Що е то херменевтика и кои са херменевтите?
Умението да се пояснява, разгадава и изяснява смисълът на нещата, е скъпа дарба, която не е по силите на всеки.
Иска се задълбочено навлизане в същността на явлението, на текста, на епохата.
Иска се схващане на процесите, които провокират, движат и основават връзките сред обособени събития.
Иска се остроумен и избистрен разум, с цел да се разгадае смисълът на нещата. С тази задача се занимава херменевтиката.
Какво съставлява тя, по кое време и по какъв начин поражда, какви са достиженията на тази скъпа просвета? Ще се опитаме да я представим.
Етимология и пораждане
Като термин херменевтиката произлиза от името на древногръцкия господ Хермес. Това не е единствено богът на търговците, само че и на ораторите и маговете. Глашатаите са негови почитатели. Той е медиаторът сред богове и простосмъртни. Известявал е на хората посланията на боговете и ги е предавал на понятен език.
В антична Елада поставяли скулптури на Хермес по пътищата, с цел да закриля пасажерите, странстващите артисти и номадите. Той символизира пътуването и далечната новина. Далечните и непознати неща ставали налични и близки на хората с посредничеството на Хермис.
На негово име е наречено античното изкуство да се изяснява и пояснява и по този начин да се осмисля и схваща неразбираемото. Този тип изкуство е наречено херменевтика.
Херменевтиката в древността и в съвременността
В античния свят към херменевтиката са спадали уменията да се гадае и пояснява волята на боговете, която те предавали посредством сънища или с посредничеството на оракули като сибилите. Волята на боговете, предадена посредством питиите била тълкувана от херменевти, които разгадавали и обяснявали на молителите божествените послания, предадени от жрицата в храма.
През Средновековието херменевтиката става раздел от науката теология, която разгадавала и тълкувала християнските текстове.
Същност на тълкуването - текстът и подтекстът на всяко обръщение
За да се развие умеене да се пояснява, са нужни необятен кръг от познания, на първо време езикови познания. Аристотел назовава херменевтиката доктрина на текста и я счита за тип граматика. Тя обаче обгръща по-широко разбиране за езика.
Хората, които са създатели на нещо или са участници в събития, закодират в слово своите знания вследствие на присъединяване си в тези процеси, само че за други странични хора те са непознати и би трябвало да им бъдат обяснени, разтълкувани.
По пътя на търсенето на прочут за нас смисъл в непознатото събитие или текст ни се изяснява това, което не сме получили като опит при неговото основаване. Нещо повече, херменевтиката се занимава и с подтекста на всяко събитие или текст, като изяснява подбудите, движили този, който го е основал. Всяко обръщение става разбираемо като текст посредством голям брой контекстове.
Разбирането
Най-широкото разбиране в херменевтиката е разбирането. Има разлика сред пояснение, интерпретация и схващане и тя е в това, че посредством разбирането схващаме общия смисъл, проникваме в него. Разбирането събира понятията пояснение и интерпретация и прави понятен смисъла на текста или събитието. Разбирането включва форми и усеща - съпреживяване, състрадание, вътрешен глас. Това е да проникнеш в света на другите, да го схванеш и преживееш.
Това значи да разберем и други гледни точки.
