Оптимистите живеят по-щастлив живот
Условно хората се разделят на два вида - такива, които излъчват благополучие и такива, които са постоянно нещастни. Щастието, към което всеки се стреми, не зависи от външни условия, то е отражение на вътрешната същина на индивида. Щастливите хора можем да назовем и с друга дума - оптимисти, а нещастните назоваваме също песимисти.
Основни черти на оптимистите, които ги трансформират в щастливи хора
Оптимистите имат построени приятни привички, които се отразяват удобно на живота им. Тези хора не изпитват ненавист, избират да простят и да не помнят неприятното, в сравнение с да разрешат на негативизма да вземе връх в всекидневието им. Лошите усеща и мисли покачват напрежението, водят след себе си тревогата и депресията. Оптимистът е намерил метод да се освобождава от тях, с цел да се радва на хубавите неща.
Оптимистично настроените хора се отнасят с добрина към близките. Добрите действия карат мозъка да създава повече серотонин - хормона на щастието. Той работи благотворно на настроението, покачва възприятието на удовлетворение и задоволство. Така се основават спокойствието и щастието.
Оптимистът не приема сложните моменти като проблем, а като предизвикателство, с което може да се оправи. Това поражда мисли за нови благоприятни условия за изява на позитивните страни на личността, за победа над компликациите.
Оптимистите умеят да се радват на това, което имат. Те не мислят за нещата, които им липсват, а извличат най-хубавото от това, с което разполагат. Така се основава чувство, че нищо не им липсва.
Оптимистите не се ядосват за дребни неща, тъй като ги води вътрешното чувство, че в този къс живот няма време за дребнотемие, то единствено изтощава.
Оптимистично настроеният човек не се обръща обратно към предишното, нито се терзае за бъдещето. Той живее в сегашния миг и извлича удоволствията от мига.
Оптимистът не се съпоставя непрестанно с другите, той се стреми към личния си прогрес и поздравява близките за техния.
Оптимистът следва сърцето си и не търси утвърждението на близките. Той живее своя живот и не позволява песимистите да лишават куража и вярата му.
Всеки оптимист знае, че животът не постоянно е обективен. Той го приема подобен, какъвто е, няма спор със заобикалящата го реалност. Затова всеки оптимист живее в мир със себе си. Това е главната причина за благополучен живот.
Поради всички изброени аргументи не е чудно, че оптимистите живеят по-щастливо и по-дълго. Според направени изследвания продължителността на живот на оптимиста е с 8-10 години повече, в сравнение с песимиста.
Позитивните персони имат освен повече другари, само че и по-добри сантиментални връзки и по-спокоен фамилен живот. Оптимизмът е възприятието, което оказва помощ на хората да позволяват елементарно споровете между тях и да подобрят връзките си. Позитивните хора са по-щастливи в живота от отрицателните.
