Зловещи данни за трансплантациите в България
" Умираме постепенно, незабелязано почти…
От сърдечно трансплантираните през 2013 година, останах жив единствено аз. Положението е ужасяващо обезпокоително и не трябва да завираме главите си в пясъка, тъй като и това е част от процеса на донорство и трансплантациите. А този развой не е по никакъв начин насърчителен ", споделя Георги Пеев.
Трансплантациите са една от областите, в които медицината в България се пробва да се развива през последните години. Поради доста аргументи обаче нещата не се получават задоволително добре. Доказателство за това се оказва, че са и резултатите от високотехнологичните интервенции, написа пише clinica.bg . За страдание, смътността при тях е по-висока, в сравнение с в страните, където тази активност е рутинна. Резултатите не са непредвидени - те са директно отражение на положението на здравната ни система.
Три са направленията, в които у нас се вършат органни трансплантации – сърдечни, бъбречни и чернодробни. Макар и в друга степен резултатите при всички тях са по-ниски спрямо тези в други страни от Европейски Съюз или Съединени американски щати.
Сърце
Общо 47 трансплантации на сърце са осъществени у нас от 2010 година до тази година (всички употребявани данни в материала за България са предоставени от Изпълнителна организация " Медицински контрол " (ИАМН) в формален отговор на въпроси на clinica.bg). За миналите 12 години 30 от оперираните пациенти са умряли или 63.8% от всички.
Според израелската университетска болница Newark Beth Israel Medical Center (NBIMC), която е и една от десетте най-хубави сърдечни центъра в страната, преживяемостта след сходна трансплантация при възрастни след една година е над 85%, а след пет години е над 69%.
Пациентите, които умират в границите на година след интервенцията е единствено 4%.
У нас обаче данните са разнообразни. Преди пет години в страната са осъществени пет трансплантации, като сега и петимата пациенти са мъртви, т.е. преживяемостта е 0%. 100% е смъртността от 2019 година и 2020 година до момента, когато са направени надлежно две и една трансплантации. От 2018 година и 2021 година до момента, когато е имало надлежно 4 и 2 трансплантации, преживяемостта досега е 50%.
Бъбрек
По-добри са резултатите при бъбречните трансплантации. От 2010 година до началото на тази година у нас са направени 269 присаждания на този орган от трупен донор, като 112 от реципиентите или 41.6%, са умряли. Много по-добри са резултатите при трансплантациите от жив донор. За същия интервал те са били 123, а умрелите реципиенти са едвам 21 или 17% от всички.
Според публикация в NEJM петгодишната преживяемост в Съединени американски щати при бъбречна трансплантация от мъртъв донор е 72%, а от жив – 85%. В Австралия и Канада тези индикатори са още по-добри – 81% и 90%, а в Европа са надлежно 79% и 87%.
У нас през 2017 година са осъществени 32 бъбречни трансплантации от трупен донор, като 13 или 40% от пациентите, до момента са умряли. През 2018 година трансплантациите са били 20, а смъртните случаи досега са 18 или 90%, през 2019 година от 23 оперирани, до момента са умряли 8 души или 34.7%, през 2020 година са направени две интервенции и смъртността до момента е 50%, а предходната година от 19 трансплантирани, шестима или 31.5%, са починали.
Черен дроб
Тук резултатите у нас са най-хубави. От 2010 година до момента има 117 трансплантации от трупен донор, като умряли са 43 пациента или 36.7% от всички. Броят на интервенциите от жив донор за същия интервал са едвам 21, а съдбовните произшествия за миналите дванайсет години са 8 или 38%.
Според публикация в профилираното издание Мedicinenet 90% от трансплантираните живеят най-малко година, а 70% - най-малко пет години. Това е обвързвано и с положително качество на живот. При нас данните тук са сравними. През 2017 година в страната е имало 12 чернодробни трансплантации, като до момента са умряли двама души или 16.6%.
През 2018 година от 11 трансплантирани - живи не престават да бъдат 9, а двама са умрелите или 18%. През 2019 година от 11 оперирани до момента трима са умряли или 27.2%, през 2020 година и двамата трансплантирани пациенти са живи, а през предходната година от 13 оперирани, четирима или 30% са починали.
Причините
Можем да ги разделим на два типа – тясно профилирани за тази сфера и от по-общ темперамент, които засягат цялото ни опазване на здравето. Сред първите са всички неуредици при донорството и трансплантациите, които рецитираме от години, само че очевидно дейности не следват. Тук са купищата организационни, финансови и чисто човешки проблеми, които водят до дребното донорски обстановки.
Те от своя страна дават опция за малко трансплантации, а без размер, в тази ситуация няма и опция за натрупването на опит, който да даде задоволително качество. Абсурдно е да чакаме висока успеваемост в случай, че за годината се вършат по една сърдечна и в към 20 бъбречни присаждания. Друг голям проблем е положението на самите пациенти, които се трансплантират. Както не един път редица експерти посочваха, не всички измежду тях са годни за сходна интервенция поради дългото време на очакване и не задоволително положителното следене.
Всички тези дефекти обаче са в директна взаимозависимост от втората група аргументи – общите. А точно – неприятното положение на опазването на здравето ни, чиято еманация в тази ситуация се явява и трансплантологията. Няма по какъв начин да чакаме положителни резултати от система, в която няма профилактика и извънболнична помощ, само че за сметка на това има над 320 лечебни заведения, за които липсват както сестри, по този начин и лекари от всички специалности, а и тези, които са останали са прегорели от многото работа поради дефицита на сътрудници, от годините, които са натрупали, от неналичието на почтени заплати и опция за развиване.
Докато това е по този начин и опазването на здравето е подчинено само и единствено на желанието на малко на брой вложители и политици да пълнят джобовете си, в страната ни ще има все по-висока смъртност и все по-малко късмет за заслужен живот. Дали като общество, ще си позволим да променим това статукво, зависи единствено от нас.
Година Сърдечни трансплантации % умряли Бъбречни от трупен донор % умряли Бъбречни от жив донор % умряли Чернодробни от трупен донор % умряли Чернодробни от жив донор % умряли 2010 5 60 36 50 12 16.66 13 69.23 2 0 2011 2 0 8 25 9 11.11 3 33.33 3 33.33 2012 2 50 4 25 9 33.33 2 50 2 50 2013 4 75 17 58.82 11 36.36 7 28.57 0 0 2014 4 50 44 31.81 12 25 18 33.33 1 100 2015 7 57.14 38 28.94 13 7.69 15 60 1 0 2016 9 66.66 26 38.46 11 9.09 10 40 1 100 2017 5 100 32 40.62 8 50 12 16.66 1 0 2018 4 50 20 90 5 0 11 18.18 2 50 2019 2 100 23 34.78 13 15.38 11 27.27 3 33.33 2020 1 100 2 50 6 0 2 0 5 40 2021 2 50 19 31.57 14 0 13 30.76 0 0 Общо 47 63.82 269 41.63 123 17.07 117 36.75 21 38.09 Източник: ИАМН
От сърдечно трансплантираните през 2013 година, останах жив единствено аз. Положението е ужасяващо обезпокоително и не трябва да завираме главите си в пясъка, тъй като и това е част от процеса на донорство и трансплантациите. А този развой не е по никакъв начин насърчителен ", споделя Георги Пеев.
Трансплантациите са една от областите, в които медицината в България се пробва да се развива през последните години. Поради доста аргументи обаче нещата не се получават задоволително добре. Доказателство за това се оказва, че са и резултатите от високотехнологичните интервенции, написа пише clinica.bg . За страдание, смътността при тях е по-висока, в сравнение с в страните, където тази активност е рутинна. Резултатите не са непредвидени - те са директно отражение на положението на здравната ни система.
Три са направленията, в които у нас се вършат органни трансплантации – сърдечни, бъбречни и чернодробни. Макар и в друга степен резултатите при всички тях са по-ниски спрямо тези в други страни от Европейски Съюз или Съединени американски щати.
Сърце
Общо 47 трансплантации на сърце са осъществени у нас от 2010 година до тази година (всички употребявани данни в материала за България са предоставени от Изпълнителна организация " Медицински контрол " (ИАМН) в формален отговор на въпроси на clinica.bg). За миналите 12 години 30 от оперираните пациенти са умряли или 63.8% от всички.
Според израелската университетска болница Newark Beth Israel Medical Center (NBIMC), която е и една от десетте най-хубави сърдечни центъра в страната, преживяемостта след сходна трансплантация при възрастни след една година е над 85%, а след пет години е над 69%.
Пациентите, които умират в границите на година след интервенцията е единствено 4%.
У нас обаче данните са разнообразни. Преди пет години в страната са осъществени пет трансплантации, като сега и петимата пациенти са мъртви, т.е. преживяемостта е 0%. 100% е смъртността от 2019 година и 2020 година до момента, когато са направени надлежно две и една трансплантации. От 2018 година и 2021 година до момента, когато е имало надлежно 4 и 2 трансплантации, преживяемостта досега е 50%.
Бъбрек
По-добри са резултатите при бъбречните трансплантации. От 2010 година до началото на тази година у нас са направени 269 присаждания на този орган от трупен донор, като 112 от реципиентите или 41.6%, са умряли. Много по-добри са резултатите при трансплантациите от жив донор. За същия интервал те са били 123, а умрелите реципиенти са едвам 21 или 17% от всички.
Според публикация в NEJM петгодишната преживяемост в Съединени американски щати при бъбречна трансплантация от мъртъв донор е 72%, а от жив – 85%. В Австралия и Канада тези индикатори са още по-добри – 81% и 90%, а в Европа са надлежно 79% и 87%.
У нас през 2017 година са осъществени 32 бъбречни трансплантации от трупен донор, като 13 или 40% от пациентите, до момента са умряли. През 2018 година трансплантациите са били 20, а смъртните случаи досега са 18 или 90%, през 2019 година от 23 оперирани, до момента са умряли 8 души или 34.7%, през 2020 година са направени две интервенции и смъртността до момента е 50%, а предходната година от 19 трансплантирани, шестима или 31.5%, са починали.
Черен дроб
Тук резултатите у нас са най-хубави. От 2010 година до момента има 117 трансплантации от трупен донор, като умряли са 43 пациента или 36.7% от всички. Броят на интервенциите от жив донор за същия интервал са едвам 21, а съдбовните произшествия за миналите дванайсет години са 8 или 38%.
Според публикация в профилираното издание Мedicinenet 90% от трансплантираните живеят най-малко година, а 70% - най-малко пет години. Това е обвързвано и с положително качество на живот. При нас данните тук са сравними. През 2017 година в страната е имало 12 чернодробни трансплантации, като до момента са умряли двама души или 16.6%.
През 2018 година от 11 трансплантирани - живи не престават да бъдат 9, а двама са умрелите или 18%. През 2019 година от 11 оперирани до момента трима са умряли или 27.2%, през 2020 година и двамата трансплантирани пациенти са живи, а през предходната година от 13 оперирани, четирима или 30% са починали.
Причините
Можем да ги разделим на два типа – тясно профилирани за тази сфера и от по-общ темперамент, които засягат цялото ни опазване на здравето. Сред първите са всички неуредици при донорството и трансплантациите, които рецитираме от години, само че очевидно дейности не следват. Тук са купищата организационни, финансови и чисто човешки проблеми, които водят до дребното донорски обстановки.
Те от своя страна дават опция за малко трансплантации, а без размер, в тази ситуация няма и опция за натрупването на опит, който да даде задоволително качество. Абсурдно е да чакаме висока успеваемост в случай, че за годината се вършат по една сърдечна и в към 20 бъбречни присаждания. Друг голям проблем е положението на самите пациенти, които се трансплантират. Както не един път редица експерти посочваха, не всички измежду тях са годни за сходна интервенция поради дългото време на очакване и не задоволително положителното следене.
Всички тези дефекти обаче са в директна взаимозависимост от втората група аргументи – общите. А точно – неприятното положение на опазването на здравето ни, чиято еманация в тази ситуация се явява и трансплантологията. Няма по какъв начин да чакаме положителни резултати от система, в която няма профилактика и извънболнична помощ, само че за сметка на това има над 320 лечебни заведения, за които липсват както сестри, по този начин и лекари от всички специалности, а и тези, които са останали са прегорели от многото работа поради дефицита на сътрудници, от годините, които са натрупали, от неналичието на почтени заплати и опция за развиване.
Докато това е по този начин и опазването на здравето е подчинено само и единствено на желанието на малко на брой вложители и политици да пълнят джобовете си, в страната ни ще има все по-висока смъртност и все по-малко късмет за заслужен живот. Дали като общество, ще си позволим да променим това статукво, зависи единствено от нас.
Година Сърдечни трансплантации % умряли Бъбречни от трупен донор % умряли Бъбречни от жив донор % умряли Чернодробни от трупен донор % умряли Чернодробни от жив донор % умряли 2010 5 60 36 50 12 16.66 13 69.23 2 0 2011 2 0 8 25 9 11.11 3 33.33 3 33.33 2012 2 50 4 25 9 33.33 2 50 2 50 2013 4 75 17 58.82 11 36.36 7 28.57 0 0 2014 4 50 44 31.81 12 25 18 33.33 1 100 2015 7 57.14 38 28.94 13 7.69 15 60 1 0 2016 9 66.66 26 38.46 11 9.09 10 40 1 100 2017 5 100 32 40.62 8 50 12 16.66 1 0 2018 4 50 20 90 5 0 11 18.18 2 50 2019 2 100 23 34.78 13 15.38 11 27.27 3 33.33 2020 1 100 2 50 6 0 2 0 5 40 2021 2 50 19 31.57 14 0 13 30.76 0 0 Общо 47 63.82 269 41.63 123 17.07 117 36.75 21 38.09 Източник: ИАМН
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ