Книга | Илън Мъск на У. Айзъксън: Геният има много лица
Уолтър Айзъксън, прочут с биографиите си на иноватори като Леонардо да Винчи, Дженифър Даудна и Стив Джобс, споделя, че следенето на живота на Илън Мъск му е основало най-силни главоболия. Причината? " Борещите се идентичности ", изяснява биографът пред телевизионния канал CNBC. Според него брилянтният бизнесмен не би съумял без маниите и демоните, загнездили се у него от детството .
Един виц свързва Мъск и вложителя Питър Тийл, до момента в който опипват почвата за основаването на PayPal. Годината е 2000: Мъск кани Тийл в своя " Макларън F1 ". " Какво може да прави тази кола, " пита Тийл. " Само гледай ", споделя 29-годишният Мъск и дава " мръсна газ ". Най-бързата кола в света тогава се завърта, удря ограждение и излетява с гръм и тропот във въздуха. " Поне това сподели на Питър, че не се опасявам от риска, " споделя по-късно Мъск.
" Да, разбрах, че е малко вманиачен, " заключава Тийл след злополуката. За Мъск, в случай че не натиснеш педала до дъно, в никакъв случай няма да схванеш къде е границата на вероятното. В неговия свят наложителни остават единствено законите на физиката , а не писаните условия за резистентност и сигурност.
" Враждебността ме оформи ", споделя иноваторът. Апетитът към риск е поддържан от предел на толерантност към болежка, висок до небето, резултат от детските години, когато постоянно е обичай от съученици: той не умее да чете сигналите на средата. " Емпатията не му се удава естествено и той няма нито предпочитание, нито инстинкт да се харесва " , написа Айзъксън.
Реклама
Историята на родната му Южна Африка е белязана от принуждение и кръв, укрепвайки увереността, че с експанзия оцеляваш. Ако искаш да си в сигурност, би трябвало не да участваш в играта, а да си купиш цялото игрище. По-късно работохолизмът ще измества прочувствената болежка от психически рани. Безчувствеността ще затваря очите на страха пред неуспеха: Мъск трансформира разрушението на прототипите в излаз, последващо ходило на опит по стълбата до върха на нововъведението.
Бащата Еръл е най-грозният изверг в описа на Айзъксън : животът към него кипи с гейзери от психически гнет и устен тормоз. Тъжното съвпадане е, че по усещания на членове на фамилията с годините Илън, щом се озове в тъмния си, пъклен набор, замязва на татко си. Отношението към личността и гените на Еръл Мъск е оплетено: Мъск младши го назовава " ужасяващ човек ", който " възнамерява от позицията на злото ", недоумява по какъв начин интелектът е мигрирал от инженерството към " вещерството ", само че не поставя юзди на личната си токсичност и я натрапва като сателит, с който светът би трябвало да се съгласи.
Признанието на Илон, че има синдром на Аспергер в телевизионното предаване Saturday Night Live през 2021 г, подкани обществото към схващане. Айзъксън рециклира същата концепция. Да, грубостта и безскрупулността не би трябвало да са извинени, написа в края на книгата. Но за мото употребява монолога от същото предаване: " На всички, които съм обидил, желая да кажа, аз преоткрих електрическите коли и изпращам хора на Марс с галактически транспортен съд. Нали не мислехте, че ще бъда нормалният, спокоен вид? "
Мъск не просто е чудноват откривател и доста богат човек: посредством компании като Tesla той пренарежда индустрии; със SpaceХ строи ракети, извежда спътници в орбита, дърпа конци в геополитиката; посредством платформата X, някогашен Twitter, въздейства на публични настройки, значими за демокрацията . Миналото познава истории за гении, минали трайно към тъмната си страна.
Реклама
Влиянието, което шепа титани като него упражняват, е част от архитектурата на капитализма в Съединени американски щати. Затова портретът на Мъск ражда безпокойствие: не дали посамозабравилият се нарцис заслужава индулгенция, а до каква степен това буре с барут е покрай съчка кибрит. А може би, както в приказките, светлата страна побеждава?
Мъск може да е прагматичен състезател: разногласието към сателитното покритие на воюваща Украйна изсипа милиони долари за SpaceX oт Пентагона. Талантът му на инженер е съвсем неосъществим: гради индустриални вериги като мостове, извеждащи мечти до действителността. " Фондацията " на Айзък Азимов и " Пътеводител на галактическия стопаджия " на Дъглас Адамс избистрят овреме сюжета за застрашената планета, където той е воин избавител.
Предприемачеството му е задача: колите на Tesla са грижа за Земята, SpaceX e развъдник, финансиращ похода към Марс. За човек, строящ машини, вярата в полезността на индивида пред робота е учудваща и сантиментална . Решен е да подчини плановете си за изкуствен интелект - хуманоидът-робот Optimus, супер-компютърът Dojo, чиповете на Neuralink за връзка мозък/компютър, ботовете на X.AI - на разширението на човешкото схващане. Но месианството кривва и в параноя. " Twitter трябваше да бъде бизнес за милиарди, а не продължение на слабостите и странностите на Илън Мъск, " написа Айзъксън. Разбира се, че демоните не спят.
Затваряме книгата и сходно на детето Илън опитваме да заживеем във приказен свят. Какво ли вършим, в случай че колосите там имат по няколко лица?
Един виц свързва Мъск и вложителя Питър Тийл, до момента в който опипват почвата за основаването на PayPal. Годината е 2000: Мъск кани Тийл в своя " Макларън F1 ". " Какво може да прави тази кола, " пита Тийл. " Само гледай ", споделя 29-годишният Мъск и дава " мръсна газ ". Най-бързата кола в света тогава се завърта, удря ограждение и излетява с гръм и тропот във въздуха. " Поне това сподели на Питър, че не се опасявам от риска, " споделя по-късно Мъск.
" Да, разбрах, че е малко вманиачен, " заключава Тийл след злополуката. За Мъск, в случай че не натиснеш педала до дъно, в никакъв случай няма да схванеш къде е границата на вероятното. В неговия свят наложителни остават единствено законите на физиката , а не писаните условия за резистентност и сигурност.
" Враждебността ме оформи ", споделя иноваторът. Апетитът към риск е поддържан от предел на толерантност към болежка, висок до небето, резултат от детските години, когато постоянно е обичай от съученици: той не умее да чете сигналите на средата. " Емпатията не му се удава естествено и той няма нито предпочитание, нито инстинкт да се харесва " , написа Айзъксън.
Реклама
Историята на родната му Южна Африка е белязана от принуждение и кръв, укрепвайки увереността, че с експанзия оцеляваш. Ако искаш да си в сигурност, би трябвало не да участваш в играта, а да си купиш цялото игрище. По-късно работохолизмът ще измества прочувствената болежка от психически рани. Безчувствеността ще затваря очите на страха пред неуспеха: Мъск трансформира разрушението на прототипите в излаз, последващо ходило на опит по стълбата до върха на нововъведението.
Бащата Еръл е най-грозният изверг в описа на Айзъксън : животът към него кипи с гейзери от психически гнет и устен тормоз. Тъжното съвпадане е, че по усещания на членове на фамилията с годините Илън, щом се озове в тъмния си, пъклен набор, замязва на татко си. Отношението към личността и гените на Еръл Мъск е оплетено: Мъск младши го назовава " ужасяващ човек ", който " възнамерява от позицията на злото ", недоумява по какъв начин интелектът е мигрирал от инженерството към " вещерството ", само че не поставя юзди на личната си токсичност и я натрапва като сателит, с който светът би трябвало да се съгласи.
Признанието на Илон, че има синдром на Аспергер в телевизионното предаване Saturday Night Live през 2021 г, подкани обществото към схващане. Айзъксън рециклира същата концепция. Да, грубостта и безскрупулността не би трябвало да са извинени, написа в края на книгата. Но за мото употребява монолога от същото предаване: " На всички, които съм обидил, желая да кажа, аз преоткрих електрическите коли и изпращам хора на Марс с галактически транспортен съд. Нали не мислехте, че ще бъда нормалният, спокоен вид? "
Мъск не просто е чудноват откривател и доста богат човек: посредством компании като Tesla той пренарежда индустрии; със SpaceХ строи ракети, извежда спътници в орбита, дърпа конци в геополитиката; посредством платформата X, някогашен Twitter, въздейства на публични настройки, значими за демокрацията . Миналото познава истории за гении, минали трайно към тъмната си страна.
Реклама
Влиянието, което шепа титани като него упражняват, е част от архитектурата на капитализма в Съединени американски щати. Затова портретът на Мъск ражда безпокойствие: не дали посамозабравилият се нарцис заслужава индулгенция, а до каква степен това буре с барут е покрай съчка кибрит. А може би, както в приказките, светлата страна побеждава?
Мъск може да е прагматичен състезател: разногласието към сателитното покритие на воюваща Украйна изсипа милиони долари за SpaceX oт Пентагона. Талантът му на инженер е съвсем неосъществим: гради индустриални вериги като мостове, извеждащи мечти до действителността. " Фондацията " на Айзък Азимов и " Пътеводител на галактическия стопаджия " на Дъглас Адамс избистрят овреме сюжета за застрашената планета, където той е воин избавител.
Предприемачеството му е задача: колите на Tesla са грижа за Земята, SpaceX e развъдник, финансиращ похода към Марс. За човек, строящ машини, вярата в полезността на индивида пред робота е учудваща и сантиментална . Решен е да подчини плановете си за изкуствен интелект - хуманоидът-робот Optimus, супер-компютърът Dojo, чиповете на Neuralink за връзка мозък/компютър, ботовете на X.AI - на разширението на човешкото схващане. Но месианството кривва и в параноя. " Twitter трябваше да бъде бизнес за милиарди, а не продължение на слабостите и странностите на Илън Мъск, " написа Айзъксън. Разбира се, че демоните не спят.
Затваряме книгата и сходно на детето Илън опитваме да заживеем във приказен свят. Какво ли вършим, в случай че колосите там имат по няколко лица?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ