8 безценни неща, които сме загубили завинаги
Уолтър Крайслер-младши, синът на създателя на корпорацията Крайслер, през целия си живот се занимава интензивно с изкуство; като възрастен той даже оказва помощ за развиването на сбирката на Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк. Но евентуално ще запомни най-добре едно съответно произведение, което купува още като младеж. На 14-годишна възраст Крайслер купува дребна картина, на която е изобразена гола жена, и гордо я излага в стаята в общежитието си. Началникът на общежитието обаче очевидно е сметнал творбата за неприлична… и я унищожава. За разлика обаче от по-голямата част от голите картини, които могат да се намерят в стаята на един младеж, това голо тяло в действителност е нарисувано от Огюст Реноар.
Докато приказваме за изкуство, дано да поговорим за тъжната орис, която сполетява една картина на Пабло Пикасо, наречена „ Le Peintre “. (Между другото, Пикасо употребява това заглавие, което в превод от френски значи „ Художникът “, за няколко произведения, тъй че в случай че сте виждали някой „ Le Peintre “ да виси в изложба, това е причината). През 1998 година картината, за която става дума, се транспортира в товарния отсек на аероплан на SwissAir. Трагично, самолетът се разрушава край крайбрежията на Нова Скотия, като умират всичките 229 души на борда. Въпреки че огромна част от товара в последна сметка е възобновена, единствената диря от картината – на стойност 1,5 милиона $ – която в миналото е открита, е 20-сантиметрово парче платно.
През есента на 1922 година Хемингуей живее в Париж като сътрудник на „ Торонто Стар “. През ноември той пътува до Швейцария, с цел да отрази конференцията в Лозана, и моли брачната половинка си Хадли да вземе влака и да се причисли към него. Тя се съгласява и опакова всичките му ръкописи, с цел да може той да ги покаже на негов нов си сътрудник. След като се качва на влака, Хадли прибира багажа и отива да си купи вода. Когато се връща обаче, чантата с всичката работа на мъжа й, в това число и копията, е изчезнала.
Когато идва в Швейцария и оповестява неприятната вест, Хемингуей си купува билет до Париж и отива в жилището им, с цел да се увери, че фактически всичко е изчезнало. Както ще опише по-късно в „ Безкраен празник “: „ Беше правилно и си припомням какво направих през нощта, откакто влязох в жилището и открих, че е правилно. “
Колкото и да е тъжна кражбата на Хемингуей, в действителност един различен случай е провъзгласен за „ най-голямото закононарушение в литературната история “. Преди гибелта си лорд Байрон написва записки, които разкриват скандални детайлности за бурния му брак и хипотетичните странични връзки – в резюме, сигурен бестселър. Но след неговата гибел тримата му най-близки другари, измежду които и поетът Томас Мур, се събират… и хвърлят целия ръкопис в огъня. Защо? Защото, споделят те, желали да запазят репутацията на приятеля си и да защитат фамилията му. Но историците считат, че може би са имали други претекстове: ревнивост и някакви лични ползи. Например единият от забърканите мъже, дългогодишният другар на Байрон Джон Кам Хобхаус, е бил член на Народното събрание – и евентуално не е желал репутацията му да бъде накърнена от връзката му с неприличните занимания на създателя. Каквато и да е била мотивацията, този безспорно занимателен спомен към този момент е загубен вечно.
През 1964 година едно 17-годишно момче на име Стивън Спилбърг притегля сестра си, приятелите си, майка си и гимназиалния оркестър, с цел да му оказват помощ да сътвори първия си пълнометражен филм – 135-минутна лента със заглавие „ Firelight “. След единствената му обществена прожекция, пред към 500 души, Спилбърг дава няколко от копията на продуцент, като заготовка за уменията си. Когато се връща в офиса на продуцента, с цел да си ги вземе, той е изгонен, а копията ги няма. Въпреки че по-голямата част от кино лентата е изгубена в историята, към 3 минути и 50 секунди от зърнестите фрагменти през днешния ден могат да бъдат открити онлайн. Спилбърг е казвал тази му работа е помогнала за основаването на „ Близки срещи от третия тип “, тъй че може би въпреки всичко не всичко е изгубено.
Има моменти, в който преднамерено би трябвало да спрем зашеметяващата хубост на природата. Водопадът Гуайра на границата сред Бразилия и Парагвай е невероятна проява на естествено знамение с височина от 114 метра и плач, който можеше да се чуе на 30 километра разстояние. За да го представим в вероятност, приказва се, че водопадът Гуайра имал два пъти по-голям дебит от Ниагарския, което се равнява на повече от 6000 тона вода в секунда. Според някои оценки този дебит може да е бил даже над два пъти по-голям – в действителност зашеметяващо величествена панорама. Когато обаче е построен язовирът Итаипу с дължина 8 километра, той изцяло потапя водопада. Честно казано, язовирът обезпечава към 75 % от електрическата енергия на Парагвай, и над 10 % от електрическата енергия на Бразилия, тъй че не е мъчно да се разбере за какво е взето решението за построяването на язовира.
Водопадите са едно, само че до Хаваите в действителност изчезва цялостен остров? Това се случва през 2018 година и става въпрос за Ийст Алънд, който е разплодник на застрашени типове като хавайския тюлен духовник и зелената морска костенурка. Той обаче е ниско над морското ниво и ураганът Уалака съумява да го унищожи. Въпреки че откривателите чакат Ийст Айлънд да ерозира постепенно през идващия век, те са потресени, когато това се случва безусловно за една нощ.
В средата на 15 в. испанският духовник Диего де Ланда смята статуите, книгите и документите на маите за „ суеверия и неистини на дявола “ и съвсем собственоръчно унищожава 5000 религиозни изображения и над 20 творби единствено в един град. Погромът, осъществен от Де Ланда и други европейци, е толкоз цялостен, че през днешния ден са известни единствено четири истински творби – Кодексите на маите, както и някои зле непокътнати фрагменти, които като цяло са нечетливи. Изследователите съпоставят този акт с опожаряването на Александрийската библиотека – към момента не знаем каква информация е била изгубена.
