Потомци на африкански роби все още живеят на Балканите
Улцин е дребен град в Черна гора, покрай границата с Албания. Там се оферират голям брой хотели за една приятна отмора на брега на Адриатическо море.
В предишното, обаче, градът е бил доста повече от безшумно крайбрежно кътче. В древността Улцин е бил значимо пристанище, като се счита, че е учреден още в 5-и век прочие Хр. В ранното Средновековие той се трансформира в пиратската столица на Адриатическо море, споделя pochivka.blitz.bg.
Градът пази спомените за необикновено бурна история, като през днешния ден той е център на албанската общественост в Черна гора. Около 60% от популацията му са албанци. Точно това градче, за което малко на брой са чували, се слави с нещо, което се счита за нетипично за Балканите – чернокожи локални поданици. Те приказват на албански, носят албански семейства, само че са потомци на африканци. Нещо повече, сходно на множеството африканци в Западното полукълбо, и афро-балканците са потомци на плебеи.
Как тези африканци са се озовали в това малко балканско градче?
В началото на Критската война през 1650 година Улцин е значим търговски пункт за плебеи християни. Тези плебеи били водени в града, откакто били пленявани от локалните пирати по крайбрежието на Италия и Далмация, само че също и в други елементи на Османската империя.
Постепенно Улцин измества Херцег Нови, който е бил основно място за пазаруване на плебеи през 16-и век, и се трансформира в център на търговията с плебеи по Адриатическото крайбрежие.
Търговията в с плебеи е преференциален бизнес по това време и изцяло законен. Хората са най-скъпата стока в Средиземноморието чак до началото на 19-и век. Жителите на Улцин основно държали робите като пленници им вместо да ги употребяват като работна мощ, се надявали да получат огромен откуп от околните им.
A Black Albanian speaking family from Ulcinj. The Black community died out by the early noughts mostly through emigration and intermarriage.
— Bronwyn Jones (@sharenao)
За задачата пленените трябвало да изпратят новина до у дома и околните им да дойдат на робския пазар в Стария град, с цел да си ги изплатят назад, оповестява lefteast.org. Често финалната договорка се случвала на неутрална територия, да вземем за пример Дубровник.
В средата на 18-и век се повишило търсенето на чернокожи африкански плебеи. През 1770 година Али Паша довел две робини от Египет, а през 1775 година пристигнала група, която била върната от Северна Америка, състояща се от 13 мъже и дами.
По-късно жителите на Улцин почнали да си купуват плебеи от Триполи (където се търгували хора най-вече от Чад и Судан). Те били препродавани в други средиземноморски градове или били докарвани назад в Улцин, където по-късно ставали свободни жители и започвали да работят в земеделието или риболова.
Когато робите получили независимост, те се трансформирали в жители като всички останали. Говорели албански, носели облекла „ но турка “ – с фесове и потури. Тези афро-албанци постоянно носели фамилните имена на капитаните и търговците, които са ги довели в града, или на хората, които им давали работа. Други просто били наричани „ арапи “.
Arnăutul negru.
“The Black Arnaut”, an African-Albanian photographed by Carol Szathmari in Bucharest, Romania in 1868. They were part of the Albanian speaking community of Ulcinj, Montenegro, descending from Ottoman slaves.
— Anti Javrov
В предишното, обаче, градът е бил доста повече от безшумно крайбрежно кътче. В древността Улцин е бил значимо пристанище, като се счита, че е учреден още в 5-и век прочие Хр. В ранното Средновековие той се трансформира в пиратската столица на Адриатическо море, споделя pochivka.blitz.bg.
Градът пази спомените за необикновено бурна история, като през днешния ден той е център на албанската общественост в Черна гора. Около 60% от популацията му са албанци. Точно това градче, за което малко на брой са чували, се слави с нещо, което се счита за нетипично за Балканите – чернокожи локални поданици. Те приказват на албански, носят албански семейства, само че са потомци на африканци. Нещо повече, сходно на множеството африканци в Западното полукълбо, и афро-балканците са потомци на плебеи.
Как тези африканци са се озовали в това малко балканско градче?
В началото на Критската война през 1650 година Улцин е значим търговски пункт за плебеи християни. Тези плебеи били водени в града, откакто били пленявани от локалните пирати по крайбрежието на Италия и Далмация, само че също и в други елементи на Османската империя.
Постепенно Улцин измества Херцег Нови, който е бил основно място за пазаруване на плебеи през 16-и век, и се трансформира в център на търговията с плебеи по Адриатическото крайбрежие.
Търговията в с плебеи е преференциален бизнес по това време и изцяло законен. Хората са най-скъпата стока в Средиземноморието чак до началото на 19-и век. Жителите на Улцин основно държали робите като пленници им вместо да ги употребяват като работна мощ, се надявали да получат огромен откуп от околните им.
A Black Albanian speaking family from Ulcinj. The Black community died out by the early noughts mostly through emigration and intermarriage.
— Bronwyn Jones (@sharenao)
За задачата пленените трябвало да изпратят новина до у дома и околните им да дойдат на робския пазар в Стария град, с цел да си ги изплатят назад, оповестява lefteast.org. Често финалната договорка се случвала на неутрална територия, да вземем за пример Дубровник.
В средата на 18-и век се повишило търсенето на чернокожи африкански плебеи. През 1770 година Али Паша довел две робини от Египет, а през 1775 година пристигнала група, която била върната от Северна Америка, състояща се от 13 мъже и дами.
По-късно жителите на Улцин почнали да си купуват плебеи от Триполи (където се търгували хора най-вече от Чад и Судан). Те били препродавани в други средиземноморски градове или били докарвани назад в Улцин, където по-късно ставали свободни жители и започвали да работят в земеделието или риболова.
Когато робите получили независимост, те се трансформирали в жители като всички останали. Говорели албански, носели облекла „ но турка “ – с фесове и потури. Тези афро-албанци постоянно носели фамилните имена на капитаните и търговците, които са ги довели в града, или на хората, които им давали работа. Други просто били наричани „ арапи “.
Arnăutul negru.
“The Black Arnaut”, an African-Albanian photographed by Carol Szathmari in Bucharest, Romania in 1868. They were part of the Albanian speaking community of Ulcinj, Montenegro, descending from Ottoman slaves.
— Anti Javrov
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ