Истинският стрес тест
Управляваната от Димитър Радев Българска народна банка разгласи, че в околните дни ще показа решение по какъв начин ще третира просрочията в резултат на пандемията
© Надежда Чипева - Банките се готвят да понесат загуби от просрочията на блокирания поради пандемията бизнес. - Шокът ще е мощен, само че секторът влиза в рецесията с порядъчен остатък на капитал и свръхликвидност. - Българска народна банка даде знак, че ще третира по-снизходително растежа на неприятните заеми в резултат на изключителните ограничения. Ако се гледат последните налични данни на Българска народна банка към края на февруари, съдейки по растежа на портфейлите им, банките би трябвало да са били заринати с претенции за заеми. Сега, две седмици след въведеното изключително състояние, по думите на банкери те са затрупани с претенции от клиенти краткотрайно да не заплащат. Шокът от ограничаващите ограничения по отношение на бизнеса няма по какъв начин да не се придвижи и към кредиторите и всички в бранша се готвят астрономическата пролет да се трансформира в лихвена зима. Надеждите са да е къса, а загубите - лимитирани.
Добрите вести са, че банките влизат в спешен режим с положителни равнища на ликвидност и финансови индикатори, които дават убеденост, че може да се премине през шоково нарастване на необслужваните заеми. Правителството към този момент анонсира проекти през ББР да даде 500 млн. лева портфейлни гаранции на банките по съществуващи и нови заеми, което също би могло да облекчи ситуацията. А към този момент и Българска народна банка даде ясни индикации, че ще третира по-благосклонно просрочията в резултат на изключителното състояние, като елементи се чакат до дни. Последното е изключително значимо за банките, защото внезапен скок на неприятните заеми при обикновено използване на разпоредбите значи начисляване на хранителни запаси и надлежно загуби. Това би понижило финансовата адекватност и даже тя да не стигне до сериозни равнища, банкерите може да са принудени да подхващат дейности, които в допълнение да задълбочат свиването на стопанската система, като да лимитират отпущането на нови заеми.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За какъв удар си приказваме
Колко мощно ще усетят удара банките на този стадий е мъчно да се предвижда и както всичко друго към рецесията, това зависи от продължителността на изключителните ограничения и степента на преодоляване на болестта и ограничение на смъртността от нея. Предвид всеобщото заледяване на бизнеси обаче може да се чака, че постъпленията от лихви ще пресъхнат сензитивно за месеци, защото даже в оптимистичен сюжет след повдигането на изключителното състояние ще е нужно време стопанската система да проработи в естествен режим. Извънредният законов текст, че за интервала на изключителното състояние отпадат наказателни лихви и неустойки, в допълнение понижава тласъците за кредитополучателите да обслужват отговорностите си постоянно.
Миналата година, когато ЕЦБ ревизираше българската банкова система, отрицателният сюжет на стрес теста предвиждаше 2.6% спад на стопанската система през настоящата и още 0.6% през идната. Безработицата се покачваше до най-много 6.6%, а най-големият камшик бяха трите следващи години спад на цените на парцелите.
Към днешна дата тези тогава рисково звучащи цифри надалеч не наподобяват толкоз откъснати от действителността, а по някои параметри може да бъдат надхвърлени. Вече прогнозите за еврозоната и за съответни огромни търговски сътрудници на България сочат спадове в границите на второто тримесечие, мерещи се в десетки проценти, и 4-5% за цялата година.
При отрицателния сюжет четири от шестте проверявани банки прекосяваха хипотетичното упражнение без проблем, а другите две - ПИБ и Инвестбанк, от този момент най-малко отчасти покриха финансовия дефицит. Това дава добра основа да се допуска, че и при настоящия действителен тест банковият бранш като цяло би показал резистентност и потенциалът му да поеме загуби ще е задоволителен. Засега и като ликвидност, и като капитал на равнище система, наподобява, има задоволително буфери за задачата.
Мерките до момента
Първите ограничения на Българска народна банка бяха ориентирани точно в посока да се консервират наличните буфери. Регулаторът забрани на банките да разпределят дял (което подсигурява запазването на 1.6 милиарда лева капитал в системата) и ги ограничи в това да изнасят ликвидност зад граница (което Българска народна банка чака да върне към 7 милиарда лева, изнесени в централите зад граница, назад в страната). И двете не са нещо, което трансформира фундаментално картината, като ограниченията не основават спомагателна отбрана, а по-скоро понижават риска тя да отслабне. Всъщност по последната мярка към този момент се вижда резултат, като депозитите на банките в Българска народна банка са се покачили с към 2.5 милиарда лева в последните дни до 12 милиарда лева, което е резултат от преалокирането на свръхрезерви назад в страната.
Отделно от това и оповестената мярка за кредитни гаранции, ориентирани към портфейлите от дребни и междинни предприятия през ББР, също е инструмент, който би трябвало да намали напрежението върху системата. Разчетите на държавното управление са посредством вложени 500 млн. лева да се покрие риск по експозиции към 2 милиарда лева, а финансовият министър загатна, че при потребност схемата през държавната банка може и да се усили.
Голямото разсрочване
Най-същественият проблем за бранша занапред ще се облече в ясна форма. В банките към този момент се усеща вълна от компании и хора, които няма да могат или няма да желаят да платят идващите си вноски. Това неизбежно значи спад на приходите и растеж на неприятните заеми. Досега тактиките за справяне с това бяха разнородни - някои като ПИБ еднолично оповестиха " кредитна почивка ", като дадат опция на всички свои клиенти да отсрочат заплащанията си, други работят случай съгласно случай, а трети чакат някакъв общ метод и изясненост по какъв начин регулаторът ще подходи към скока на просрочията.
Българска народна банка даде сигнал, че скоро ще има детайлно написано решение, което ще е основано на предписанията и общите критерии на Европейския банков орган (ЕБО) от последните дни. Така по всичко проличава, че банките ще получат известна регулаторна благосклонност.
Като цяло методът на ЕБО е да се отстрани автоматизмът при просрочията в резултат на епидемията, като се подхожда случай по случай. На банките и националните регулатори се дава повече независимост гъвкаво да ползват наредбите на Регламент 575 (основният акт на Европейски Съюз за банковите регулации, в който са написани условия за капитал, ликвидност, провизиране, огромни експозиции и др.), само че и упованието е да се резервира консерватизъм. Идеята е да не се даде опция банките да употребяват изключителната обстановка, с цел да замаскират проблеми и по този начин след време още веднъж да се стигне до вълна банкрути или спасявания.
Например разсрочването на заем няма автоматизирано да вкарва експозицията в графата необслужвани, в случай че не утежнява финансовата позиция на длъжника. Също по този начин рекомендацията на ЕБО е макар забавените заплащания в резултат на натрапен мораториум заемите да могат да не престават да се смятат за обслужвани и сами по себе си да не се смятат за увеличение на кредитния риск. Все отново банките би трябвало да не престават да правят оценка опцията на кредитополучателя да обслужва отговорностите си и нейното вероятно утежняване да се регистрира.
Тук основна ще е съответната интерпретация на Българска народна банка за използване на критериите на ЕБО. В България няма натрапен обществен мораториум на заплащанията, въпреки специфичният закон да анулира наказателни лихви и неустойки, което лишава доста от тласъците длъжниците да вършат регулярни вноски. Самите банкери не са срещу текста и изясняват, че посред рецесия задачата им не е да начисляват наказателни лихви, които не могат да съберат, а да оказват помощ на клиентите си с разсрочване и преструктуриране. Но за задачата би трябвало да имат повече еластичност.
Извън това Българска народна банка остава и с още много неизползвани принадлежности при нужда да отключи краткотрайно капитал или ликвидност. Централната банка към този момент разгласи, че анулира идните планувани нараствания на антицикличния буфер за 1 процентен пункт, само че в системата към този момент има въведени буфери сумарно за 6-7 процентни пункта за другите банки. Те могат да бъдат освобождавани поетапно, а при потребност от ликвидност - и минималните наложителни запаси, което би трябвало да остави задоволително поле за маневриране на банките.
© Надежда Чипева - Банките се готвят да понесат загуби от просрочията на блокирания поради пандемията бизнес. - Шокът ще е мощен, само че секторът влиза в рецесията с порядъчен остатък на капитал и свръхликвидност. - Българска народна банка даде знак, че ще третира по-снизходително растежа на неприятните заеми в резултат на изключителните ограничения. Ако се гледат последните налични данни на Българска народна банка към края на февруари, съдейки по растежа на портфейлите им, банките би трябвало да са били заринати с претенции за заеми. Сега, две седмици след въведеното изключително състояние, по думите на банкери те са затрупани с претенции от клиенти краткотрайно да не заплащат. Шокът от ограничаващите ограничения по отношение на бизнеса няма по какъв начин да не се придвижи и към кредиторите и всички в бранша се готвят астрономическата пролет да се трансформира в лихвена зима. Надеждите са да е къса, а загубите - лимитирани.
Добрите вести са, че банките влизат в спешен режим с положителни равнища на ликвидност и финансови индикатори, които дават убеденост, че може да се премине през шоково нарастване на необслужваните заеми. Правителството към този момент анонсира проекти през ББР да даде 500 млн. лева портфейлни гаранции на банките по съществуващи и нови заеми, което също би могло да облекчи ситуацията. А към този момент и Българска народна банка даде ясни индикации, че ще третира по-благосклонно просрочията в резултат на изключителното състояние, като елементи се чакат до дни. Последното е изключително значимо за банките, защото внезапен скок на неприятните заеми при обикновено използване на разпоредбите значи начисляване на хранителни запаси и надлежно загуби. Това би понижило финансовата адекватност и даже тя да не стигне до сериозни равнища, банкерите може да са принудени да подхващат дейности, които в допълнение да задълбочат свиването на стопанската система, като да лимитират отпущането на нови заеми.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За какъв удар си приказваме
Колко мощно ще усетят удара банките на този стадий е мъчно да се предвижда и както всичко друго към рецесията, това зависи от продължителността на изключителните ограничения и степента на преодоляване на болестта и ограничение на смъртността от нея. Предвид всеобщото заледяване на бизнеси обаче може да се чака, че постъпленията от лихви ще пресъхнат сензитивно за месеци, защото даже в оптимистичен сюжет след повдигането на изключителното състояние ще е нужно време стопанската система да проработи в естествен режим. Извънредният законов текст, че за интервала на изключителното състояние отпадат наказателни лихви и неустойки, в допълнение понижава тласъците за кредитополучателите да обслужват отговорностите си постоянно.
Миналата година, когато ЕЦБ ревизираше българската банкова система, отрицателният сюжет на стрес теста предвиждаше 2.6% спад на стопанската система през настоящата и още 0.6% през идната. Безработицата се покачваше до най-много 6.6%, а най-големият камшик бяха трите следващи години спад на цените на парцелите.
Към днешна дата тези тогава рисково звучащи цифри надалеч не наподобяват толкоз откъснати от действителността, а по някои параметри може да бъдат надхвърлени. Вече прогнозите за еврозоната и за съответни огромни търговски сътрудници на България сочат спадове в границите на второто тримесечие, мерещи се в десетки проценти, и 4-5% за цялата година.
При отрицателния сюжет четири от шестте проверявани банки прекосяваха хипотетичното упражнение без проблем, а другите две - ПИБ и Инвестбанк, от този момент най-малко отчасти покриха финансовия дефицит. Това дава добра основа да се допуска, че и при настоящия действителен тест банковият бранш като цяло би показал резистентност и потенциалът му да поеме загуби ще е задоволителен. Засега и като ликвидност, и като капитал на равнище система, наподобява, има задоволително буфери за задачата.
Мерките до момента
Първите ограничения на Българска народна банка бяха ориентирани точно в посока да се консервират наличните буфери. Регулаторът забрани на банките да разпределят дял (което подсигурява запазването на 1.6 милиарда лева капитал в системата) и ги ограничи в това да изнасят ликвидност зад граница (което Българска народна банка чака да върне към 7 милиарда лева, изнесени в централите зад граница, назад в страната). И двете не са нещо, което трансформира фундаментално картината, като ограниченията не основават спомагателна отбрана, а по-скоро понижават риска тя да отслабне. Всъщност по последната мярка към този момент се вижда резултат, като депозитите на банките в Българска народна банка са се покачили с към 2.5 милиарда лева в последните дни до 12 милиарда лева, което е резултат от преалокирането на свръхрезерви назад в страната.
Отделно от това и оповестената мярка за кредитни гаранции, ориентирани към портфейлите от дребни и междинни предприятия през ББР, също е инструмент, който би трябвало да намали напрежението върху системата. Разчетите на държавното управление са посредством вложени 500 млн. лева да се покрие риск по експозиции към 2 милиарда лева, а финансовият министър загатна, че при потребност схемата през държавната банка може и да се усили.
Голямото разсрочване
Най-същественият проблем за бранша занапред ще се облече в ясна форма. В банките към този момент се усеща вълна от компании и хора, които няма да могат или няма да желаят да платят идващите си вноски. Това неизбежно значи спад на приходите и растеж на неприятните заеми. Досега тактиките за справяне с това бяха разнородни - някои като ПИБ еднолично оповестиха " кредитна почивка ", като дадат опция на всички свои клиенти да отсрочат заплащанията си, други работят случай съгласно случай, а трети чакат някакъв общ метод и изясненост по какъв начин регулаторът ще подходи към скока на просрочията.
Българска народна банка даде сигнал, че скоро ще има детайлно написано решение, което ще е основано на предписанията и общите критерии на Европейския банков орган (ЕБО) от последните дни. Така по всичко проличава, че банките ще получат известна регулаторна благосклонност.
Като цяло методът на ЕБО е да се отстрани автоматизмът при просрочията в резултат на епидемията, като се подхожда случай по случай. На банките и националните регулатори се дава повече независимост гъвкаво да ползват наредбите на Регламент 575 (основният акт на Европейски Съюз за банковите регулации, в който са написани условия за капитал, ликвидност, провизиране, огромни експозиции и др.), само че и упованието е да се резервира консерватизъм. Идеята е да не се даде опция банките да употребяват изключителната обстановка, с цел да замаскират проблеми и по този начин след време още веднъж да се стигне до вълна банкрути или спасявания.
Например разсрочването на заем няма автоматизирано да вкарва експозицията в графата необслужвани, в случай че не утежнява финансовата позиция на длъжника. Също по този начин рекомендацията на ЕБО е макар забавените заплащания в резултат на натрапен мораториум заемите да могат да не престават да се смятат за обслужвани и сами по себе си да не се смятат за увеличение на кредитния риск. Все отново банките би трябвало да не престават да правят оценка опцията на кредитополучателя да обслужва отговорностите си и нейното вероятно утежняване да се регистрира.
Тук основна ще е съответната интерпретация на Българска народна банка за използване на критериите на ЕБО. В България няма натрапен обществен мораториум на заплащанията, въпреки специфичният закон да анулира наказателни лихви и неустойки, което лишава доста от тласъците длъжниците да вършат регулярни вноски. Самите банкери не са срещу текста и изясняват, че посред рецесия задачата им не е да начисляват наказателни лихви, които не могат да съберат, а да оказват помощ на клиентите си с разсрочване и преструктуриране. Но за задачата би трябвало да имат повече еластичност.
Извън това Българска народна банка остава и с още много неизползвани принадлежности при нужда да отключи краткотрайно капитал или ликвидност. Централната банка към този момент разгласи, че анулира идните планувани нараствания на антицикличния буфер за 1 процентен пункт, само че в системата към този момент има въведени буфери сумарно за 6-7 процентни пункта за другите банки. Те могат да бъдат освобождавани поетапно, а при потребност от ликвидност - и минималните наложителни запаси, което би трябвало да остави задоволително поле за маневриране на банките.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ