав, е основателно и неотложно индикаторите и точкуването на минималните национални условия за придобиване на научни степени и заемане на университетски длъжности да се дефинират не с акт на Министерския съвет, а да бъдат включени в Закона за развиване на университетския състав в Република България ", пишат в позицията си от " Демократична България ".
Вкарването на разпоредбите в закон няма да разреши сходно държание и инициативи на нито един министър.
Публикуваме цялостния текст на позицията:
Позиция на Демократична България – Обединение по отношение на:
Проект на Решение на Министерския съвет за установяване на критерии, индикатори и методика за атестиране на университетския състав в държавните висши учебни заведения, подложен на публично разискване от 28 април 2022 година до 30 май 2022 година
Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав в Република България, подложен на публично разискване от 28 април 2022 година до 30 май 2022 година
в подтекста на §17 от преходните и заключителните разпореждания на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година и препоръчаното изменение на член 57 от Закона за висшето обучение
Споделяме декларираните общи цели за възстановяване на качеството на българското висше обучение и повишение на неговата интернационална видимост, само че имаме разлики по значими аспекти от препоръчаните планове.
1. Възразяваме против метода на пробутване на препоръчаните промени.
На 25 февруари 2022 година Народното събрание приема Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за тази година, в който сред първо и второ четене е признат §17 от преходните и заключителните разпореждания, съгласно който средства „ за в допълнение финансиране за нарастване на възнагражденията на лицата от университетския състав в държавните висши учебни заведения “ се дават при изискване, че висшите учебни заведения приведат в период до 30 април критериите и индикаторите в правилниците си за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана с акт на Министерския съвет. Това изискване опонира на член 57 от Закона за висшето обучение (ЗВО), съгласно който висшите учебни заведения атестират преподавателите си по лични критерии и индикатори.
На 20 април 2022 година, при разискване на работна група на Парламентарната комисия по образованието и науката на пакет промени в ЗВО (№47-202-01-1 от 18.01.2022 г.), още веднъж сред първо и второ четене, се предлага изменение в член 57 от ЗВО, с което атестирането на преподавателите към този момент да става „ по индикатори, критерии и методика, избрани с акт на Министерския съвет “.
На 28 април на публично разискване сa сложени плановете за решение и разпореждане на Министерския съвет, с които се оферират промени в минималните национални условия към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната активност на претендентите за придобиване на научни степени и заемане на университетски длъжности във висшите учебни заведения и научните организации, и по едно и също време с това, на съображение на §17 от ЗДБРБ за 2022 година, се предлага нова методика за атестиране на преподавателите съгласно новите индикатори и критерии на тези минимални национални условия.
Доколкото цялата логическа структура на препоръчаните промени, дружно с признатия към този момент §17 от ЗДБРБ за 2022 година, водят до предоговаряне на границите на академичната автономност, открита като фундаментален принцип на висшето обучение в България в Конституцията на Република България и регламентирана по-подробно в глава четвърта на ЗВО, считаме, че толкоз основни въпроси не трябва да се трансформират непрозрачно, сред първо и второ четене в Народното събрание, а следва намерено да бъдат показани пред обществото и сложени на задълбочено публично разискване, за което също да бъде планувано и задоволително време.
2. Възразяваме против метода на предложение на промени в обособени детайли от системата на ръководство на висшето обучение без ясна цялостна идея за нейното реформиране.
Тази система е формирана от два съществени съставния елемент: механизъм за гарантиране на качеството – който се ползва по отношение на всички висши учебни заведения, и механизъм на финансиране – който се ползва единствено по отношение на държавните висши учебни заведения. По отношение на държавните висши учебни заведения тези два механизма би следвало да бъдат съответно свързани между тях.
В края на деветдесетте години на двадесети век българското общество избира демократичен механизъм за гарантиране на качеството, основаващ се на академичната автономност и децентрализацията на академичната отговорност. Той включва два съществени детайла: атестирането – като вътрешен за институциите инструмент за ръководство на качеството, и акредитирането – като външен инструмент за партньорски надзор (peer review). Последният се управлява от страната посредством Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА), само че не под директния надзор на министъра на образованието и науката.
В края на второто десетилетие на двадесет и първи век се прибавят още два детайла – инструмент за централен държавен надзор върху придобиването на научни степени и заемането на университетски длъжности, и държавна рейтинговата система на висшите учебни заведения. И двата нови детайла са под директния надзор на министъра на образованието и науката. Удовлетворяването на минималните национални условия за придобиването на научни степени и заемането на университетски длъжности се управлява от Националния център за информация и документи (НАЦИД). Обичайно рейтинговата система е инструмент за цивилен надзор върху качеството на висшето обучение, който работи, като осведоми пазарното държание на потребителите на висше обучение. В случая рейтинговата система се основава и поддържа от страната. От една страна, тя служи за информиране на потребителите, само че от друга – събира и основава данни, които се употребяват от страната за диференциране на финансирането на институциите и стратегиите съгласно сложна оценка за качество, за наблюдаване и оценка на научноизследователската активност, за одобряване на броя на одобряваните за образование студенти и докторанти. Ключов съставен елемент на всички тези принадлежности е избран набор от наукометрични данни, извлечени от интернационалните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.
Откроява се ясна наклонност – от либерализация назад към етатизация на системата за ръководство на висшето обучение, от децентрализация назад към концентрация на академичната отговорност, към стесняване на академичната автономност. Основният инструмент за това наподобява наукометрията. Затова считаме, че с цел да запазим академичната независимост, при разискване на каквито и да било промени в системата за ръководство на висшето обучение не трябва да губим от взор цялостната картина на процесите и тяхната систематична съгласуваност, както и че би трябвало да сме извънредно деликатни във връзка с структурата на инспекциите и балансите в тази система.
3. Възразяваме против философията зад препоръчаните промени на Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав в Република България.
Предложените промени съставляват опит стандарт за качество, отговарящ на спецификите на научноизследователската активност в региона на естествените науки, да бъде изведен като повсеместен, и натрапен на всички останали научни области и посоки. Това ще докара до неравнопоставено отношение към другите научни области и посоки – едни (най-вече естествените, техническите, инженерните и математическите науки) ще бъдат оценени като висококачествени, а други (най-вече обществените и филантропични науки, както и изкуствата) – като по-нискокачествени, което ще сложи въпроса въобще за тяхната полза. Причината за това е, че при първите науки публичната добавена стойност се мери главно като принос към международното познание, за което препоръчаният стандарт е по-скоро подобаващ, до момента в който при вторите – основна част от тази им стойност е обвързвана с приноса им към знанието в народен проект, както и към развиването на националната просвета и общество, за което препоръчаният стандарт е несъответствуващ. Колкото и потребно да наподобява усилието за увеличение на интернационалната видимост на българските научни проучвания, в случай че това става за сметка на тяхното влияние върху знанието, културата и обществото в България – предвиждаме в по-дългосрочен проект вредите да бъдат надалеч по-големи от изгодите.
Предложените промени изхождат от презумпцията за съмнение и потребност от санкциониране на членовете на университетския състав, а не от тази за тяхното насърчаване и стимулиране към положителни практики. Това се демонстрира в незаинтересоваността към техните действителни благоприятни условия да реализират изискваните резултати. За да могат да разгласяват в влиятелни реферирани и индексирани издания, българските откриватели имат потребност от пълностоен достъп до модерна научна литература, както и до средства за възнаграждение на таксите за издание с отворен достъп за реализиране на оптималната интернационална видимост на изявленията. Това проличава и от препоръчаните периоди. Предлага се новите минимални национални условия да влязат в действие месец след обнародването им в Държавен вестник. Предлага се също те да имат ретроактивно деяние по отношение на към този момент почнали процедури за придобиване на научни степени и заемане на университетски длъжности. В препоръчаната методика за атестиране пък се планува при негативна оценка, да се направи нова препоръка през идната календарна година. Всички тези оферти пренебрегват обстоятелството, че осъществяването на новите условия за издание и цитируемост изискват дълготрайно обмисляне и лишават значително време. Нелогично е хора, които са възнамерявали и са се подготвяли по едни критерии, в този момент да би трябвало да се правят оценка по други. Наложителното решение в този случай е да се плануват рационални периоди, както и да се обезпечат нужните запаси за реализиране на изискваните резултати.
Предложените промени са сложени на публично разискване без да има изясненост по основен аспект от тях – кой и съгласно какви критерии ще дефинира „ листата на научните издателства, оповестен от МОН “, както и какво следва да се случи с референтния лист на НАЦИД.
Основавайки се на изложеното нагоре, настояваме:
1. Да бъдат оттеглени плановете на Решение на Министерския съвет за установяване на критерии, индикатори и методика за атестиране на университетския състав в държавните висши учебни заведения и Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав в Република България, както и предлагането за изменение в член 57 от ЗВО.
2. В §17 от ЗДБРБ за 2022 година да отпадне изискването за привеждане на критериите и индикаторите в правилниците си за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана с акт на Министерския съвет.
Позицията на Демократична България е че промяна на системата на ръководство на висшето обучение е нужна, само че тя следва да се организира в сходство със Стратегията за развиване на висшето обучение в Република България за интервала 2021-2030 година, с ясна цялостна идея, в условия на ефикасен разговор с академичната общественост и задълбочено публично разискване – което заявяваме готовността си градивно да подкрепим.
Предвид дълготрайния темперамент на политиката, потребността от съществено разискване на всевъзможни промени в нея, както от нуждата от оптималната предвидимост на разпоредбите, свързани с развиването на университетския състав, е основателно и неотложно индикаторите и точкуването на минималните национални условия за придобиване на научни степени и заемане на университетски длъжности да се дефинират не с акт на Министерския съвет, а да бъдат включени в Закона за развиване на университетския състав в Република България.
Препоръката е в отговор на учения министър, който реши да промени със размах, без каквито и да било разисквания (които той даде да се разбере, че смята за нездравословни за промяната му) критерии и да ги наложи нелегално на университетските управления посредством импортиран от него план за решение на Министерския съвет.
Това я " взриви " и заваляха негативни мнения, в това число на университетът, в който Денков преподава - Софийският, в това число на Българска академия на науките. Преподаватели са настръхнали, тъй като въпросните унифицирани, единни критерии не може да се приложат за всички области на науката и надалеч не всички специфики са регистрирани. Работещите индикатори за региона на хизикохимика Денков не могат да мери качеството на работата на преподавателите в филантропичната област. Хуманитаристите реагират остро, в медицинските среди - също. Професори и доценти недоумяват за какво се прави толкоз внезапна смяна в случай, че сегашните критерии са на няма и четири години и даже не е измерен резултатът от използването им.
Не единствено това - .
" Предвид дълготрайния темперамент на политиката, потребността от съществено разискване на всевъзможни промени в нея, както от нуждата от оптималната предвидимост на разпоредбите, свързани с развиването на университетския състав, е основателно и неотложно индикаторите и точкуването на минималните национални условия за придобиване на научни степени и заемане на университетски длъжности да се дефинират не с акт на Министерския съвет, а да бъдат включени в Закона за развиване на университетския състав в Република България ", пишат в позицията си от " Демократична България ".
Вкарването на разпоредбите в закон няма да разреши сходно държание и инициативи на нито един министър.
Публикуваме цялостния текст на позицията:
Позиция на Демократична България – Обединение по отношение на:
Проект на Решение на Министерския съвет за установяване на критерии, индикатори и методика за атестиране на университетския състав в държавните висши учебни заведения, подложен на публично разискване от 28 април 2022 година до 30 май 2022 година
Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав в Република България, подложен на публично разискване от 28 април 2022 година до 30 май 2022 година
в подтекста на §17 от преходните и заключителните разпореждания на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година и препоръчаното изменение на член 57 от Закона за висшето обучение
Споделяме декларираните общи цели за възстановяване на качеството на българското висше обучение и повишение на неговата интернационална видимост, само че имаме разлики по значими аспекти от препоръчаните планове.
1. Възразяваме против метода на пробутване на препоръчаните промени.
На 25 февруари 2022 година Народното събрание приема Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за тази година, в който сред първо и второ четене е признат §17 от преходните и заключителните разпореждания, съгласно който средства „ за в допълнение финансиране за нарастване на възнагражденията на лицата от университетския състав в държавните висши учебни заведения “ се дават при изискване, че висшите учебни заведения приведат в период до 30 април критериите и индикаторите в правилниците си за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана с акт на Министерския съвет. Това изискване опонира на член 57 от Закона за висшето обучение (ЗВО), съгласно който висшите учебни заведения атестират преподавателите си по лични критерии и индикатори.
На 20 април 2022 година, при разискване на работна група на Парламентарната комисия по образованието и науката на пакет промени в ЗВО (№47-202-01-1 от 18.01.2022 г.), още веднъж сред първо и второ четене, се предлага изменение в член 57 от ЗВО, с което атестирането на преподавателите към този момент да става „ по индикатори, критерии и методика, избрани с акт на Министерския съвет “.
На 28 април на публично разискване сa сложени плановете за решение и разпореждане на Министерския съвет, с които се оферират промени в минималните национални условия към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната активност на претендентите за придобиване на научни степени и заемане на университетски длъжности във висшите учебни заведения и научните организации, и по едно и също време с това, на съображение на §17 от ЗДБРБ за 2022 година, се предлага нова методика за атестиране на преподавателите съгласно новите индикатори и критерии на тези минимални национални условия.
Доколкото цялата логическа структура на препоръчаните промени, дружно с признатия към този момент §17 от ЗДБРБ за 2022 година, водят до предоговаряне на границите на академичната автономност, открита като фундаментален принцип на висшето обучение в България в Конституцията на Република България и регламентирана по-подробно в глава четвърта на ЗВО, считаме, че толкоз основни въпроси не трябва да се трансформират непрозрачно, сред първо и второ четене в Народното събрание, а следва намерено да бъдат показани пред обществото и сложени на задълбочено публично разискване, за което също да бъде планувано и задоволително време.
2. Възразяваме против метода на предложение на промени в обособени детайли от системата на ръководство на висшето обучение без ясна цялостна идея за нейното реформиране.
Тази система е формирана от два съществени съставния елемент: механизъм за гарантиране на качеството – който се ползва по отношение на всички висши учебни заведения, и механизъм на финансиране – който се ползва единствено по отношение на държавните висши учебни заведения. По отношение на държавните висши учебни заведения тези два механизма би следвало да бъдат съответно свързани между тях.
В края на деветдесетте години на двадесети век българското общество избира демократичен механизъм за гарантиране на качеството, основаващ се на академичната автономност и децентрализацията на академичната отговорност. Той включва два съществени детайла: атестирането – като вътрешен за институциите инструмент за ръководство на качеството, и акредитирането – като външен инструмент за партньорски надзор (peer review). Последният се управлява от страната посредством Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА), само че не под директния надзор на министъра на образованието и науката.
В края на второто десетилетие на двадесет и първи век се прибавят още два детайла – инструмент за централен държавен надзор върху придобиването на научни степени и заемането на университетски длъжности, и държавна рейтинговата система на висшите учебни заведения. И двата нови детайла са под директния надзор на министъра на образованието и науката. Удовлетворяването на минималните национални условия за придобиването на научни степени и заемането на университетски длъжности се управлява от Националния център за информация и документи (НАЦИД). Обичайно рейтинговата система е инструмент за цивилен надзор върху качеството на висшето обучение, който работи, като осведоми пазарното държание на потребителите на висше обучение. В случая рейтинговата система се основава и поддържа от страната. От една страна, тя служи за информиране на потребителите, само че от друга – събира и основава данни, които се употребяват от страната за диференциране на финансирането на институциите и стратегиите съгласно сложна оценка за качество, за наблюдаване и оценка на научноизследователската активност, за одобряване на броя на одобряваните за образование студенти и докторанти. Ключов съставен елемент на всички тези принадлежности е избран набор от наукометрични данни, извлечени от интернационалните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.
Откроява се ясна наклонност – от либерализация назад към етатизация на системата за ръководство на висшето обучение, от децентрализация назад към концентрация на академичната отговорност, към стесняване на академичната автономност. Основният инструмент за това наподобява наукометрията. Затова считаме, че с цел да запазим академичната независимост, при разискване на каквито и да било промени в системата за ръководство на висшето обучение не трябва да губим от взор цялостната картина на процесите и тяхната систематична съгласуваност, както и че би трябвало да сме извънредно деликатни във връзка с структурата на инспекциите и балансите в тази система.
3. Възразяваме против философията зад препоръчаните промени на Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав в Република България.
Предложените промени съставляват опит стандарт за качество, отговарящ на спецификите на научноизследователската активност в региона на естествените науки, да бъде изведен като повсеместен, и натрапен на всички останали научни области и посоки. Това ще докара до неравнопоставено отношение към другите научни области и посоки – едни (най-вече естествените, техническите, инженерните и математическите науки) ще бъдат оценени като висококачествени, а други (най-вече обществените и филантропични науки, както и изкуствата) – като по-нискокачествени, което ще сложи въпроса въобще за тяхната полза. Причината за това е, че при първите науки публичната добавена стойност се мери главно като принос към международното познание, за което препоръчаният стандарт е по-скоро подобаващ, до момента в който при вторите – основна част от тази им стойност е обвързвана с приноса им към знанието в народен проект, както и към развиването на националната просвета и общество, за което препоръчаният стандарт е несъответствуващ. Колкото и потребно да наподобява усилието за увеличение на интернационалната видимост на българските научни проучвания, в случай че това става за сметка на тяхното влияние върху знанието, културата и обществото в България – предвиждаме в по-дългосрочен проект вредите да бъдат надалеч по-големи от изгодите.
Предложените промени изхождат от презумпцията за съмнение и потребност от санкциониране на членовете на университетския състав, а не от тази за тяхното насърчаване и стимулиране към положителни практики. Това се демонстрира в незаинтересоваността към техните действителни благоприятни условия да реализират изискваните резултати. За да могат да разгласяват в влиятелни реферирани и индексирани издания, българските откриватели имат потребност от пълностоен достъп до модерна научна литература, както и до средства за възнаграждение на таксите за издание с отворен достъп за реализиране на оптималната интернационална видимост на изявленията. Това проличава и от препоръчаните периоди. Предлага се новите минимални национални условия да влязат в действие месец след обнародването им в Държавен вестник. Предлага се също те да имат ретроактивно деяние по отношение на към този момент почнали процедури за придобиване на научни степени и заемане на университетски длъжности. В препоръчаната методика за атестиране пък се планува при негативна оценка, да се направи нова препоръка през идната календарна година. Всички тези оферти пренебрегват обстоятелството, че осъществяването на новите условия за издание и цитируемост изискват дълготрайно обмисляне и лишават значително време. Нелогично е хора, които са възнамерявали и са се подготвяли по едни критерии, в този момент да би трябвало да се правят оценка по други. Наложителното решение в този случай е да се плануват рационални периоди, както и да се обезпечат нужните запаси за реализиране на изискваните резултати.
Предложените промени са сложени на публично разискване без да има изясненост по основен аспект от тях – кой и съгласно какви критерии ще дефинира „ листата на научните издателства, оповестен от МОН “, както и какво следва да се случи с референтния лист на НАЦИД.
Основавайки се на изложеното нагоре, настояваме:
1. Да бъдат оттеглени плановете на Решение на Министерския съвет за установяване на критерии, индикатори и методика за атестиране на университетския състав в държавните висши учебни заведения и Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав в Република България, както и предлагането за изменение в член 57 от ЗВО.
2. В §17 от ЗДБРБ за 2022 година да отпадне изискването за привеждане на критериите и индикаторите в правилниците си за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана с акт на Министерския съвет.
Позицията на Демократична България е че промяна на системата на ръководство на висшето обучение е нужна, само че тя следва да се организира в сходство със Стратегията за развиване на висшето обучение в Република България за интервала 2021-2030 година, с ясна цялостна идея, в условия на ефикасен разговор с академичната общественост и задълбочено публично разискване – което заявяваме готовността си градивно да подкрепим.
Предвид дълготрайния темперамент на политиката, потребността от съществено разискване на всевъзможни промени в нея, както от нуждата от оптималната предвидимост на разпоредбите, свързани с развиването на университетския състав, е основателно и неотложно индикаторите и точкуването на минималните национални условия за придобиване на научни степени и заемане на университетски длъжности да се дефинират не с акт на Министерския съвет, а да бъдат включени в Закона за развиване на университетския състав в Република България.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ